Higher state of consciousness

Знам че външният й вид би трябвало да породи у мен желание за секс.

Виждам половата енергия която струи от цялото й леко потръпващо тяло.

Виждам и съществото което е на гърба й. Огромното му слузесто тяло е почти два пъти по-голямо от нея. От плоското му туловище излизат десетки пипала, които се увиват около бедрата й, около кръста й, по цялото й тяло. От предната част на главата му излиза някакъв орган, който е впит в нейния тил. Очите му се взират в мен малко над главата й. Червени са. Но не искрящото червено от очите на нощната пеперуда, а тъмно съвсем леко фосфоресциращо червено.

Релефният му череп пулсира в ритъма на нейното сърце.

Виждам частта от съзнанието на младата жена, от която съществото черпи енергията си.

Знам че сексуалността която излъчва се изпраща от белезникавото създание на гърба й.

Тя сякаш не го усеща. Като че съществото няма тегло или пък пипалата му не съществуват.

В момента, в който то разбра че го виждам жената отстъпи назад. Червените очи без клепачи и ириси отначало се разшириха леко, но след това продължиха хладнокръвно да наблюдават.

Излъчването на жената става по-интензивно. Отначало е чисто сексуално, след това започва да носи заплаха и агресия.

То не може да ме уязви. Енергията която изпраща би имала власт само над мислите ми.

Не съм уплашен. Само любопитен. Затварям вратата, но в мига преди да скрие жената и коридора зад нея по него мина някакъв човек.

Беше хазяина.

На гърба му имаше огромно слузесто същество, впило муцуна в тила му. Той спря и започна да се обръща към мен, но вратата бе затворена преди очите на изчадието да срещнат моите.

Съзнанието ми е чисто.

Осезанията — повече от ясни.

Приближавам се до прозореца на малката си кухня и поглеждам навън.

Там, на улицата 4 етажа под мен хората са спрели. От гърба на всеки един от тях ме гледат две побъркващо червени очи.

Всички са неподвижни. Чакат. Напрегнати са.

Вдигам ръка и внимателно докосвам тила си. Поглеждам ръката си.

Кръвта която се стича от нея е примесена с гадна слуз.

Обръщам гръб на прозореца и тръгвам към спалнята.

Влизам.

Чаршафите са изцапани с кръв и са скупчени в долния край на леглото.

До него лежеше то. Краката му се свиваха и отпускаха конвулсивно.

Слузта от белезникавото му тяло цапаше мокета ми смесвайки се с моята кръв.

То ме погледна с изгарящите си червени очи. Те не бяха заплашващи и страшни като на тези отвън.

Бяха адски изплашени.

Тогава откачих меча от стената над леглото, извадих го от ножницата и започнах да нанасям удар след удар докато от голямото му мазно тяло не се превърна в голям брой малки слузести парчета и дори тогава продължих да ги тъпча докато в стаята не останахме аз леглото с окървавените чаршафи и огромното петно на мокета.

Измих се и в момента довършвам закуската си. Мечът лежи пред мен на масата. Той също е чист.

Облечен съм.

Това е защото след закуската ще излизам. Последните викове заглъхнаха преди около 5 минути но аз знам че просто няма къде да отидат.

Сега съм сам но скоро ще бъдем много. Излизам и не заключвам вратата.

Не се страхувам от обир.

Вече от нищо не се страхувам.

На стълбите изскача млад мъж и познатите червени очи се втренчват в мен над главата му. Вади пистолет и го насочва към мен. Виждам точно кои силови линии огъва докато натиска спусъка.

Знам как да ги дръпна.

Той учудено гледа безполезното парче желязо в ръката си докато аз набирам скорост към него и вадя меча от ножницата му.

,

Информация за текста

© Вълкодав Зверев

Източник: [[http://sf.bgway.com|Библиотеката на Александър Минковски]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/904]

Последна редакция: 2006-08-05 13:53:18