— Съмнявам се — отвърна Флора. — За съжаление! Точно тогава огледалото започна да потъмнява.
— О, ето я! — извика гостът.
Аз вече от известно време усещах лъхащата оттам опасност. Впрочем, нали такава ми е работата!
Сега различих и самата гизела. Огромна, прилична на червей, безока, но с акулска паст, с множество къси крачета и рудиментарни крилца. Беше дълга колкото два човешки боя, черна и нашарена с червени и жълти ивици. Тя пълзеше през отражението на стаята и постепенно се извиваше с приближаването си.
— Когато питахте за герой — полюбопитства Флора, — дали имахте предвид, че гизелата ще премине стъклото и ще ни нападне?
— Накратко казано — да — отвърна странният дребосък.
— Когато се хвърли към нас — наредих аз на Флора, — запрати ме към нея. Където и да попадна, ще се хвана за тялото й и ще запълзя към гърлото й.
— Добре — бързо се съгласи тя. — Има и още нещо, което може да се направи…
— Като например? — попитах заинтригувано. В отговор Флора се разпищя:
— Помощ! Помощ!
Гизелата започна да изпълзява от сребристото огледало в пъстра рамка. Както бях помолила, принцесата ме свали от глезена си и ме хвърли. Тази твар нямаше шия, но аз обвих туловището й точно под устата и незабавно започнах да се затягам.
Флора продължаваше да пищи и някъде откъм коридора чух да се разнася тропот на тежки ботуши.
Аз продължавах да стягам хватката все повече и повече, но гърлото на чудовището беше като гумено.
Магьосникът тъкмо се насочваше към вратата, когато тя се разтвори с трясък и в стаята влетя високият, мускулест и риж Люк.
— Флора! — възкликна той, след това видя гизелата и извади меча си.
По време на неотдавнашното пътуване с Мерлин през пространството между Сенките придобих способност да общувам на сложни нива. Възприятието ми — което съвършено се промени — придоби нова острота. То не ми показваше нищо необичайно в Люк, магьосника или гизелата, но виж, Уеруиндъл сега сияеше с изцяло различна светлина. Осъзнах, че това не е просто меч.
Докато Люк заставаше между Флора и гизелата, чух магьосникът да пита:
— Що за оръжие е това?
— Наричат го Уеруиндъл — отвърна Люк.
— А вие сте…?
— Риналдо, крал на Кашфа.
— И кой е бил вашият баща?
— Бранд, принц на Амбър.
— Разбира се! — изсумтя магьосникът и отново тръгна към вратата, — С този меч ще успеете да унищожите звяра. Наредете му да всмуква енергия, докато го използвате. Той може да я получава в практически неограничено количество.
— Защо? — изуми се Люк.
— Зашото това всъщност не е меч.
— А какво е тогава?
— Извинете ме — магъостакът гледаше най-вече гизелата, която почти бе допълзяла до нас. — Много бързам. Трябва да си намеря друго огледало!
Виждах, че той, без да знае за присъствието ми, съзнателно дразни Люк. Бях разгадала ребуса и разбирах — обяснението не би му отнело много време.
В следващата секунда се откачих и много бързо припълзях на пода, тъй като Люк замахна с меча, а не ми се искаше да ме насекат на парченца. Не знаех какво би станало с мен: дали ще се разцепя на две мъдри, остроумни, съзнателни части или пък ще загина. А тъй като нямах и желание да проверявам теорията на собствен гръб, най-разумно ми се струваше да се махна оттам.
Цопнах на пода в същата секунда, когато ударът се стовари върху гизелата. Сегментът, който й служеше за глава, падна до мен и продължи да се гърчи. Хвърлих се към по-близкия глезен на Люк. Флора грабна едно тежко кресло и, при все счупения си нокът, с все сила го стовари върху опашката на тварта. Повтори същото още няколко пъти и постигна определен ефект. Люк продължаваше да громи своята половина.
Допълзях до целта си, покатерих се по крака му и се хванах по-здраво.
— Чуваш ли ме, Люк? — повиках го.
— Да — отвърна той. — Кой си ти?
— Кордата-удушвачка на Мерлин, Фракир.
Люк с мощен замах разсече опашната част, която пълзеше към него, разперила ноктестите си лапи. След това се завъртя да посрещне нападащата предна половина. Флора отново цапардоса задната със стола.
— Известно ми е какво знае магьосникът — заявих аз.
— Така ли? — обади се Люк, докато отсичаше поредния сегмент. От него бликна лепкава слуз и той се подхлъзна.
— През Уеруиндъл може да извлечеш толкова енергия, че да разрушиш целия свят.
— Сериозно ли говориш? — изуми се той, докато се опитваше да се изправи отново на крака. Едно парче от гизелата му се нахвърли със скок. — Ами чудесно!
Той докосна парчето с върха на меча и плътта се дръпна като опарена. После Люк стъпи на крака.
— Права си, тук се крие нещо… — той отново бодна нападащия сегмент, който припламна със синкав огън и изчезна. — Флора, Флора, назад! — развика се Люк.
Тя отстъпи и той превърна в пепел настъпващата към нея опашна част. След това и още една.
— Е, май му хванах цаката… — отбеляза, докато се обръщаше към поредния сегмент. — Само че не разбирам как действа!
— Това не е просто меч — просветих го аз.
— Че какво е тогава?!
— Преди да се превърне в Уеруиндъл, той е бил магическият пръстен Раук.
— Магически ли? Като онзи странен пръстен, който намери Мерлин?
— Именно.
С няколко бързи движения Люк се разправи с останките на гизелата.
— Благодаря тя, Фракир, че ми обясни как действа това нешо. Ще ида да потърся онзи магьосник, макар да имам силното подозрение, че се е скрил в най-близкото огледало.
— И аз така мисля!
— Как се казва той?
— Не се представи.
— Е, ще разберем… Флора — продължи Люк, — тръгвам да търся магьосника. Скоро ше се върна. Добре се справи!
Тя го дари с ослепителна усмивка при излизането му. Няма нужда да споменавам, че не намерихме магьосника.
— Интересно, как е попаднал в огледалото? — замислено промълви Люк.
— Нямам си понятие — отвърнах. — Но лично аз по-скоро бих се заинтересувала кой му е пратил онази твар…
Новоизпеченият крал на Кашфа кимна.
— А сега какво?
— Според мен, трябва да кажем на Флора, че нейният извратен посетител си е плюл на петите. Ти си магьосник. Може ли да се направи нещо с огледалата, та той да не се върне в нейното?
— Според мен е възможно — отвърна Люк, приближи се до най-близкия прозорец и надникна навън. — Ще се заема с това след малко. А ти?
— Аз искам да се върна при Мерлин.
— Не мога да те пратя през Картите, ако той е в Царството на Хаос. А подозирам, че е точно там.
— Няма ли да успееш чрез Уеруиндъл?
