- 1
- 2
исторически сюжет. Войната между червената и бялата роза е всъщност война между аристократическите родове Йорк и Ланкастър за кралска власт в Англия. Тя е абсурдна по своята същност, защото лордовете, привърженици на единия или другия род, ангажират в нея цялата нация. Тези години са извънредно опустошителни за страната, загиват хиляди невинни хора, на които им е все едно кой ще ги управлява — Йорк или Ланкастър. И от едните, и от другите никой не е очаквал да подобрят положението на обикновените хора в случай, че вземат властта. Двата рода воювали за собственото си облагодетелствуване и слава. Така гледа на споменатия епизод от историята и Стивънсън. Той изразява своите убеждения като създава зловещия образ на Глостърския херцог Ричард, чието по-сетнешно кърваво царуване под името Ричард III е тема на една от най-известните драми на Шекспир. Как открива Стивънсън поле за своя романтизъм, щом действието на романа се развива в толкова кървави времена? През цялата книга преминава една основна сюжетна линия — разказът за необикновената любов на Ричард Шелтън и Джоана Седли. Двамата влюбени трябва да преодолеят страшни затруднения, причинени от войната между Йорк и Ланкастър, както и една дълга раздяла, за да се съберат накрая завинаги, да заживеят далеч от събитията на своята епоха, чието безсмислие са разбрали. Оказва се, че най-нежните, най-истинските човешки чувства могат да цъфтят и тогава, когато всичко изглежда потъпкано от жестокостта и грубостта. Ричард Шелтън е от аристократичен род, но не тръгва по пътя на хората от своето потекло; пътят на войната, където бързо се прави кариера и се търси евтина прослава. Той взима участие в едно-единствено голямо сражение и вижда как хора, насъскани от лордове едни срещу други, се избиват взаимно, без дори да разбират защо го правят. Младият Шелтън се отърсва от масовата психоза и решава да живее не така, както живеят всички, а както той смята, че е разумно и благородно. Оня, който е способен на такава постъпка, е човек, достоен за уважение.
Стивънсън не пропуска да покаже и народната съпротива срещу разорителната политика на лордовете и техните приближени. Горският отряд, който отмъщава като изпраща „във всяко черно сърце по една черна стрела“, се състои от отчаяни и измъчени хора.
Нито веднъж писателят не допуска романтическият му подход към литературния материал да го подведе. Той е склонен да възвеличи красивото в човешките отношения, истинските добродетели. Към носителите на злото и разрухата обаче, били те лордове или пирати, Стивънсън е безпощаден. Всеки негов роман има един главен герой, който е пример на благородство и почтеност. Така е в забележителната книга „Приключенията на Дейвид Балфур“, където Дейвид Балфур преодолява най-невероятни изпитания, само за да спаси един невинен човек, обвинен в убийство. Затова, млади читатели, когато се наслаждавате на приключенията на Джим Хокинс и Ричард Шелтън спомняйте си понякога с благодарност и за техния автор, забележителния човек — Робърт Луи Стивънсън.
Информация за текста
© 1983 Димитър Коруджиев
Сканиране: Boman, 2009
Редакция: ira999, 2009
Допълнителни корекции: Светослав Иванов, 2010
Издание:
Робърт Луи Стивънсън. Островът на съкровищата. Черната стрела
Художник: Христо Жаблянов
Издателство „Народна младеж“, София, 1983
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15387]
Последна редакция: 2010-01-23 12:45:00
1
Стиховете са преведени от Сидер Флорин.
- 1
- 2