силата на любовта, Калина. Божа работа… Щях да ти внуша да го наречеш «предател» и сърцето му щеше да спре. «Предател» е неговата ключова дума. Ключовите думи не са измишльотини, не се избират произволно, те са наистина ключа към същността на човека. Затова ти казвам, ти можеш да обичаш, убеден съм. Живей заради това! “
„А сега… “
„Наложи се да използваме конвенционални средства. Пусни телевизора.“
Калина се подчини и макар и трудно фокусира поглед върху екрана. По един от каналите даваха филм, по друг се въртяха музикални клипове, чак на третия под филма течеше движеща се лента, на която пишеше, че след престрелка пред ресторанта Шефа е откаран в „Пирогов“ в тежко състояние.
„Ще умре ли? “
„Вече е мъртъв.“
„А аз? “
„Казах ти, ще намерим начин. От тебе зависи. Аз ще ти се обадя пак. Ще те потърся отново.“
Вече не можеше да отличи своите мисли от чуждите. Това, че вече знаеше истината, й донесе жестоко, ледено спокойствие. Пийна още водка и осъзна, че и тя обича Саша. Именно затова и пиеше, защото се страхуваше, че без алкохола няма да го открива за себе си, а така го усещаше в която и точка на земното кълбо да се намираше и се сливаше с него. Безпокоеше се да не остане пак сама. Сама и без любовта. Винаги го беше обичала. Винаги ли? Това нейна мисъл ли беше или негова? После алкохолът взе връх и тя заспа на дивана, без да има и най-малка представа какво ще стане, когато се събуди.
Информация за текста
© 2005 Юлиана Златкова
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9047]
Последна редакция: 2008-09-04 08:00:00
