Краят на консумизма

малко, а скоро няма да има и помен. Метлата на времето шета. За сега мете предимно комунистите, но нейния размах ще стане по-могъщ. Така че „невъзможността“ е една дума, която нашата идеология не е приела никога и срещу която нашата (и ограничена) практика е била успешна.

Въпросът не е в това дали си беден или самотен или изолиран или набеден или лишен от всички т.нар. „граждански права“(запазени за лумпените и за комунистите!). Въпросът е за принципа, в името на който съществуваш и действуваш. Този принцип сам е един могъщ мотор, един двигател. Всеобщото има функциите да тържествува над частното и единичното. Така че „Ди Фане хох!“.

5.

Така наречената политика на ЕС почива на едно дълбоко невежество относно различни обществени проблеми: структури на обществото, културни и политически субстрати, характер на движушите историята сили.

Това невежество има своето основание. Работата е там, че аристокрацията и феодализма, които биват отласнати на границата между 18-ти и 19-ти век, представляват добре вкоренени исторически структури. Феодализмът почива върху една революция — смяната на римското, на юстиниановото право от германското обичайно право, възникването на нови собственически институции и на нови имуществени отношения. Изместването на стопанския живот от градовете в плодородните полета. Замяната на гражданите от античните градове с масата на земеделските производители, едно ново разпределение на промишлениците в географията на страните.

Съсловието, което заменя феодалите няма исторически основания. Това е т.нар.„буржоазия“, заможното население на градовете. Това население е без историческа култура, без историческа насоченост и още повече без трайност. Там е въпросът, че т.нар. „първа техническа революция“ дълбоко изменя материалните условия на живота. При това измененията следват всяко десетилетие. Парната машина създава едни работни условия и един тип работничество. Десетилетие след десетилетие се изменя вида на промишлените градове. Изчезват лачугите, мръсните предградия, зловещата картина на живота, обрисувана от Дикенс. Немските градове никога не познават мизерията на френските и на английските. Понятието „работничество“ е неравностойно в Германия, Франция, Англия, Русия.

Буржоазията търпи своята еволюция. От чисто политически слой, тя се превръща в икономически, стопански, промишлен елит, т.е. тя не е себе си. Тя не може да прогнозира дори утрешното си състояние. Не се опира на своя произход, в редица случаи няма никаква традиция. Не е социално и исторически насочена, няма далечна програма, няма схващане за мястото си и ролята си в историята. Всичко при нея е една постоянна криза и едно постоянно адаптиране към историческите промени.

Верно е, че през 19-ти век, който е неин, възникват всички модерни идеологии, включително и забележителната история на философията, родена във Франция, блестящо продължена в Германия(на което Англия остава напълно чужда!)

Буржоазната политика е без дълбочина — едно справяне с обстоятелствата, което не може да продължи вечно, тъй като „обстоятелствата“ — това са условията на света! Буржоазията е без идеология — тя е „прагматична“ или по-точно тя е простотията на човека, забогатял поради конюнктурите, които техническото развитие му създава.

И сега, такава е политиката на ЕС. Тия господа говорят явни глупости! Това са истерични жени, недостатъчно натеглени от импотентните мъже, това са педерасти, носители на „нови виждания“, това са глупци, които „правят кариера“. Наистина, те са добре обезпечени от конюнктурата. Първите десетилетия на автоматизацията създадоха един несметен продукт, който създава „консумизъм“ и който прави управлението „лесна и приятна работа“.

Но се оказва, че светът е и „неуправляем“. Навсякъде той кипи: Белгия замалко не се разпадна на две, в Ирландия и Корсика огънят не стихва, нищо не може да успокои Баските и Кюрдите, Русия бавно се разпада на съставните си части. В Азия възникват гигантски сили, които никой не може да възпрепятства без опасност сам да бъде унищожен. Световният ислям стана два милиарда и измести християнството в религиозния живот на народите(пък и будизма!). Много интересно как ще се справи с това „политиката на справянето“. В Европа Гъливер е вързан и лилипутите тържествуват!!!

Това се долавя. Това трови въздуха на „консумизма“. Това не обещава нищо добро. Това разклаща чувството за сигурност у дребния еснаф и „обитател“. Земята се тресе под краката му. Но както гениално е казано от националиста Хегел „историята се изяснява в своето ставане“.

Засега толкова.

,

Информация за текста

© 1997 Владимир Свинтила

Източник: http://manfred-roeder.narod.ru/antantata1.htm

Последна редакция: NomaD, 2009

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/11659]

Последна редакция: 2009-05-20 10:15:44

,

1

Това са откъси от писма на българския културовед Владимир Свинтила (1926–1998) до негови последователи, писани през 1997 г.