— Съвсем искрено те съветвам да не мърдаш — изсъска той. — Това е „Колт 45“ и прави гигантски дупки.
Младият мъж с жената и бебето край масичката за пикник стана. Той носеше очила без рамки и имаше строг вид.
— Какво става тук? — попита той с културния говор на преподавател в колеж.
Агентът до Чарли се обърна към него, отмествайки леко дулото на пистолета, за да може младият мъж да го види.
— Държавна сигурност. Стой си на мястото, всичко е наред.
Жената на младия мъж го сграбчи за ръката и го дръпна да седне.
Анди се обърна към оплешивяващия агент и измърмори приятелски:
— Този пистолет май ще ти изгори ръката.
Плешивецът го погледна недоумяващ. После изведнъж изпищя и изпусна револвера, който тупна на тротоара и гръмна. Едно от момичетата под брястовете извика от изненада. Плешивецът си стискаше ръката и подскачаше наоколо. Върху дланта му се появиха бели мехури и набъбнаха като хлебно тесто.
Мъжът до Чарли зяпна удивен в партньора си и без да усети, съвсем измести пистолета от малката главичка.
— Ти си сляп — рече Анди и тласна с всичка сила. Зловеща болка сгърчи непоносимо мозъка му.
Мъжът изкрещя, пусна Чарли и похлупи с ръце очите си.
— Чарли — повика я Анди тихо. Дъщеря му изтича към него и прегърна трепереща краката му. Пътникът в будката за информация изскочи да види какво става.
Стискайки изгорената си ръка, плешивецът тичаше към Анди и Чарли. Лицето му се кривеше ужасно.
— Заспивай! — заповяда Анди и пак тласна. Плешивецът се просна като ударен с брадва. Челото му дрънна върху тротоара. Младата съпруга на строгия млад човек простена.
Жестоко главоболие измъчваше Анди и дълбоко в себе си той се радваше, че е лято и не е използвал тласъка, дори за да накара някой студент да не разваля безпричинно успеха си, може би от май. Беше добре зареден — но все едно, ще трябва да плаща за действията си през този горещ летен следобед.
Слепият се препъваше из тревата, стиснал в длани лице, и пищеше. Той се блъсна в един зелен варел с надпис: „Хвърляйте отпадъците на определените за това места“ и падна сред камарата от разсипани опаковки на сандвичи, бирени кутии, угарки и празни бутилки от газирани напитки.
— Ох, тате, толкова ме беше страх… — Чарли започна да плаче.
— Колата е ей там. Виждаш ли я? — посочи Анди. — Влез вътре и аз ще дойда при теб след минутка.
— Мама тук ли е?
— Не. Влез вътре, Чарли. — Сега не можеше да се оправя и с това. Сега трябваше да се оправи някак с тези свидетели.
— Какво, по дяволите, става? — питаше объркано пътникът от будката за информация.
— Очите ми — крещеше агентът, който бе държал пистолета си до главата на Чарли. — Очите ми, очите ми, какво направи с очите ми, кучи син такъв?
Той се изправи. На едната му ръка беше залепнала опаковка от сандвич. Започна да се олюлява към будката за информация и човекът в дънките пред нея светкавично се скри вътре.
— Върви, Чарли.
— Ще дойдеш ли, тате?
— Да, само след секунда. Върви сега.
Чарли тръгна и русите и миши опашчици заподскачаха. Торбата й още висеше накриво.
Анди мина покрай спящия агент на Арсенала, замисли се какво да прави с пистолета му и реши, че не му трябва. Приближи се до младите хора на масичката за пикник. Задръж топката, каза си той. По малко и полека. Не бива да се стига до ехо. Не бива тези хора да пострадат.
Младата жена грабна бебето от столчето така грубо, че го събуди и то се разплака.
— Не се приближавай, идиот такъв! — извика тя.
Анди изгледа мъжа и жената.
— Онова, което се случи, не е важно — каза той и тласна. Болката отново кацна на тила му като паяк… и се впи навътре.
Младият мъж си отдъхна с облекчение.
— Слава Богу!
Жена му се усмихваше несигурно. Тласъкът не й бе повлиял така силно: майчинският й инстинкт я държеше нащрек.
— Хубаво бебе имате — поласка я Анди. — Момченце е, нали?
Слепецът слезе, политна от тротоара, удари глава в червеното пинто, което вероятно принадлежеше на двете момичета, и изрева. От слепоочието му потече кръв.
— Аз съм сляп! — изкрещя отново той.
Усмивката на младата жена засия.
— Да, момче е. Казва се Майкъл.
— Здравей, Майк — Анди разроши мъха по голата бебешка главица.
— Не мога да разбера защо плаче — оплака се младата жена. — Така хубаво си спеше допреди малко. Трябва да е гладен.
— Сигурно — съгласи се съпругът й.
— Извинете ме.
Анди се запъти към будката за информация. Вече нямаше никакво време за губене. Всеки момент в тази крайпътна лудница можеше да свие още някой.
— Какво става, човече? — попита мъжът с дънките. — Полицейска акция ли?
— Не, нищо не се е случило — Анди тласна лекичко още веднъж. Вече му се повдигаше. Главата му се пръскаше.
— Аха — съгласи се мъжът. — Аз пък тъкмо се мъчех да разбера как да стигна до Шагрин Фолс оттук. Извинете.
И той пак се пъхна в будката.
Двете момичета бяха отстъпили до оградата на съседната частна ферма. Те го гледаха с широко отворени очи. Слепецът сега се тътреше в кръг по тротоара, протегнал вдървено ръце напред, и с хлипане бълваше проклятия.
Анди закрачи бавно към момичетата, с вдигнати ръце, за да им покаже, че в тях няма нищо. Заговори им. Зададоха му въпрос и той им отговори. Скоро и двете се успокоиха и взеха да се усмихват и да кимат. Анди им махна и те му махнаха в отговор. Едва тогава той прекоси бързо през поляната към колата си. По челото му бе избила студена пот, а стомахът му се свиваше. Можеше само да се моли да не дойде никой, преди двамата с Чарли да са тръгнали, защото бе изчерпал тласъка докрай. Вмъкна се зад волана и запали.
— Тате! — възкликна Чарли, хвърли се към него и зарови лице в гърдите му. Той я притисна за миг и се изтегли на заден ход от паркинга. Беше истинско мъчение да си обръща главата назад. Черният кон. Винаги после му хрумваше това сравнение. Беше освободил черния кон от тъмния обор на подсъзнанието си и сега той пак щеше да тъпче напред-назад из мозъка му. Ще трябва да се добере донякъде и да легне. Бързо. Нямаше да може да шофира дълго.
— Черният кон — изломоти той. Задаваше се. Не… Не. Вече беше тук. Туп… туп… туп. Да, тук беше. На свобода.
— Тате, внимавай! — изпищя Чарли.
Слепецът се клатушкаше на пътя точно пред тях. Анди натисна спирачките. Слепецът задумка по капака и се разкрещя за помощ. Отдясно младата майка бе започнала да кърми бебето си. Съпругът й четеше книга. Мъжът от будката за информация се беше присламчил към двете момичета с червеното пинто — сигурно се надяваше на подвизи, достойни за „Пентхаус“22. Проснат на тротоара, плешивецът продължаваше да спи.
Другият агент думкаше по капака на комбито, без да спира.
