Сънят

мили.“

— Какво може да значи това?

— Това значи, разбира се, че ще намеря момичето при Изгубеното езеро. Тя живее там.

— Отде знаеш, че живее там? — Не можех да разбера — шегува ли се или е сериозен и вярва на думите си.

— Защото на знака пишеше, че това езеро е на 20 мили от моста. А Изгубеното езеро се намира на 20 мили от Рангли, нали? Това значи също, че мостът е близо до Рангли. Там ще ида да я търся. Може би няма да я срещна още първия ден, но докато не я намеря, няма да се върна. Тя живее някъде покрай Изгубеното езеро. Сигурен съм в това. Страшно съм сигурен, за да не е така.

Не разбирах увереността му, че момичето е именно там. Не вярвах дори, че там може да има момиче, което поне да прилича на нея, та да го заблуди, че е тя.

— Само едно езеро ли се нарича така? — рекох аз. — Това, което ти търсиш, може да се намира на другия край на континента.

Той не ми обърна внимание.

— Не съм сигурен къде е мостът — продължи Хари, — но това не е важно, защото откъдето и да тръгна — от Рангли, или от друго място, — ще намеря езерото. Нали разбираш? Важното е да се стигне до езерото. Тогава ще тръгна по брега и навсякъде ще питам за нея. Може и седмица да обикалям — по брега път няма, — но няма да е чудно, ако я открия още на първия бивак от летовници.

Колкото и да се въздържах, запалих се и аз. Неговият разказ за надписа на дървото и тълкуванията на съня трябваше отдавна да ме убедят, че момичето наистина съществува, ако здравият разум не ми казваше, че това е невъзможно. Както и да е, дощя ми се да тръгна с него, заради приключението.

— Кога тръгваш? — попитах го аз. — Искам да дойда с тебе.

— Утре, но не мога да те взема. Съжалявам. Ти разбираш, нали? Намеря ли я, ще се оженя за нея. От седем години това съм чакал.

— За бога, Хари! Да не искаш да кажеш, че… Да не би да вярваш, че ще намериш момиче, което да прилича на това от съня? И как ще разбереш, че е същото?

Той извади от джоба си два пръстена и ми ги показа на дланта си. Единият беше с диамант, а другият — обикновена венчална халка.

— Поръчах ги преди повече от две години. Досега не смеех да ти ги покажа, защото знаех, че ще ми се смееш. Но сега мога да ти ги покажа, защото съм я открил.

— Как така си я открил, Хари! Ами ако тя не е при Изгубеното езеро?

Хари замълча. Погледна ме така, сякаш се учудваше, че има хора, които могат да се съмняват, че момичето, което е сънувал, не съществува.

— Ако не вярваш това, което ти казвам, хайде да се обзаложим, че ще я открия!

И малкото съмнение, което бе останало в главата ми, взе бавно да ме напуща. В този момент ми се стори, че я виждам застанала там, в гората, край езерото, чакаща Хари.

— Искаш ли да се обзаложим? — настоя той.

— Не — отговорих аз. — По-добре не!

,

Информация за текста

© Ърскин Колдуел

© 1980 Кръстан Дянков, превод от английски

Erskine Caldwell

Сканиране и разпознаване: NomaD, 2008

Редакция: sir_Ivanhoe, 2008

Публикация

Ърскин Колдуел. Муха в ковчега

Американска, първо издание

Литературна група IV

Преводач, съставител: Кръстан Дянков, 1980

Редактор София Яневска

Оформление Веселин Павлов

Художник-редактор Веселин Христов

Технически редактор Васко Вергилов

Коректор Виолета Славчева

Дадена за набор на 25. V. 1980 г. Излязла от печат на 25. IX. 1980 г. Формат 60/90/16 Издателски № 1629 Издателски коли 15,75 Печатни коли 15,75 УИК 15,74 Цена 1,81 лева

Издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1980

ДП „Димитър Найденов“, В. Търново

07 — 9536622411

5637—72—80

Ч—820

Разказите и повестта, съставляващи настоящия сборник, са взети от следните оригинални издания:

The Bastard & the Poor Fool

Kneel to the Rising Sun

American Earth

Southways

We Are the Living

Gulf Coast Stories

When You Thing of Me

The Complete Stories of Erskine Caldwell

Въведението „Устрем, на който не можеш да кажеш «НЕ»“, е откъс от биографичната книга Call It Experience

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/7253]

Последна редакция: 2008-05-11 12:30:00