Другата страна няма нито един в ръката си.
— Просто така? Всичко ще свърши просто така? — попита Райън.
— Няма нужда да изглежда като работата на Микеланджело в Сикстинската капела, Джак. Просто трябва да проработи.
— А ще проработи ли?
— Да, Джак, трябва да проработи.
— Добре, свържи се с руснаците — каза Райън, като остави чашата си на масата.
Може би това бе краят на последната война, помисли си Джак.
За генерал Бондаренко това бе едно приятно утро, а денят се очертаваше още по-приятен. Полковник Толкунов влетя в командния център с лист хартия в ръка.
— Току-що свалихме това от китайското радио, не знам военно или цивилно. Те заповядват на войските си да прекратят огъня и да се подготвят за изтегляне от наша територия.
— О? Какво ги кара да мислят, че ще им позволим да сторят това? — попита руският командир.
— Това е някакво начало, другарю генерал. Ако то е придружено с дипломатически разговор с Москва, значи войната скоро ще свърши. Вие спечелихте — добави полковникът.
— Спечелих ли? — попита Генадий Йосифович. Той се протегна. Чувстваше се добре тази сутрин, беше разгледал картите, бе видял разположението на силите и знаеше, че държи по-добрата ръка. Ако това бе краят на войната и той бе спечелил, трябваше да е доволен, нали?
— Много добре. Поискай потвърждение от Москва.
Не беше лесно, разбира се. Частите в съприкосновение продължиха да си разменят изстрели още няколко часа, докато заповедите достигнаха до тях, след което стрелбата бавно утихна и нашественическите формирования започнаха да се изтеглят, а руснаците, изпълнявайки получените заповеди, не ги последваха. До залез слънце стрелбата и убийствата бяха прекратени. Църковни камбани започнаха да бият из цяла Русия.
Головко чу камбаните и видя хората по улиците, които пиеха водка и празнуваха победата на своята страна. Русия отново се чувстваше като велика сила и това повдигаше духа на хората. По-важното бе, че след още няколко години те щяха да започнат да събират реколтата от своите богатства. Преди това щяха да дойдат огромните заеми… и може би, може би Русия щеше най-сетне да завие зад ъгъла и да започне новото столетие добре, след като пропиля по-голямата част от предишното.
Нощта бе паднала, преди новината да се разпространи от Пекин до останалата част от Китай. Краят на войната, започнала толкова внезапно, шокира онези, които така и не разбраха причините или истинските факти за нея. После съобщиха, че правителството се е сменило и това бе още едно изненадващо събитие, чието обяснение щеше да дойде по-късно. Временен премиер бе Фан Ган, познат повече от снимки, отколкото с думи и дела. Той обаче изглеждаше стар и мъдър, а досега Китай бе по-скоро страна на импулса, отколкото на задълбочената мисъл, така че нещата сигурно щяха да се променят, доста по-късно за обикновените хора. Последните свиваха рамене и обсъждаха объркващите новини със спокойни и премерени думи.
За един конкретен човек в Пекин последните събития означаваха промяна в работата, ако не в същността й, то поне в нейната значимост. Мин излезе на вечеря — ресторантите не бяха затворени, с чуждестранния си любовник. Двамата обсъждаха изключителните събития от деня над питиетата и фидето си, след което се отправиха към апартамента му за десерта.
Информация за текста
© 2000 Том Кланси
© Павел Талев, превод от английски
© Борис Христов, превод от английски
Tom Clancy
The Bear and the Dragon, 2000
Сканиране, разпознаване и редакция: dave, 2008
Издание:
ИК „Прозорец“
ISBN 954-733-212-0
Превод: Павел Талев, Борис Христов
Художник: Буян Филчев
Rubicon, Inc., 2000
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9254]
Последна редакция: 2008-09-27 20:19:26
1
Раздвояване. — Бел.прев.
2
Службата за сигурност. — Бел.прев.
3
Монголски император — основател на 20-ата китайска династия. — Бел.прев.
4
Книжовен китайски. — Бел.прев.
5
Централната банка в САЩ. — Бел.прев.
6
Човекоподобни същества от друга планета — герои от американския телевизионен сериал „Стар трек“. — Бел.прев.
7
Има се предвид войната в Персийския залив. — Бел.прев.
