Песните на далечната земя

към действителността — както се бе случило с Колдър преди година. Нищо друго, само извънредно произшествие можеше да оправдае такова решение. Но според паметта на компютъра единствено доктор Маркъс Стайнър, някога главен учен на Земното бюро за разследване, притежаваше знанията и уменията, които за нещастие бяха необходими сега.

Там, на Земята, приятелите му често го питаха защо е предпочел да стане професор по криминалистика. А той неизменно даваше един и същ отговор: „Другият вариант бе да стана криминален престъпник“.

Цяла седмица бе необходима на Стайнър да промени клиничната настройка на лазаретния енцефалограф и да преработи програмите на компютъра. През това време четиримата сабри останаха под домашен арест в жилищата си и упорито отказваха да се признаят за виновни.

Когато видя съоръжението, подготвено за разпита му, Оуен Флечър помръкна. Прекалено много приличаше на електрическия стол и разните там приспособления за измъчване, познати му от опетнената с кръв истории на Земята. Доктор Стайнър обаче бързо го успокои с престорено фамилиарния тон на добър следовател:

— Не се тревожи, Оуен, Обещавам ти, няма да почувствуваш нищо. Дори няма да съзнаваш отговорите си, но няма никакъв начин да скриеш истината. Тъй ката си интелигентен човек, ще ти обясня точно какво ще правя с тебе. Чудно наистина, но това ми помага да си върша работата; независимо дали ти харесва или не — подсъзнанието ти ще ми се довери и ще заработи за мене.

Каква глупост, помисли си Оуен Флечър, нима си въобразява, че толкова лесно може да ме подмами! Но не продума нищо, докато санитарите го настаняваха на стола и прикрепяха кожените колани около китките и кръста му. Не направи опит да се съпротивява; двама от бившите му колеги, едри мъже, стояха смутени в дъното на залата, като избягваха да срещнат погледа му.

— Ако си жаден или ти се ходи до тоалетната, кажи ни. Първият сеанс ще продължи точно един час; по-късно може да се наложи да направим още няколко, но по-къси. Отпусни се, настани се удобно.

При тези обстоятелства това бе една много оптимистична реплика, но, изглежда, на никой не му се видя смешна.

— Съжалявам, че трябваше да ти обръснем главата, но черепните електроди не понасят коса. Ще трябва да ти вържем очите, за да избегнем наслояване на дезориентиращи визуални входни данни… Сега ще ти се доспи, но съзнанието ти ще остане будно… Ще ти задаваме серия въпроси, които имат само три възможни отговора — „да“, „не“ и „не зная“. Но няма да отговориш пряко; мозъкът ти ще прави това сам, а тринарната логична система на компютъра ще интерпретира отговорите ти.

Няма никакъв начин да ни излъжеш; можеш да опиташ, ако искаш! Повярвай ми, едни от най-добрите учени на Земята са изобретили тази машина — и те самите не са успели да я измамят. Ако отговорите ти са двусмислени, компютърът просто ще прекрои въпросите. Готов ли си? Много добре… Запис — за дискретна информация, моля… Проверете коефициента на увеличаване на канал 5… Пуснете програмата!

КАЗВАШ СЕ ОУЕН ФЛЕЧЪР… ОТГОВОРИ ДА… ИЛИ НЕ…

КАЗВАШ СЕ ДЖОН СМИТ… ОТГОВОРИ ДА… ИЛИ НЕ…

РОДЕН СИ В ЛОУЕЛ СИТИ, МАРС. ОТГОВОРИ… ДА… ИЛИ НЕ…

…

КАЗВАШ СЕ ДЖОН СМИТ… ОТГОВОРИ ДА… ИЛИ НЕ…

РОДЕН СИ В ОКЛАНД СИТИ, НОВА ЗЕЛАНДИЯ… ОТГОВОРИ ДА… ИЛИ НЕ…

КАЗВАШ СЕ ОУЕН ФЛЕЧЪР…

РОДЕН СИ НА 3-ТИ МАРТ 3585 ГОДИНА.

