Говореше бързо и оживено и не след дълго останах с убеждението, че интелектът й почти се равнява на неговия. Също като чичо си, и госпожица Бартън изгаряше от желание да експериментира с живота. И може би дори повече, както скоро щях да установя. Но докато градината на съзнанието й беше оформена със същата симетрия и логика като на чичо й, много от посятото там тепърва щеше да расте и да узрява.
— Господин Елис, бих искала да седнете до мен.
Придърпах стола си до нея.
— Може да хванете ръката ми, ако искате — добави тя и аз го сторих.
— Госпожице Бартън, вие сте най-прекрасното създание, което очите ми са виждали — рекох аз, окуражен от близостта ни, и целунах ръката й.
— Скъпи Том, защо не ме целунете подобаващо?
— С удоволствие — отвърнах аз, наведох се към нея и целомъдрено я целунах по бузата.
— Целувате ме като чичо ми — укори ме тя. — Бихте ли ме целунали по устните?
— Ако позволите — отговорих аз и нежно целунах устните й с форма на розова пъпка, а след това й казах колко много я обичам.
Госпожица Бартън не отвърна на обяснението ми в любов, сякаш знаеше, че я обичам, и го прие като нещо, което заслужава. Тя се изказа за целувката с такъв юридически избор на думи, каквито би използвал адвокат в английски съд.
— Беше изключително поучителна и показателна. Кратка, но стимулираща. Може да го направите отново, ако желаете. Само че този път, моля ви, по-дълго.
Целунах я отново и тя въздъхна от удоволствие, облиза устните си, сякаш се наслаждаваше на вкуса, който бях оставил там, и се усмихна лъчезарно. Отвърнах на усмивката й, защото имах чувството, че съм в Рая. В Англия не беше необичайно младите жени да поемат водачеството в сексуалните игри, често с мълчаливото съгласие и одобрение на родителите си. Един-два пъти се бях натискал с момиче в присъствието на майка й и сестрите й. Но не очаквах, че ангелско създание като госпожица Бартън ще бъде тъй дръзко и прямо.
— Може да докоснете гърдите ми, ако искате — предложи тя. — Нека да седна на коленете ви, за да ви бъде по-удобно.
Госпожица Бартън стана, развърза панделките на корсета си, разголи гърдите си, които бяха по-големи, отколкото предполагах, и седна на коленете ми. Не се нуждаех от втора покана, затова нежно стиснах гърдите й и започнах да мачкам зърната. Това, изглежда, й достави огромно удоволствие. След малко тя стана и опасявайки се, че съм отишъл твърде далеч, аз попитах какво я безпокои.
— Това — сладострастно се усмихна госпожица Бартън и посочи непогрешимото доказателство, че преживяването беше доставило удоволствие и на мен. Тя коленичи, докосна пениса ми през бричовете и ме попита дали може да го види. — Виждала съм братята си, но когато бяха деца, и не съм виждала интимните части на мъж, готов за любов, така да се каже. Знам малко, от една книга, „Позите на Аретино“, която по- скоро повдига въпроси, отколкото дава отговори. Много бих искала да погледам Приап47.
— Ами, ако доктор Нютон влезе?
Госпожица Бартън поклати глава и нежно стисна пениса ми.
— Тази вечер няма да го видим повече, защото е започнал да разсъждава върху шифъра. Често размишлява над подобни въпроси по цяла нощ. Ако господин Бернули и господин Лайбниц му изпратят математическа задача, чичо ми се занимава с нея до зазоряване. В такива моменти го моля да си легне и му предлагам ябълково вино, но той не ми обръща внимание, сякаш не съм там.
— Госпожа Роджърс може да ни обезпокои — възразих аз.
— Тя си легна. Учили сте право, нали, господин Елис?
— Да.
— Тогава знаете какво е quid pro quo48.
— Знам, госпожице Бартън.
— А ще кажете за quim49 pro quo?
