— Моето правителство настоява всички наши хора да бъдат върнати в родината им — заинати се Арбатов.
— Господин посланик, на всеки човек в Съединените щати, независимо от националността му или начин на пристигане, се предоставя правото на защита от законите ни. Нашият Върховен съд го е постановявал многократно и съгласно законите ни никой мъж или жена не може да бъде принуден да направи нещо против собствената си воля без съответната процедура. Въпросът е приключен. А сега аз имам въпрос към вас. Какво правеше подводницата с балистични ракети на триста мили от американския бряг?
— Ракетна подводница ли, господин президент?
Пелт вдигна една снимка от бюрото на президента и я подаде на Арбатов. Направена от „Сий Клиф“, тя показваше „SS-N-20“ — балистична ракета с морско базиране.
— Името на подводницата е…, беше „Червения октомври“, — обясни Пелт. — Тя експлодира и потъна на триста мили от брега на Южна Каролина. Алекс, между двете ни страни съществува споразумение такива съдове да не доближават бреговете на другата на по-малко от петстотин мили… осемстотин километра. Ние настояваме да знаем какво правеше там тази подводница. Не се опитвай да ни обясняваш, че ракетата е някакъв вид фалшификация — дори и да бяхме се опитали да направим такава глупост, нямаше да имаме време. Това е една от вашите ракети, господин посланик, а подводницата носеше още деветнадесет — съзнателно сгреши броя им Пелт. — Правителството на Съединените щати пита правителството на Съветския съюз как така тя се оказа там в нарушение на договора ни, докато толкова много ваши кораби са толкова близо до атлантическия ни бряг.
— Това трябва да е загубената ни подводница — предположи Арбатов.
— Господин посланик — меко каза президентът, — тази подводница не беше загубена до четвъртък — седем дни след като ни съобщихте за нея. Накратко, господин посланик, обяснението ви от миналия петък не отговаря на фактите, които ние физически установихме.
— В какво ни обвинявате? — наежи се Арбатов.
— Ами, в нищо, Алекс — спокойно заяви президентът. — Щом като този договор вече не е в сила, добре, така да е. Мисля, че миналата седмица пак обсъждахме този въпрос. Американският народ още днес ще научи как стоят нещата. Вие достатъчно добре познавате страната ни, за да можете да си представите каква ще бъде реакцията му. Ще ви обясня. За момента не виждам друга причина флотът ви да стои до бреговете ни. Спасителната операция приключи успешно и по-нататъшното присъствие на съветския флот може да се приема единствено като провокация. Искам Вие и вашето правителство да помислите върху това какво ме съветват в този момент моите военни командири или, ако предпочитате, за какво вашите военни командири биха настояли пред генералния секретар Нармонов, ако ситуацията беше обратната. Ще ви обясня. С изключение на едно, аз мога да стигна до едно от много малкото решения, а това са решения, измежду които не бих желал да избирам. Изпратете посланието ми на правителството си и предайте, че след като някои от вашите хора са избрали да останат тук, ние вероятно ще успеем в най-кратък период от време да разберем какво става в действителност. Довиждане.
Арбатов излезе от кабинета и зави наляво, за да напусне през западния вход. Морски пехотинец му отвори вратата и я задържа с учтив израз на лицето, който изчезна след миг. Шофьорът на посланика, който го чакаше в кадилака, изскочи от него и отвори задната врата. Той беше началник на политическия разузнавателен отдел на КГБ във вашингтонската му организация.
— Е? — попита той, поглеждайки движението по „Пенсилвания Авеню“ преди да направи ляв завой.
— Ами срещата протече точно както бях предвидил и сега можем да бъдем абсолютно уверени защо задържат хората ни — обясни Арбатов.
— И това е…, другарю посланик? — подсказа шофьорът. Той не даде израз на раздразнението си. Само преди няколко години този партиен катър нямаше да се осмели да кара един висш офицер от КГБ да чака отговора му. Позор беше това, което се случи с Комитета за държавна сигурност след смъртта на другаря Андропов. Но нещата отново ще се оправят. Беше сигурен в това.
