Хлебарката

нищо не помнеше, а когато утрото на следващия ден обагри стаите в сияйна пелерина, той се осмели да влезе и закова прозорците. После се отдаде на музиката.

Една гореща нощ, по-гореща от всяка друга, г-н Пиаченца влезе в стаята да си побъбри с хлебарката, но още на вратата се спря. Тя беше там, по-огромна и заплашителна от всякога с мастиленочерно туловище, по което играеха сенки, трепереше неистово, а твърдия и еректирал огромен пенис се поклащаше в такт.

Г-н Пиаченца избяга от стаята и барикадира вратата с дивана. Седя дълго потен и треперещ, докато странни звуци привлякоха вниманието му. Някъде отгоре се чу нещо като приглушен детски стон след това влачене на нещо тежко по паркет. Представи си члена — големия, грамадния черен пенис, който с лекота троши стъклото на прозореца, а после вниманието му бе привлечено от тихите ужасени писъци, които скоро замряха.

Когато г-н Пиаченца нахълта в стаята, той се изправи лице в лице с най-големия си кошмар. Из стаята лазеше полуздрач, а някъде долу на земята го гледаха безчувствени сини детски очи, по-сини отвсякога, малкото телце бе голо и омазано с кръв, застинало в непривична поза, само задните части се поклащаха ритмично, защото огромното туловище на хлебарката проникваше дълбоко в него с разпарящи мощни тласъци.

Г-н Пиаченца искаше да крещи, но от устата му се изтръгна само хриптящ стон, той като насън залитна и замалко да падне, после също тъй като насън се отправи към кухнята и грабна кухненския нож (всъщност първото, което грабна по погрешка беше големия дървен черпак, но след това поправи грешката, грабвайки кухненския нож). Острието някак магнетично привличаше съзнанието му върху себе си с чистия си неподправен блясък.

На входа на стаята г-н Пиаченца вече до такава степен трепереше, че изпусна ножа. От полуотворената врата на стаята лъхаше мрак, а отвътре продължаваха монотонно да се чуват тихите порещи звуци. Г-н Пиаченца се свлече на пода и започна да лази и пълзи като куче, докато достигна кухненската маса; покатери се върху нея, легна, свивайки се странично на кравай. Хлипаше или по-скоро цивреше, а от очите му се стичаха искрени като майско утро сълзи.

Бледата светлина на голата крушка над него затихна за миг, оставяйки го да хрипти сам в мрака, после отново изплува по-бледа от всякога, хвърляйки нерешителна жълта като застояла урина дъга. Кухничката бавно се изпълни с подлудяващите звуци на тракането на малките крачета. Огромна черна сянка плъзна по призрачно осветената кухничка и падна върху г-н Пиаченца. Крачетата започнаха да смъкват дрехите на г-н Пиаченца, оставяйки го гол-голеничък. После Хлебарката бавно се намести зад него и огромния черен пенис болезнено прониза ануса му. Г-н Пиаченца се опита да крещи заради неустоимата и всепоглъщаща болка, но последва отново само кърваво хриптене.

Твърдият черен пенис проби вътрешностите на г-н Пиаченца и разпори стомаха му, показвайки се през него като новородено, докато през това време г-н Пиаченца плюеше потоци от гореща кръв, която на бледата светлина на голата крушка изглеждаше почти черна.

Но дори когато огромният черен пенис вече бе разпорил бедния г-н Пиаченца, той продължи своето злосторническо дело, да мушка и мушка до безкрай, докато г-н Пиаченца бълваше ли бълваше потоци от кръв като развалена машина за пуканки. Скоро Г-н Пиаченца вече виждаше красотата на собствените си пурпурночервени черва.

Когато най-накрая, след години сякаш, изстрадалото разкъсано тяло на г-н Пиаченца се свлече от масата, неуморните черни крачета нежно го подхванаха през рамената, притегляйки го обратно, о твърдия като желязо черен пенис прониза окото му, потъвайки дълбоко в мозъка. Някои от крачетата дърпаха тялото надолу, други теглеха главата нагоре, докато накрая я изскубнаха и тя остана, набучена на огромния черен член като трофей.

,

Информация за текста

© Радослав Колев

Източник: [[http://sf.bgway.com|Библиотеката на Александър Минковски]]

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/702)

Последна редакция: 2006-08-05 13:53:13