Отговарях на всичките й писма, но не исках да повярвам, че са от Кити, също както едно време се съмнявах, че купата сено ще бъде на мястото си… докато не паднех в спасителните й обятия. Не вярвах, че сестра ми и тази измъчена жена, която се подписваше „Кити“ и обграждаше с кръгче името си, са едно и също лице. За мен сестра ми си оставаше плоскогърдото момиченце с плитки.

После тя престана да ми пише. От време на време получавах картички за Коледа и за рождения си ден и жена ми отговаряше. След развода се преместих в друг град и забравих да оставя новия си адрес. Следващата година поздравителните картички ми бяха препратени, но после отново многократно се премествах. Непрекъснато си казвах, че трябва да пиша на Кити и да й съобщя новия си адрес, но така и не го направих.

Но както вече ви казах, това са голите факти, които нямат значение. Важно е само едно — бяхме пораснали и Кити се хвърли от последния етаж на небостъргача. Кити бе онази, която никога не се съмняваше, че спасителната купа ще бъде на мястото си. Кити винаги казваше: „Знаех, че сигурно си измислил нещо.“ Само това е важно. И писмото й.

Днес хората променят местожителството си толкова често. Звучи нелепо, но когато най-сетне получиш плика със задраскани адреси, покрит с лепенки: „Сменен адрес“, имаш усещането, че се взират обвинително в теб. В горния ляв ъгъл на плика Кити бе написала последния си адрес — уютен апартамент на улица „Ван Нюйс“, където бе живяла до деня на фаталния скок. Двамата с баща ми отидохме да приберем вещите й. Хазайката беше симпатична — явно бе харесвала Кити.

Съдейки по датата на клеймото, Кити бе изпратила писмото две седмици преди да се самоубие. Навярно щях да го получа много по-рано, ако си бях направил труда да посоча новия си адрес. Явно Кити се бе уморила да чака.

Скъпи Лари,

Напоследък непрекъснато си мисля за това и реших, че щеше да е много по-добре за мен, ако последното стъпало се бе счупило, преди да успееш да натрупаш сеното.

Твоя Кити

Да, предполагам, че се е уморила да ме чака. Предпочитам това обяснение пред мисълта, че Кити е решила, че съм я забравил. Не бих искал да си го е помислила, защото писмото й от едно-единствено изречение би ме накарало да се притека на помощ.

Но дори това не е причината за безсънието ми. Щом затворя очи и се унеса, виждам образа й, виждам как Кити лети надолу с широко разтворени тъмносини очи, с грациозно извито тяло, с отметнати назад ръце.

За разлика от мен, тя вярваше, че сеното винаги ще бъде отдолу.

,

Информация за текста

© 1978 Стивън Кинг

© 1991 Весела Прошкова, превод от английски

Stephen King

The Last Rung on the Ladder, 1978

Сканиране, разпознаване и редакция: maskara, 2008

Издание:

Стивън Кинг. Нощна смяна (сборник разкази)

Списание „Панорама“ и Съюз на преводачите в България, 1991

Редактор и коректор: Красимир Мирчев

Художник: Михаил Танев

Технически редактор: Светла Петрова

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9453]

Последна редакция: 2008-11-11 08:30:00

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×