Резнак

мъжага. Великан. Размахна огромната кана тъй леко, сякаш държеше в ръцете си чаша.

— Постойте, добри хора! Постойте, защото ще се ядосам и после ще стане по-лошо!

Какво да се прави? Трябваше да спрем, не биваше да дразним стопанина. Спряхме Русца. Великанът дойде при нас. Веждите му бяха малко навъсени, но приятелски се усмихна и ни подаде каната:

— Не се оглеждайте, ами опитайте!

Добре, опитахме. Усетих, че повече не мога да поема нито глътка. А дядо Вирлан и дядо Ставер се развеселиха. Пиха, отриха си устните, после отново един след друг пъхнаха носове в каната.

Стопанинът, който ни гощаваше, беше приветлив и весел човек. Разбрах, че се казва Петре Амаици и че също е някакъв роднина на моите ловци.

— Знаете ли какво? — каза чичо Петре. — Виждам, че се тъкмите за лов. С радост бих дошъл и аз.

— Добре! — засмя се дядо Вирлан. — Отиваме при Доминте за кучета.

— А защо ви са кучета от Доминте?

— Искаме да пипнем една лисица.

— Каква лисица?

— Лисицата от Млинската долина — важно отговори дядо Вирлан. — Отмъкна ни патките и кокошките. А това тъй ме мъчи, че нямам ни сън, ни покой. Няма да ми олекне, докато не я застрелям!

— И на мене! — благодарно прибави дядо Ставер.

— Е, тогава да я застреляме! — извика великанът. — Закарайте кобилата с бричката в лозето, а моето момче ще изпратим при Доминте, който живее на няколко крачки оттук. После ще тръгнем пеша. Непременно ще застреляме лисицата!

Учудващо бързо се съгласихме, дядо Вирлан веднага опъна юздите, Русца изви надясно и се намерихме в лозето на Петре Амаици. Момчето бързо хукна да съобщи на Доминте да дойде с кучетата. И докато чакахме, показа се Петревата жена, цялата разгорещена, носеше шаран на шиш.

— Ей, аз пък да не зная, че имаме гости — рече разочарована.

— И още какви!… — важно прибави Петре Амаици. — Женичке, опечи шарана, както подобава, и приготви към него чашка муждеин1. Много сме гладни.

— За къде бързате?

Дядо Вирлан веднага отговори:

— На всяка цена трябва да застреляме лисицата!

— Точно така! — съгласи се великанът. — Женичке, гледай да свариш добре мамалигата, а за резнака сам ще се погрижа.

— На всяка цена трябва да я застреляме и да й одерем кожата — приключи с някаква особена горчивина в гласа дядо Ставер, втренчил поглед веднъж в огнището, веднъж в шарана.

Скоро дойде Доминте с пушка и кучета. Едва Петревата жена успя да сложи на трикраката маса опечения шаран, едва донесе топла мамалига от тазгодишна царевица, когато откъм склона с лозята до тях стигнаха веселите звуци на цигулка. Това беше Целдаре, наш прочут музикант.

— Заповядайте на масата — покани Петре, — малко ще хапнем, ще пийнем няколко кани резнак и веднага тръгваме!

Дядо Вирлан все повече се разгорещяваше.

— Няма да се прибера у дома, докато не застрелям тая лисица! — крещеше той тъй силно, че всички го чуха. — Никъде нямам спокойствие. Не мога да се покажа дори пред старата. Такъв човек съм аз: не се шегувам, кажа ли веднъж, това става!

Дядо Ставер се мъчеше да го утеши, но безуспешно. А сетне дойде музикантът. В лозето на Петре Амаици се събраха стопани от околните лозя и започнаха да пият резнак. Пиха до стъмване, а сетне чак до късна нощ, седнали до огъня, в който пращяха сухи лозови пръчки. Всички се заклеха пред дядо Вирлан, че ще убият лисицата от Млинската долина.

,

Информация за текста

© Михаил Садовяну

© 1979 Мая Якимова, превод от румънски

Сканиране, разпознаване и корекция: moosehead, 2010

Издание:

Ловни разкази

ДИ „Земиздат“, София, 1979

Съставители: Атанас Георгиев, Власта Миклашова-Райска

Редактор: Радка Гоцева

Художник: Иржи Красл

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/17611)

Последна редакция: 2010-10-22 12:00:00

,

1

Муждеин — подправка от смлян чесън с оцет и сол — Б.пр.