— Много добре, диамантът е истински — кимна Шагата към Питър Марлоу, целият облян в пот. После извади бижутерски шублер, грижливо премери камъка и отново кимна: — Четири карата е, вярно.
— Добре. — Царя се извърна: — Почакай навън с Таунзънд.
Питър Марлоу се надигна, даде знак на ефрейтора и двамата излязоха сред нощния мрак. Отвред ги пронизваха погледи. Безброй алчни погледи.
— Ама че работа — изпъшка Таунзънд. — По-добре хич да го нямах това чудо. Такова напрежение… — Той опипа връвта, за да провери дали пръстенът си е на мястото. — Слава богу, че ще се отърва най- сетне!
Вътре Царя с притаен дъх проследи с очи как Шагата отвори паласката си, хвърли на масата дебела пачка банкноти, сетне измъкна от ризата си още една, малко по-тънка, а после още и още от страничните джобове, докато на масата се натрупаха две купчини нари от по педя всяка. Царя светкавично ги преброи, а Шагата нервно се поклони и се измъкна навън. Когато се озова отново на пътеката, с облекчение пое дъх, намести пушката си и закрачи по-спокойно.
До ъгъла на бараката се сблъска с Грей, отправил се почти тичешком към навеса. Грей изруга и бързо отмина нататък, без да даде ухо на потока ругатни, които избълва японецът. Но този път Шагата не се втурна, както би било редно, след мръсния военнопленник, за да налее малко възпитание в тъпата му глава. Беше доволен, че всичко мина благополучно, и нямаше търпение да се върне на поста си.
— Ченгета! — тревожно предупреди Макс през брезента.
Царя сграбчи парите и изскочи изпод навеса.
— Изчезвай! Кажи на Тимсън, че парите са у мен. Ще се разплатим тая нощ, като се поуталожат нещата — прошепна той на австралиеца.
Таунзънд се изгуби в мрака.
— Хайде, Питър!
Двамата хлътнаха в изкопа под бараката в мига, когато Грей се показа иззад ъгъла.
— Хей, вие там! Не мърдайте! — изкрещя той.
— Слушам, сър — обади се уставно Макс от тъмнината и се изпречи насреща му. До него се изправи Текс и двамата прикриха бегълците.
— Не вие! — опита се да ги заобиколи Грей.
— Ама нали искахте да спрем — невинно запита Макс и отново застана на пътя му.
Бесен, Грей ги изблъска настрана и се мушна под бараката.
Царя и Питър Марлоу вече бяха минали през окопа и излизаха от другата страна. Грей се втурна по петите им, но група мъже преградиха пътя му. Той успя само да види, че двамата се втурнаха покрай стената на затвора и наду свирката си. Пътят им в тази посока бе отрязан — от затвора чак до телената ограда беше изпънала гъст кордон лагерната полиция.
— Давай оттук — посочи Царя.
Двамата скочиха през прозореца в австралийската барака. Вътре никой не им обърна внимание, но издутата риза на Царя не остана незабелязана. Прекосиха тичешком помещението и изскочиха навън, където неколцина австралийци го прикриха точно в мига, когато Грей стигна задъхан, до прозореца и ги зърна на прага. Той хукна да заобиколи бараката. Австралийците скриха отстъплението им.
— Накъде избягаха? — кресна Грей. — Казвайте бързо! Посрещна го хор от гласове:
— Кой, сър? Кой е избягал?
Грей ги разблъска и изскочи на открито.
— Всички са по местата, сър — дотича да му доложи един полицай.
— Добре. Те не могат да се измъкнат, а и няма да се осмелят да оставят някъде парите. Сега ще стегнем обръча. Кажи на другите.
Царя и Питър Марлоу се спуснаха бегом покрай стената на затвора, но на ъгъла спряха като заковани — на мястото, дето друга група австралийци трябваше да пресече пътя на преследвачите, чакаха полицаи. Петима.
— Да го вземат мътните! — изруга Царя.
— Сега накъде?
— Давай обратно!