Ухилих се и поклатих глава, изненадан, че тя знае такава дума. Но учудването ми се превърна в изумление и после в екстаз, когато госпожица Бартън вдигна полите си и ме накара да погаля стомаха, бедрата и интимните й части. Долепих устни до тях и ги облизах от край до край. Това изтръгна от гърлото й силни стенания и помислих, че ще събуди къщата. Но всеки път когато се опитвах да отместя главата си, тя ме хващаше за косата и задържаше устата ми там, докато изпита оргазъм.
Разкопчах бричовете си, за да й покажа пениса си и изтърпях стоически, докато госпожица Бартън го разглеждаше така, сякаш бях скулптура. Тя изрази учудването си, че е възможно такова нещо като човешкото любене.
— Само като си помисля, че толкова голяма част от мъжа може да влезе в женската вагина — едва поемайки си дъх, каза госпожица Бартън и стисна члена ми в шепата си.
— Изумително е и как жената ражда деца — отбелязах аз.
— И в същото време колко е уязвим. Колко нежна и лесноранима изглежда главата му. И в същото време колко е страшен. Все едно има свой живот.
— Казвате повече, отколкото знаете, госпожице Бартън.
— Семето излиза от малкия процеп, нали?
— Да, и ще го направи, ако не внимавате.
— Но аз искам да видя спермата — настоя тя. — Искам да разбера всичко.
— Спермата изхвърча неконтролируемо и не мога да кажа къде ще попадне. Върху роклята ви… — немощно добавих аз.
— Вероятно ако го поема в устата си — рече госпожица Бартън и преди да й забраня, налапа целия ми член.
След това вече не бях в състояние да се съпротивлявам на анатомичния и преглед и се изпразних в устата й. За мой ужас, тя глътна семенната течност.
— Катерина — казах аз, дръпнах пениса си от хладните й ръце и закопчах бричовете си. — Не е безопасно, че глътнахте онова нещо.
— Уверявам ви, че е напълно безопасно, скъпи Том. Няма опасност да се сдобия с дете. Женската утроба може и да е част от корема, но не е свързана със стомаха. — Тя се засмя и после избърса устните си с кърпа.
Пийнах глътка ябълково вино, опитвайки да се успокоя.
— Беше много поучително — отбеляза госпожица Бартън. — И изключително приятно. Много съм ви благодарна. Сега, след като видях и вкусих пенис в цялото му великолепие, много неща ми се изясниха.
— Радвам се, Катерина — рекох аз и я целунах по челото. — Но за мен единственото ясно нещо е, че ви обожавам.
Дълго седяхме пред камината. Държахме се за ръцете и почти не разговаряхме. От време на време я целувах и тя отвръщаше на целувките ми. И като мислех, че сме интимни във всяко отношение, аз направих ужасна грешка.
Грешка, която вероятно ми струва щастието в живота.
Подновихме разговора, струва ми се доста делово, защото госпожица Бартън насочи темата към пиесите на господин Отуей и по-точно към „Съдбата на моряка“ и продължението й, „Атеиста“, което тъй като и двамата бяхме привърженици на вигите, не ни беше харесало много. Ако бях задържал нещата дотам, може би всичко щеше да бъде наред между нас и дори можеше да се оженим след време. Но аз изказах някаква забележка в смисъл, че не знам как е възможно човек да остане християнин, след като се запознае внимателно и отблизо с мнението на чичо й. Госпожица Бартън остана с убеждението, че съм му нанесъл огромно оскърбление, мигновено дръпна ръката си и пребледня.
— Какво искате да кажете? — студено попита тя.
— Онова, което ви е добре известно, госпожице Бартън. Доктор Нютон мисли, че християнската традиция е подправена и лъжлива, фалшифицирана от зли хора, които преследвайки целите си, умишлено са изопачили наследството на Исус Христос.
— Престанете! — извика тя, скочи и нетърпеливо тропна с крак. — Престанете. Престанете.
Изправих се бавно и я погледнах в очите. Осъзнах истината, но вече е късно. Въпреки еретичните
