Песните на далечната земя

два метра първи шестоъгълен леден блок, блестящ в залеза на слънцето. Това не само че бе най-големият изкуствен леден къс, който ласаните бяха виждали някога — той вероятно бе и единственият на планетата. Дори на полюсите почти не съществуваше вероятност за образуване на лед. На Таласа липсваха големи континенти, които да преграждат циркулацията на океанските води, и екваториалните течения бързо стопяваха всяка едва образувала се ледена кора.

— А защо именно такава форма? — запита президентът.

Заместник-капитан Мълайна си пое дъх. Сигурен бе, че това вече няколко пъти е обяснявано.

— Вечният проблем за покриване на дадена повърхност с еднакви плочи — отговори той търпеливо. — Може да се избира само между три форми — квадрати, триъгълници и шестоъгълници. В нашия случай най- подходящ е шестоъгълникът, тъй като такъв тип плоча се манипулира по-лесно в пространството. Ледените блокове, повече от двеста на брой, всеки тежащ по шестстотин тона, ще се допират един до друг, докато се образува предпазният щит. Той представлява огромен сандвич, образуван от три слоя. При увеличаване скоростта на кораба ледените блокове ще се притискат и слепят плътно един към друг, като по този начин ще се образува огромен диск или пресечен конус, ако трябва да съм по-точен.

— Подсказвате ми нещо — през целия разнообразен следобед президентът за пръв път изглеждаше въодушевен. — На Таласа никога не сме имали дисциплини върху лед. Хубав спорт! Имало е и игра, чувал съм, която се е наричала „Хокей на лед“, въпреки че не съм много сигурен дали ми се иска да възродя точно нея, като имам предвид видеозаписите, които сме гледали. Но би било чудесно да ни направите ледена площадка за провеждането на Олимпийските игри! Възможно ли е?

— Ще трябва да помисля — тихо отговори заместник-капитан Мълайна. — Интересна идея наистина! Вероятно, ще ме уведомите колко лед ще ви бъде необходим?

— С удоволствие! Ще бъде чудесен начин за използуване на ледодобивната инсталация, след като свършите работата си!

Внезапен трясък спаси Мълайна от необходимостта да отговаря. Бяха започнали фойерверките и през следващите двадесет минути небето над острова изригваше сякаш многоцветна жар.

Ласаните обожаваха илюминациите и не пропускаха възможност да им се наслаждават. В представлението се намеси и лазерна феерия — още по-великолепна дори! И по-безопасна. Но пък липсваше миризмата на барут, която внасяше последния щрих към магическата картина.

Когато тържеството свърши и официалните лица се отправиха към яхтата, заместник-капитан Мълайна каза замислено:

— Президентът може да ти поднесе какви ли не изненади, макар че все за едно и също мисли. Уморих се вече да слушам за тази негова проклета Олимпиада. Но признавам, че идеята за ледената площадка е много хубава и вероятно ще породи добри чувства към нас.

— Аз обаче спечелих облога! — възкликна заместник-командир Лоренсън.

— Какъв облог? — попита капитан Бей.

Мълайна се засмя:

— Да не повярваш чак. Понякога у ласаните като че ли липсва тази черта любознателността — приемат всичко за даденост. А може би трябва да се чувстваме поласкани от вярата им в техническото ни „ноу-хау“. Сигурно си мислят, че и антигравитация имаме! На Лорън му хрумна да изключа това от обясненията и излезе, че е бил прав — президентът изобщо не помисли да зададе въпроса, който аз например бих задал първо — как точно смятаме да вдигнем сто и петдесет хиляди тона лед горе, на „Магелан“!

24Информационното хранилище

Мойсей Колдър бе щастлив, че може да бъде сам сред катедралната тишина в библиотечната зала на Площадката на първото кацане в продължение на толкова часове и дни, колкото можеше да отдели. Отново изпитваше вълненията на млад студент, изправен пред царството на знанията и изкуството на човечеството. Изживяването бе и радостно, и потискащо: цяла вселена се простираше само на косъм от него, но частта, до която би могъл да се докосне през краткия си човешки живот, бе толкова незначително малка, че понякога го връхлиташе отчаяние. Той беше като гладен човек, пред когото са сложили безкрайно дълга, отрупана с ястия трапеза, пир — така зашеметяващ, че чак да загубиш апетита си.

