Шестимата мъже станаха осем. Сетне дванайсет. Държаха копия. Насочиха ги към него заплашително. Брадясалият човек се вгледа в тях. Носеше джинси и стари каубойски ботуши; нищо друго. Кожата му беше бяла, като корема на шаран, беше слаб като скелет.
Непознатите понечиха да запратят копията си по него. Един от тях — вождът — заповтаря със задавен глас една и съща дума, нещо подобно на „Юн-нах!“.
Да, наистина, някои спомени започваха да изплуват.
Точно така.
Изведнъж си спомни своето име.
Усмихна се.
Усмивката му бе като червено слънце, пробиващо тъмни облаци. Проблеснаха снежнобелите му зъби и необикновените му черни очи. Протегна гладките си длани в общоприетия жест за мир.
Бяха безсилни пред силата на усмивката му. Копията паднаха на пясъка.
— Говорите ли английски? — Те го изгледаха безмълвно.
— Habla еspanol?
Не, не говореха. Определено не говореха на проклетия испански.
Какво означаваше това?
Къде беше попаднал?
Е, всичко с времето си. Рим не е бил построен за един ден. Всъщност мястото не бе от значение.
Мястото, където се намираш, няма никакво значение, важното е, че си там и че все още си жив.
— Parlez-vous francais?
Никакъв отговор. Наблюдаваха го с любопитство.
Опита се да ги заговори на немски, сетне се задави от смях при вида на глуповатите им лица. Един от тях захлипа безпомощно, като дете.
„Те са примитивни, прости, неграмотни. Но мога да ги използвам. Да. Ще свършат добра работа.“
Тръгна усмихнат напред към тях, все още протегнал своите съвършено гладки длани. В очите му грееше безумна радост.
— Наричат ме Ръсел Фарадей — изрече той с ясен глас. — Идвам при вас с важна мисия.
Те го гледаха слисани и с интерес.
— Дойдох да ви помогна.
Започнаха да падат на колене и да прекланят глави пред него, а когато тъмната му сянка падна сред тях, усмивката му се разшири.
— Дойдох да ви науча да живеете цивилизовано!
— Юн-нах! — зарида вождът им, обхванат от радост и ужас. И когато целуна краката на Ръсел Фарадей, зловещият човек избухна в продължителен смях.
Животът е въртележка, на която никой не може да се задържи задълго. В края на краищата тя винаги се връща на същото място, като затваря кръга.
Информация за текста
© 1978 Стивън Кинг
© 1996 Любомир Николов, превод от английски
© 1996 Весела Прошкова, превод от английски
© 1996 Весела Еленкова, превод от английски
© 1996 Александра Главанакова, превод от английски
© 1996 Мария Ракъджиева, превод от английски
Stephen King
The Stand, 1978
Сканиране, разпознаване и редакция: Maskara, 2008
Източник: [[http://sf.bgway.com|Библиотеката на Александър Минковски]]
Издание:
СБЛЪСЪК. ЧАСТ І. Изд. Плеяда, София. 1996. Роман. Превод: от англ. Любомир Николов, Весела ПРОШКОВА, Весела ЕЛЕНКОВА [The Stand / Stephen KING]. Печат: Полипринт, Враца. Формат: 20 см. Страници: 446. Цена: 180.00 лв. ISBN: 954-409-113-0.
СБЛЪСЪК. ЧАСТ ІІ. Изд. Плеяда, София. 1996. Роман. Превод: от англ. Александра ГЛАВАНАКОВА [The Stand / Stephen KING]. Печат: Полипринт, Враца. Формат: 20 см. Страници: 351. Цена: 170.00 лв. ISBN: 954- 409-114-9
СБЛЪСЪК. ЧАСТ ІІІ. Изд. Плеяда, София. 1996. Роман. Превод: от англ. Мария Ракъджиева [The Stand / Stephen KING]. Печат: Полипринт, Враца. Формат: 20 см. Страници: 464. Цена: 200.00 лв. ISBN: 954-409-115 -7
Редактор: Весела Прошкова
Коректор: Лилия Атанасова
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1794]
Последна редакция: 2008-10-26 09:08:56
1
Непреводима игра на думи: от англ. Beam — лъч светлина, греда; като глагол — озарявам; също и собствено име. — Б. пр.
2
От англ. Andromeda Strain, научнофантастичен роман (1969 г.) от М. Крайтън — несъществуващ вид извънземни бактерии, получени при научни изследвания, които, ако се разпространят, биха убили всички живи организми на земята. — Б. пр.
3
Labor Day — първият понеделник от септември, считан в Америка и Канада за официален празник в чест на труда. — Б. пр.
4
Амагедон — библ., последната битка между доброто и злото в края на света. — Б. пр.
5
От фр. — грешни стъпки. — Б. пр.
