извикват загубената надежда. Думата има сила“.
Монасите в пустинята твърдели, че е необходимо да се размърда ангелската ръка. За това те понякога правели нелепи неща — например, разговаряли с цветята или се смеели без причина. Алхимиците следват „знаците на Бога“; ключът към разгадаването, който понякога има много малко значение, изведнъж става много важен. Учителят казал: „Не се страхувайте, ако ви смятат за луди, направете днес нещо, което е в разрез с вашата логика. Дръжте се обратно на това, както се държите обикновено. Такава незначителна вещ, не е важно колко е малка тя, може да ви отвори вратата към едно голямо приключение — на тялото и на душата“.
Милтън Ериксон е автор на нов психологически тренинг, който завоювал хиляди практикуващи го в САЩ. Когато бил на 12 години той се разболял от полиомиелит. След 10 месеца той чул че лекарят казва на родителите му: „Вашият син няма да преживее тази нощ“. Ериксон чул плача на майка си. „Кой знае, може би, ако аз оживея тази нощ, тя няма да страда толкова“ — помислил си той. И решил да не спи, докато не започне следващият ден. Когато слънцето започнало да се издига, той завикал майка си: „Ей, аз все още съм жив!“ Радостта в къщата била толкова голяма, че той решил, че винаги ще се опитва да не спи през нощта, за да отсрочи семейната мъка. Той умрял на 75 години през 1990 година, оставяйки множество важни книги за огромните възможности на човека при преодоляване на собствените ограничения.
„Свети човече — казал новопостъпилият на отеца-настоятел. — Моето сърце е изпълнено с любов към света и то е чисто от изкушенията на дявола. Каква ще бъде следващата стъпка?“ Падре помолил ученика си да отидат заедно при един болен човек, който имал нужда от изповед. След като утешил семейството, бащата обърнал внимание на сандъка в един от ъглите. „Какво има в този сандък?“ — попитал той. „Дрехи, които моят чичо никога те е обличал — казала племенницата му. — Той винаги си мислеше, че е нужен някакъв особен повод, за да ги облече, в резултат на което те гният в сандъка.“ „Не забравяй за сандъка — казал отчето на ученика си, когато те си тръгнали. — Ако в твоето сърце има духовни съкровища, приложи ги още сега. Или те ще изчезнат“.
Мистиците казват, че когато ние започваме нашия духовен път, ние често пъти искаме да говорим с Бога, но ние не чуваме, че Той ни говори. Учителят казал: „Отпусни се. Това не е лесно. Свойствена ни е естествената необходимост да вършим винаги правилните постъпки и ние си мислим, че можем да доведем работата докрай, ако се опитваме да работим непрекъснато. Важно е да се опитваме, падаме, ставаме и отново да се опитваме. Нека обаче да си позволим да приемем Божията помощ. Когато сме стигнали да средата на нещо голямо, което правим, да погледнем в себе си и да Му позволим да ни се покаже и да ни поведе. Позволявайте Му отвреме на време да ни взема в скута си“.
Един млад човек, който искал да върви по пътя на духовното развитие, посетил отчето в манастира в Сцета. „Цяла година давайте пари на всички, които ви оскърбяват“ — казал отецът. Дванадесет месеца младият човек раздавал пари всеки път, когато го ругали. В края на годината той се върнал в манастира, за да узнае каква трябва да бъде следващата стъпка. „Вървете в глада и ми купете храна“ — казал отчето. Щом човекът излязъл, падрето се замаскирал като бедняк и по най-краткия път стигнал до градските врати. Когато се приближил младият човек, отчето започнал да го оскърбява. „Това е вече прекалено!“ — казал човекът на лъжливия бедняк. — „Цяла година аз бях длъжен да плащам на всеки, който ме оскърбява, а сега мога да бъда наруган безплатно, без да харча нито цент“. Като чул това падре свалил своята маскировка. „Вие сте готов за следващата стъпка, тъй като се научихте да се смеете в лицето на вашите проблеми“ — казал той.
Има моменти, когато ние много искаме да помогнем някому, но нищо не можем да направим. Или обстоятелствата не ни позволяват да се притечем на помощ, или този човек не е възприемчив към каквито и да било прояви на грижа и подкрепа. Учителят казал: „Любовта съществува винаги. Дори тогава, когато ние остро чувстваме своята безполезност, ние все още можем да обикнем — без да чакаме награда, промяна или благодарност. Ако обикнем, енергията на любовта започва да променя Вселената около нас. Когато се появи тази енергия, тя винаги върши своето дело“.
Информация за текста
© 1994 Паулу Коелю
Paulo Coelho
Maktub, 1994
Източник: http://izvorite.com
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/286]
Последна редакция: 2006-07-29 17:16:08
1
Нга Чика е една жена, живяла в Баленди, неотдавна канонизирана за светица. Без да има средства за препитание, 30 години строила църква и помагала на бедните. Помогнала и на Паулу Коелю да повярва в своя талант на писател.