А това богатство от мъдрост и култура бе съвсем малка част от човешкото наследство; много от онова, което Мойсей Колдър познаваше и обичаше, липсваше тук, той добре знаеше — съвсем не случайно, а умишлено.

Преди хиляди години способни люде, изпълнени с добра воля, прегледали библиотеките на Земята, като преценявали какво да се запази и какво да се изхвърли, и пренаписали историята. Критерият за подбор бил прост, но много труден за спазване. Дадено произведение на изкуството или документ от миналото се залагали в паметта на корабите разселници само ако допринасяли за оцеляването и социалната стабилност на новите светове.

Задачата, разбира, се, била и сложна за изпълнение, и тежка за душата. Със сълзи на очи хората от подборните комисии оставили настрана Ведите, Библията, Трипитаката и Корана и огромно количество литература — художествена и публицистична, — написана на тяхна база. Въпреки цялата красота и мъдрост на тези книги не трябвало да се позволи старата отрова на религиозната омраза, на вярата в свръхестественото и верските измислици, с които милиони мъже и жени се утешавали някога с цената на умопобъркване, да се инфектират нови планети и бъдещи общества.

В голямото пречистване се бяха изгубили и произведенията на великите романисти, поети и драматурзи, които във всеки случай биха изгубили значението си без философската им и културна основа. Омир, Шекспир, Милтън, Толстой, Мелвил, Пруст — последният велик белетрист, преди електронната революция да залее страниците ма книгите, — всичко, което бе останало от тях, бе само няколко стотици хиляди внимателно подбрани пасажа. Всичко, което се отнасяше до войни, насилия и разрушителни страсти, също бе изхвърлено. Ако новосъздадените — и да се надяваме по-добри — наследници на хомо сапиенс ги преоткриеха, в отговор те несъмнено биха създали своя собствена литература. Нямаше нужда да им се предлагат предварителни поощрения.

На музиката, с изключение на операта, й бе провървяло повече, също и на визуалните изкуства. Но абсолютният обем на съществуващото бе толкова огромен, че подборът и в тази област бил наложителен, та макар и произволно понякога. Бъдещите поколения на много светове щяха да се чудят какви са били първите тридесет и осем симфонии на Моцарт, Втората и Четвъртата на Бетховен, Третата и Шестата на Ян Сибелиус.

Мойсей Колдър напълно разбираше своята отговорност пред поколенията, а съзнаваше и некомпетентността си — некомпетентността на който и да е, колкото и талантлив да е той, за да се справи със задачата, която му предстоеше. Горе, на борда на „Магелан“, съхранени на сигурно място в гигантските банки-памет, имаше много произведения, за които хората на Таласа никога не бяха чували и от които биха се възхитили, та дори да не могат да ги разберат напълно. Великолепното претворяване на „Одисея“ от двадесет и пети век — военна класика, написана с болка и терзание, надзъртаща назад във времето, след половин хилядолетие мир; великите Шекспирови трагедии, великолепно преведени от Файнбърг на езика „лингва“; „Война и мир“ на Лий Чоу — часове и дни щяха да му бъдат необходими, за да изброи всичките заглавия.

Понякога, когато оставаше в библиотеката на комплекса „Площадка първо кацане“, Колдър се изкушаваше да влезе в ролята на бог пред тези толкова щастливи и далеч не наивни хора. Би могъл да сравни листингите от банките-памет тук с тези на кораба, нанасяйки пропуснатото или сбитото. По принцип не беше съгласен с нито една от формите на цензуриране, но често му се залагаше да признае като мъдро решение изхвърлянето на някои текстове — разумно поне за първите години, в които се е създавала колонията. Ала сега, когато тя вече твърдо бе стъпила на краката си, може би малко вълнение или инжектиране на жажда за творчество биха били от полза…

Случваше се да нарушат уединението му — повикваха го от кораба или пък групи от млади ласани идваха на посещение, за да се запознаят с първите страници от историята си. Не се дразнеше от това, дори понякога му доставяше голямо удоволствие.

Повечето следобеди, с изключение само на тези, в които имаше задължения, каквито в Тарна се