приковано или привързано. Обаче не го направих. Жените не вярват на мъжките сълзи. Може да твърдят обратното, но дълбоко в душата си не вярват на мъжките сълзи.
— Защо не се обадиш в полицията? — подхвърлих. — Предложи им експертната си помощ. Посочи им подробностите, които са пропуснали, бъди като Анджела Лансбъри от «Убийство», написа тя“.
Проснах се в леглото. Розлин изключи лампата. Дълго лежахме в мрака. Тя отново проговори, този път тонът й беше по-мек:
— Извинявай, но не обичам този човек. Не ми допада, никога не ми е допадал.
— Знам го и без да ми го кажеш — промърморих.
— Не ми хареса и как зяпаше Холи.
Което означаваше, както по-късно установих, че не й е харесало как Холи го зяпа. В моментите, в които не се взираше в чинията си, разбира се.
— Ще ми се друг път да не го каниш на вечеря — продължи Розлин.
Предпочетох да замълча. Беше късно, освен това бях капнал от умора. Имах тежък ден, още по-тежка вечер и бях уморен. Нямах желание да споря с жена ми, особено в момент, в който съм смазан от умора, а тя — разтревожена. При подобен спор един от съпрузите прекарва нощта на канапето. Единственият начин да го предотвратиш, е да си траеш. В брака думите са като проливен дъжд, а земята е прорязана с дълбоки дерета, които за секунди могат да се превърнат в буйни реки. Психотерапевтите твърдят, че говоренето води до катарзис и излекуване, но повечето от тях или са разведени, или са обратни. Според мен мълчанието е най-добрият приятел на брака.
Мълчание.
След известно време моята най-добра приятелка ми обърна гръб и се пресели в страната на сънищата. Аз дълго лежах буден, мислех за прашната малка кола, може би навремето боядисана в бяло, която е заседнала в канавката край черния път в пустинята на Невада близо до Калиенте. Предната лява врата е отворена, огледалцето за обратно виждане е изкъртено и е захвърлено на пода, задната седалка е напоена с кръв, върху която се виждат следи от животни, които са дошли да проверят какво става и може би да опитат от червената течност.
Някакъв мъж — предполагаше се, че е мъж, в повечето случаи серийните убийци са мъже — зверски беше убил пет жени в този район на света в разстояние на три години… именно на тези три години, през които Ел Ти живееше с Лулубел. Четири от жертвите не бяха местни жителки. Убиецът някак си ги принуждавал да спрат, измъквал ги от колата, изнасилвал ги, с брадва ги насичал на парчета и захвърлял останките на някое близко хълмче, за да станат плячка на лешояди, врани и невестулки. Петата жертва беше възрастна жена, съпруга на местен собственик на ранчо. От полицията нарекоха убиеца „Човекът с брадвата“. Докато пиша тези редове, той още не е заловен. Нито пък е извършил ново престъпление; в случай, че Синтия Лулубел Деуит е била шестата му жертва, също е била и последната, поне засега. Ала все още не е ясно дали тя
Разбирате ли, кръвта на седалката не е била от човек; за по-малко от пет часа от криминологичния отдел на полицията в Невада уточниха този факт. Човекът, който открил изоставеното субаро (някакъв работник в близкото ранчо), видял на около километър разстояние рояк птици да кръжат над земята, а като стигнал до мястото, видял не нарязана жена, а разчленено куче. От животното били останали само костите и зъбите — хищниците и лешоядите очевидно са си устроили банкет, пък и по принцип този вид териери са доста мършави. Франк безсъмнено е станал жертва на Човека с брадвата, а съдбата на Лулубел е неясна.
„Може би — помислих си — тя е жива. Пее «Завържи ми жълта панделка» в «джейлхаус» в Ели или «Занеси писсмо на Майкъл» в «Розата на Санта Фе» в Хоторн, съпровождана от трима джазмени — старчоци, които се опитват да се подмладят и се издокарват с червени елеци и тесни вратовръзки. А може би прави свирки на каубои от Остин или Уендър — навежда се под календар с лалета от Холандия, докато гърдите й се сплескат върху бедрата й, притиска в шепи поредния отпуснат задник и си мисли какво ще гледа по телевизията, когато смяната й приключи. Може просто да е зарязала колата край пътя и е тръгнала пеш. Чувал съм за хора, които са го правили. Понякога на човек му писва, казва «майната» на всичко и тръгва накъдето му видят очите. Може би тя е изоставила Франк, като е решила, че някой ще го вземе и ще му осигури нов дом, само че се е появил Човекът с брадвата и…
Не! Познавам Лулубел и съм сигурен, че за нищо на света не би изоставила куче посред пустинята, за да пукне от жега или от глад. Особено куче, което обичаше лудо като Франк. Ел Ти не преувеличаваше — знам го със сигурност, защото съм я виждал заедно с любимеца й.
Възможно е още да е жива… теоретично, разбира се. Приятелят ми има право. Само защото не мога да измисля сценарий, който ще я отведе далеч от колата със зейнала предна врата, счупено огледалце за обратно виждане и кучето, лежащо мъртво на около километър разстояние, само защото не мога да измисля сценарий, в който Лулубел Симс се отдалечава от черния път близо до Калиенте и отива някъде, където става певица, шивачка или проститутка — никому неизвестна, но в безопасност — не означава, че подобен сценарий е невъзможен. Както казах на Ел Ти, в крайна сметка трупът й не е открит, намериха само колата й и жалките останки от кучето. Самата Лулубел може да бъде във всеки град на земното кълбо. Ясно е като бял ден.“
Въртях се в леглото, по едно време ожаднях. Станах, отидох в банята, извадих четките за зъби от чашата, в която ги държим, и я напълних с вода. Седнах на затворения капак на тоалетната чиния, отпих от чашата и се замислих за странното мяукане на сиамските котки, което сигурно не те дразни, ако ги обичаш, сигурно ти се струва като поздрав за добре дошъл у дома.
Информация за текста
© 1997 Стивън Кинг
© 2002 Весела Прошкова, превод от английски
Stephen King
L.T.’s Theory of Pets, 1997
Сканиране, разпознаване и редакция: meduza, 2008 г.
Последна редакция: NomaD, 2008 г.
Издание: Стивън Кинг. Всичко е съдбовно — 14 мистерии. ИК Плеяда, 2002
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9875]
Последна редакция: 2008-12-17 19:30:00
1
Популярна американска телевизионна звезда, известна с комедийните си гегове. Била е водеща на пет различни предавания, едно от които — „Обичам Луси“, излъчвано в периода 1950–1957 г., се е превърнало в еталон и е било повтаряно в продължение на десетилетия. — Б.пр.