Хукнаха бързо назад, а Царя през цялото време се мъчеше да разбере какво не е наред. Сетне изведнъж проумя. Четирима мъже с кърпи на лицата и дебели тояги в ръце пречиха пътя им.
— Дай тук мангизите, приятелче, да не ти се случи нещо лошо!
Царя кривна встрани, после неочаквано се хвърли напред, цапардоса единия от нападателите и ритна друг в слабините. Питър Марлоу не изоставаше. Преглътна с мъка крясъка, надигнал се в гърдите му, когато тоягата се стовари върху болната му ръка, отби удара и измъкна тоягата от нападателя. Четвъртият си плю на петите и тъмнината го погълна.
— По дяволите! — изпъшка Царя. — Давай да се измъкваме оттука.
И те отново хукнаха. Отвсякъде ги сподиряха погледи. Всеки миг щеше да последва ново нападение.
— Внимавай! Грей!
Втурнаха се назад, покрай една от бараките, сетне се пъхнаха отдолу и останаха там неподвижни, а сърцата им биеха до пръсване. Съвсем наблизо се носеше тропот от забързани стъпки, долитаха откъслеци от яден шепот:
— Насам, тука някъде са! Бързо! Трябва да ги пипнем преди ченгетата!
— Целият лагер е по петите ни, мамицата им мръсна! — изпсува Царя.
— Дай да заровим парите тук — предложи Питър Марлоу. Нищо друго не можеше да измисли.
— Не, много е рисковано. Ще ги намерят моментално. Ах, мамка му, всичко вървеше като по часовник! Само дето това копеле Тимсън ни сви номер. — Царя изтри потта и мръсотията от лицето си. — Хайде, готов ли си?
— Накъде?
Царя не отговори. Изпълзя безшумно изпод бараката и потъна в мрака. Прекоси пътеката, без да се оглежда, и скочи в дълбоката канавка до телената ограда. Питър Марлоу го следваше неотлъчно. Двамата пълзешком се изравниха с американската барака, спряха и седнаха да си поемат дъх. Около тях, над тях, отвред се чуваше разпален шепот.
— Какво става?
— Царя и Марлоу си плюли на петите. Носят хиляди долари!
— Давай, може да ни излезе късметът!
— Бързо по петите им!
— Парите, да пипнем парите!
Грей стоеше и чакаше по-точни сведения. Но сведения получаваше и Смедли-Тейлър. Също и Тимсън. Ала никой не знаеше нищо със сигурност. Тимсън ругаеше и насъскваше хората си да открият двамата бегълци, бързо, преди да са ги пипнали Грей или групата на Смедли-Тейлър.
— Парите трябва да дойдат при нас!
От своя страна хората на полковника изчакваха. Те следяха австралийците на Тимсън, но паниката започваше да обхваща и тях. Къде изчезнаха тия двамата? Къде да ги търсят сега?
Грей също изчакваше. Двата пътя за бягство — в северна и в южна посока — бяха завардени. Всичко бе само въпрос на време. Ето, обръчът вече се затяга. Няма да му се изплъзнат. И парите ще са у тях, като ги пипне. Няма да се осмелят да ги скрият. Къде ти — в тая бъркотия! Сума пари са това! Но той не подозираше какво му готви Смедли-Тейлър. Нито пък Тимсън.
— Погледни там — предпазливо надигна глава Питър Марлоу и се взря в тъмнината.
Царя присви очи. Кордонът полицаи вече бе само на петдесетина метра от тях. Обърна се на другата страна: безброй сенки кръстосваха мрака — забързани, вторачени, настървени.
— Добре се наредихме! — отчаяно изпъшка той. Тогава погледът му се спря върху телената ограда. В джунглата отвъд нея цареше мрак. От външната страна на мрежата крачеше часови. Добре, значи остава крайният вариант — всичко или нищо.
— Дръж! — Той измъкна парите и ги натика в ръцете на Марлоу. — Бягай през оградата! Аз ще те прикривам, това е последната ни надежда.
