- 1
- 2
Изказването му предизвика кратка, учудена тишина. Не само зеленчукаджията — и другите — вече усещаха свежия аромат на многото пари. Истина е, че парите не миришат. Защото ухаят…
Докато пътуваше в самолета, Даниеле попрехвърли новото издание на интересна книжка. Заглавието бе три реда и половина, но бе редуцирано от издателите до „Практическо ръководство по благородна магия“ на Пиер Кракра от 1698 г. Направи му впечатление една очебийно проста и неоригинална мисъл: „… човешката енергия може да твори чудеса, ако е царица на благородна идея. И да разваля чудеса, ако е слугиня на егоизма.“
… По-късно, никой не бе в състояние да обясни как всички едновременно почувстваха края на магията. На стативите вече имаше: „Арлски пейзаж“, „Бране на череши“, нескопосано подобие на „Голата маха“, ескиз от Вюйар, вероятно оригинал…
Шока бе толкова силен, че всички се умълчаха. Осъзнаха, че е безсмислено да бъде обвиняван някой за нещо… Даже зеленчукаджията си взе кротко натюрморта „Моркови в синьо“ и тихо излезе от залата.
За да става за четене материалът, журналистът се принуди да вмъкне нещо за някакъв, уж строшен в главата на метр Лашар чадър. Но сензацията не влезе в брой. Прекалено явно си личеше, че това е съшита с бели конци измислица…
ИЗВЪН РЕДОВЕТЕ НА РАЗКАЗА: Обичам да разглеждам репродукции. Един ден се бях загледал в ескиз на импресиониста Вюйар. Бабата гледаше така премрежено ръкоделието си, че ми въздействаше хипнотизиращо-приспивно. В същото време телевизора срещу мен излъчваше разговор с Даниеле Донде — италианец, който организира успешно бизнес с великолепни копия на картини.
Задрямах. От ескиза на Вюйар и излъчването на темпераментния италианец се роди ето тази история…
Информация за текста
© Владимир Колев
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/11896]
Последна редакция: 2009-05-31 14:30:00
1
Егзюпери, „Малкият принц“ — Б.а.
- 1
- 2