РОДЕН СИ НА 31-ВИ ДЕКЕМВРИ 3584 ГОДИНА…

Въпросите следваха през толкова къси интервали, че дори и да не бе леко упоен, Флечър не би могъл да даде фалшиви отговори. Нито пък щеше да има някакво значение, ако го направеше; само за няколко минути компютърът установи шаблона на автоматичните му отговори въз основа на въпросите, чиито отговори им бяха известни предварително.

Периодично се правеше проверка за точността на настройката (КАЗВАШ СЕ ОУЕН ФЛЕЧЪР… РОДЕН СИ В КЕЙПТАУН, ЗУЛУЛАНДИЯ…), а въпросите от време на време се повтаряха, за да се потвърдят вече дадените отговори. След идентифицирането на психологическата конфигурация на отговорите с „да“ или „не“ целият процес стана напълно автоматичен.

Примитивните детектори на лъжата се бяха опитвали да го правят с известен успех — но рядко с пълна категоричност. Изминали бяха не повече от двеста години, докато се усъвършенствувала техниката, а като следствие се революционизирало съдопроизводството — както криминалното, така и гражданското — до степента, когато малко съдебни дела продължавали повече от няколко часа.

Това не приличаше толкова на разпит, колкото по-скоро на компютъризиран (и на „мамя — опровергавам“) вариант на древната игра „Двайсет въпроса — двайсет отговора“. По принцип всяка информация може много бързо да се регистрира чрез серия въпроси за „ДА или НЕ“ отговори и удивително бе колко рядко се налагаше да се стига до двадесет в случаи, когато човек- експерт разпитваше в сътрудничество с машина-експерт.

Когато един доста замаян Оуен Флечър стана от стола, олюлявайки се, точно час по-късно, той нямаше абсолютно никаква представа какво са го питали или какво е отговарял. Беше напълно убеден обаче, че не е издал нищо, и се изненада, когато доктор Стайнър каза весело:

— Това е, Оуен. Няма да ни трябваш повече.

Професорът бе горд с факта, че никога не бе причинил болка някому, но все пак един добър следовател трябва да е малко нещо садист — в психологически аспект по-скоро. Това допринасяше и за репутацията му на непогрешим, което пък бе залог за успех. Той изчака Флечър да възстанови равновесието си и когато го поведоха обратно към ареста, изрече:

— А… между другото, Оуен, номерът с леда нямаше да мине.

В действителност той би могъл и да свърши работа, но вече нямаше никакво значение. Изражението върху лицето на лейтенант Флечър възнагради доктор Стайнър за инцидентното връщане към професионалните му задължения.

Сега той отново можеше да заспи, докато стигнеха Сейгън-2. Но първо щеше да си почине, да се поразвлече, възползувайки се пълноценно от неочаквания антракт.

Утре ще отиде да види Таласа, а може би и ще поплува край някой от онези красиви плажове. Но засега ще се порадва на компанията на стария, любим приятел.

Книгата, която с благоговение измъкна от вакуумната опаковка, бе не само първо издание, сега тя бе единственото, Той я отвори напосоки, знаеше буквално наизуст всяка страница.

Зачете се. И на петдесет светлинни години от руините на Земята над Бейкър стрийт пак се спусна мъгла.

— Кръстосаният разпит показа, че са замесени само четирима сабри — каза капитан Бей. — Можем да сме благодарни, че не се налага да разпитваме други.

— Все още не разбирам как са могли да се надяват, че ще успеят — изрече тъжно заместник-капитан Мълайна.

— Не вярвам да успееха, но за щастие няма да могат да проверят това. Както и да е, те все още не бяха взели окончателно решение…

… План „А“ е включвал повреждане на щита. Както знаете, Флечър беше в монтажната бригада и е работил върху вариант за препрограмиране на последния етап на вдигането. Ако един леден блок бъде оставен да се блъсне със скорост няколко метра в секунда — разбирате какво може да стане, нали? Могло е да се извърши така, че да изглежда като злополука. Ала е съществувал риск при евентуално разследване да се докаже истината. Но дори и да успеят да повредят щита, той може да бъде поправен. Флечър обаче се е надявал забавянето да му даде възможност да вербува повече съмишленици. Може и да е прав; още една година на Таласа… План „Б“ се състои в умишлено повреждане на поддържащата живота система, така че да се наложи евакуиране на кораба. Следват същите варианти. План „В“ е най-тревожният, защото би