Таен прозорец, тайна градина

— Не сте искали да я докосвате.

— Точно така. Не исках да я докосвам. Тя падна на дясната си страна върху една от зелените торби за боклук — честно ви казвам. После, след около час, излязох с торба със стари лекарства, шампоани и боклуци от банята. Когато отворих капака на сандъка, за да ги сложа вътре, шапката се беше преобърнала. И във вътрешната лента беше пъхнато ето това. — Тя извади сгънато листче хартия от чантичката си и го подаде на Еванс. Ръката й леко трепереше. — То не беше там, когато измъкнах шапката иззад бюрото. Сигурна съм.

Еванс взе сгънатото листче, задържа го за момент. Не му харесваше. Беше някак твърде тежко и нещо не беше наред с повърхността му.

— Мисля, че е имало Джон Шутър — каза тя. — Мисля, че той е бил най- великото създание на Морт — герой толкова жизнен, че наистина е оживял… И мисля, че това е послание от призрак.

Той взе листчето и го разгъна. До половината му беше написано следното послание:

Госпожо, съжалявам за всички неприятности. Нещата станаха неуправляеми. Сега се връщам вкъщи, получих разказа, за който всъщност бях дошъл. Той се казва „Милята на лютичетата“ и е страшен.

Искрено ваш, Джон Шутър

Подписът беше драснат нечетливо под нанизаните като бисер редове на бележката.

— Това подписът на покойния ви съпруг ли е, Ейми? — попита Еванс.

— Не — каза тя. — Няма нищо общо.

Тримата седяха в канцеларията и се гледаха един друг. Фред Еванс се опита да каже нещо, но не можа. След известно време мълчанието (и миризмата от лулата на Тед Милнър) станаха непоносими. Така че господин и госпожа Милнър благодариха, казаха „довиждане“ и излязоха от канцеларията, за да продължат живота си по най-добрия начин, по който можеха, а Фред Еванс продължи своя живот по най-добрия начин, по който той можеше, а понякога, късно нощем, както той, така и жената, някога омъжена за Мортън Рейни, се събуждаха от сънища, в които един човек с кръгла черна шапка ги гледаше с избелели от слънцето очи, оградени с мрежа от бръчки. Гледаше ги без любов… но, и двамата го чувстваха, с някаква странна строга жалост.

Този поглед не излъчваше симпатия, не носеше дори облекчение, но където и да бяха, те чувстваха, че могат да намерят място, в което да живеят с него. И да се грижат за своите градини.

,

Информация за текста

© 1990 Стивън Кинг

© 1992 Йосиф Леви, превод от английски

Stephen King

Secret Window, Secret Garden, 1990

Сканиране и последна редакция: NomaD, 2009

Разпознаване, начална редакция: maskara, 2009

Издание:

Стивън Кинг. Четири след полунощ. Сборник (в две части)

Издателска къща „Ведрина“, София, 1992

Художник: Петър Станимиров

Редактор: Иван Димитров

Технически редактор: Душка Кордова

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10495]

Последна редакция: 2009-02-17 21:29:54

,

1

Шутър (англ.) — стрелец. — Б.пр.

2

Бутилка, пълна със запалителна течност. — Б.пр.

3

Нюел Конвърс Уайт (1882–1945) — американски художник и илюстратор. — Б.пр.

4

Ан Ландърс (р. 1918) — американска публицистка. — Б.пр.

5

Грант Ууд (1891–1942) — американски художник. — Б.пр.