стигне.
Трябва да каже на Стебинс. Стебинс беше малко по-напред, той накуцваше и изглеждаше измършавял. Гарати беше много уморен, но вече не изпитваше страх. Беше спокоен. Чувстваше се чудесно. Той ускори крачка и сложи ръка на рамото на Стебинс.
— Стебинс — повика го Гарати.
Стебинс извърна глава и впери в Гарати чифт замъглени очи, в които в първия миг не се виждаше нищо. Сетне го позна, вдигна ръка и се вкопчи в ризата му. Тълпата нададе яростен рев при този агресивен жест, но единствено Гарати беше достатъчно близо, за да види ужаса в очите на Стебинс, ужаса и мрака, и само Гарати знаеше, че Стебинс се беше вкопчил в него с последна, отчаяна молба за спасение.
— Ох, Гарати — извика той и падна.
И сега ревът на тълпата беше апокалиптичен. Това беше ревът на падащи и разцепващи се планини, на земни трусове. Този рев притисна Гарати. Би могъл и да го убие, но Гарати не можеше да го чуе. Гарати чуваше само собствения си глас.
— Стебинс? — повика той. Наведе се и по някакъв начин успя да го преобърне. Стебинс продължаваше да се взира в него, но отчаянието беше изчезнало. Главата му се поклащаше безжизнено.
Той постави ръка пред устата на Стебинс.
— Стебинс? — повтори Гарати.
Но Стебинс беше мъртъв.
Гарати загуби интерес. Той се изправи на крака и отново пое напред. Аплодисментите сякаш извираха от недрата на земята, а небето беше изпълнено с разноцветни фойерверки. Далеч напред, към него се носеше джип.
„Никакви коли на пътя, проклет глупако. Това е престъпление, могат да те застрелят.“
Майорът стоеше изправен в джипа и отдаваше чест. Готов да изпълни първото желание, всяко желание, каквото и да е желание, дори предсмъртно желание. Наградата.
Зад гърба му, войниците застреляха умрелия Стебинс и сега на пътя беше останал само той, крачещ напред към мястото, където джипът на Майора бе спрял напреко на осевата линия и Майорът слизаше, за да се отправи към него, с вежливо и непроницаемо лице, зад големите огледални очила.
Гарати пристъпи встрани. Не беше сам. Отпред, съвсем наблизо, отново се бе появила черната фигура, тя му махаше с ръка и го зовеше да я последва. Той познаваше тази фигура. Ако се приближи още малко, ще успее да зърне чертите на лицето. Кой ли бе другият противник? Дали не беше Баркович? Коли Паркър? Пърси как-му-беше-името? Кой беше това?
— ГАРАТИ! — ревеше неистово тълпата. — ГАРАТИ, ГАРАТИ, ГАРАТИ!
Дали не беше Скрам? Грибъл? Дейвидсън?
Една ръка се отпусна на рамото му. Гарати я отблъсна нетърпеливо. Черната фигура го зовеше, зовеше го в дъжда, зовеше го да продължи да върви, да продължи да играе. Време беше да започнат. Още толкова много път ги чакаше.
Гарати вдигна ръце напред, сякаш просеше подаяние, и с невиждащ взор се отправи към черната фигура.
И когато ръката отново го докосна по рамото, той намери неизвестно откъде сили и се затича.
Информация за текста
© 1979 Стивън Кинг
© 1992 Юлиян Стойнов, превод от английски
Stephen King
The Long Walk, 1979
Източник: http://sfbg.us
Публикация:
ДЪЛГАТА РАЗХОДКА. 1992. Изд. Бард, София. Роман. Превод: Юлиян СТОЙНОВ [The Long Walk, by Stephen King (1979)]. Художник: Ивайло НАНОВ, Лъчезар РУСИНОВ. Формат: 60?84/16. Страници: 384. Тираж: 15 000 бр. Цена: 26.00 лв.
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1568]
Последна редакция: 2008-10-10 23:42:02
1
измислен град от марсианската серия романи на Едгар Райз Бъроуз — бел.прев.
2
Зъл дух олицетворяващ сребролюбието и алчността — бел.прев.
3
Заглавие на роман от амер. пис. Тортън Уайлдър — бел.прев.
4
болестно състояние, при което човек не може да заспи — бел.прев.
5
Чудака — бел.прев.
6
по Фаренхайт — бел. прев.
7
при бейзбол — бел.прев.