— Президентът едва не ни обвини, че преднамерено сме изпратили подводницата си до брега им в нарушение на тайния протокол от 1979 година. Те задържат хората ни, за да ги разпитват, да завъртят главите им, така че да научат какви са били заповедите на подводницата. Колко ли време ще му трябва на ЦРУ? Ден? Два? — поклати сърдито глава Арбатов. — А може би вече знаят — малко наркотик, жени, може би, за да развържат езиците им. Президентът подкани също така Москва да си представи какво го съветват да мисли „ястребите“ в Пентагона. И какво го карат да прави. Не е тайна, нали? Те биха казали, че ние тренираме изненадваща ядрена атака, дори че я провеждаме. Като че ли ние не работим по-усърдно от тях за постигане на мирно съвместно съществуване! Подозрителни тъпаци! Страхуват се от това, което е станало, а още повече се сърдят.
— Можете ли да ги обвините, другарю? — попита шофьорът, като попиваше думите му, систематизираше ги, анализираше ги и съставяше свой собствен доклад до московския си център.
— Освен това той каза, че няма причина, поради която нашият флот да продължава да стои покрай брега им.
— Как го каза? Като искане?
— Изразите му бяха меки. По-меки, отколкото очаквах. Това ме тревожи. Те замислят нещо според мен. Играта със сабя вдига шум; изваждането й от ножницата — не. Той настояваше за обяснение. Какво можех да му кажа? Какво се е случило?
— Подозирам, че никога няма да разберем. — Висшият агент наистина знаеше цялата история, колкото и невероятна да беше. Това, че военноморският флот и ГРУ можеха да допуснат такава фантастична грешка, го беше удивило. Разказът на агента „Касий“ беше по-малко налудничав. Шофьорът сам го беше предал в Москва. Можеха ли и Съединените щати, и Съветският съюз да са жертва на трета страна? Калпаво изпълнена операция, а американците се опитват да разберат кой е отговорен и как я е изпълнил, за да могат след това да опитат и те самите? В това имаше смисъл, но в останалата част от историята? Той се намръщи на движението. Беше получил заповед от Москва незабавно да разбере дали това е операция на ЦРУ. Не вярваше, че е така. Но ако беше, то ЦРУ щеше да демонстрира необичайна ефективност в прикриването й. Беше ли възможно да се скрие такава сложна операция? Не, той не го вярваше. Въпреки това той и колегите му щяха да работят още няколко седмици, за да проникнат навсякъде, да разберат какво е казано в Ленгли, докато други отдели на КГБ щяха да правят същото из целия свят. Ако ЦРУ беше успяло да проникне във висшия ешелон на командването на Северния флот, той щеше да разбере. В това беше сигурен. Почти искаше да са успели. За катастрофата щеше да е виновно ГРУ и то щеше да се опозори, след като беше спечелило, когато КГБ беше загубил престижа си преди няколко години. Ако възприемаше ситуацията правилно, Политбюро насъскваше КГБ срещу ГРУ и въоръжените сили, възлагайки на Московския център да извърши независимо разследване. Независимо от резултата, КГБ щеше да изскочи начело и да намали влиянието на въоръжените сили. Така или иначе, организацията му щеше да открие какво се бе случило и ако то беше във вреда на съперниците му, толкова по добре…
Когато вратата зад съветския посланик се затвори, доктор Пелт отвори странична врата, водеща към Овалния кабинет. Влезе съдията Мур.
— Господин президент, отдавна не съм се крил в килери.
— Ти наистина ли очакваш това да свърши работа? — попита Пелт.
— Да, очаквам — настани се удобно Мур в кожен фотьойл.
— Не е ли малко несигурно, г-н съдия? — недоверчиво го погледна Пелт. — Искам да кажа, да се провежда такава сложна операция.
— В това е очарованието, докторе. Ние не провеждаме нищо. Руснаците ще го свършат вместо нас. О, да, разбира се, много от нашите хора бродят из цяла Западна Европа и задават купища въпроси. Същото ще направят и хората на сър Базил. Французите и израелците вече го правят, защото ги попитахме дали знаят какво става с блуждаещата ракетна подводница. КГБ бързо ще научи и ще се запита защо четирите главни западни разузнавателни служби задават едни и същи въпроси, вместо да се приберат в черупките си, както би се очаквало от тях, ако това беше наша операция.
— Трябва да разберете пред каква дилема са изправени руснаците — избор между две еднакво непривлекателни възможности. От една страна, могат да повярват, че един от най-доверените им професионални офицери е извършил предателство от безпрецедентен мащаб. Видели сте досието на
