— Най-сетне! — промълви след известно време той.
— Мили — каза Хилдегард. — Много ли ми се сърдиш?
Той я притисна още по-силно до себе си.
— Не смачквайте годеницата си — каза дамата до него. — Никой няма да ви я отмъкне.
Той отстъпи крачка назад.
— Лельо Юлхен! Как се намерихте всъщност и вие тук? А, тъй, Едуард ви е поканил, за да ме изненада.
Младото момиче го изгледа. С прямия си поглед.
— Работите не стоят така, Фриц. Спомняш ли си какво ти отговорих в „Брукбойрен“, когато ме запита как се казвам?
— Ясно — рече той. — Каза ми, че се казваш Шулце.
— Лъжеш се. Отговорих ти, че се казвам точно както твоят приятел Едуард.
— Е, да! Но нали Едуард се казваше Шулце!
— А как се казва сега?
Фриц отмести погледа си от нея към масата. Сетне каза:
— Ти си негова дъщеря! Боже мили!
Тя кимна.
— Толкова се страхувахме за татко. И след това тръгнахме заедно с госпожа Кункел. От писмата на Йохан знаехме какви отвратителни номера му правят.
— Значи така — рече той. — И леля Юлхен изобщо не ти е леля.
— О, не — каза Кункел. — Аз съм икономка на този дом. Това ми стига.
— И на мен — рече Хагедорн. — Никой не е бил такъв, какъвто е изглеждал. А аз, магарето с магаре, вярвах всичко. Какво щастие, че не съм станал детектив!
Той подаде ръка на Кункел.
— Много се радвам, че вие не сте лелята. От това би пострадала прегледността. Вече имам един приятел, който ще ми стане тъст. А бъдещата ми жена е дъщеря на тъста ми, не, на приятеля ми. А освен това моят приятел ми е шеф.
— Не забравяй да си поискаш обратно проектите — напомни майка му.
— Те са вече в писалището му — каза Тоблер. — Няма що, момчето ми. Ставаш директор на нашата рекламна централа. По-късно ще трябва да се запознаеш и с другата работа… А пък аз ще продължавам да събирам само пощенски марки и ще се интересувам заедно с майка ти от нашите внучета.
— Само не припирай толкова — каза Хилде. — Ако си решил да жениш Фриц за концерна си, аз ще ида в манастир. И тогава ще видите закъде сте без мене.
— За мен внучетата са по-важни — каза мама Хагедорн.
Тайният съветник я утеши.
— Е, вечер ще му остава време.
Всички насядаха. Хилде и Фриц се настаниха близко един до друг. Йохан махна капака на супника, над който се издигаше пара.
— Какво има за вечеря? — запита Тоблер.
Кункел сключи ръце върху роклята си и каза:
— Говеждо с фиде.
След вечерята, когато пиеха кафе и коняк, телефонът иззвъня. Йохан отиде при апарата.
— Генералният директор Тидеман би желал да говори с вас, господин таен съветник.
Той подаде слушалката на Тоблер.
— Сигурно е във връзка с купуването на хотела.
— Едуард! — извика Фриц. — Бъди така добър и не изхвърляй директора и портиера!
— Че инак защо му трябваше да купува хотела? — запита госпожа Кункел. — Тия типове ще изхвърчат. Дадено брашно назаем, тъпкано се връща.
Тайният съветник застана при телефона.
— Добър вечер, Тидеман. Тъй и мислех. Да, за хотела. Е, и? Какво? Собственикът не иска да го продаде ли? На никаква цена?
Другите седяха около масата и слушаха с напрежение.
По лицето на тайния съветник се изписа изненада.
— Само на мен ли не иска да го продаде? Но защо?
Секунда по-късно Тоблер избухна в силен смях. Той остави слушалката на телефона, върна се засмян до масата, седна и продължи да се смее.
Другите просто недоумяваха.
— Е, кажи най-сетне! — замоли го Фриц. — Защо не можеш да купиш хотела?
Тайният съветник каза:
— Защото излезе, че бил мой.
Информация за текста
© 1934 Ерих Кестнер
© 1983 Владимир Мусаков, превод от немски
Erich Kastner
Drei Manner Im Schnee, 1934
Сканиране, разпознаване и редакция: ultimat, 2009
Издание:
Ерих Кестнер. Трима мъже в снега
Издателство на Отечествения фронт, София, 1983
Второ издание
Редактор: Нина Цанева
Художник: Юлия Иванова
Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев
Технически редактор: Румяна Браянова
Коректор: Галина Кирова
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13870]
Последна редакция: 2009-10-10 14:30:00
1
Из «Китайската стена», публикувано в кн. 2 на сп. «Пингвин», Хамбург, 1946 г.
2
Бамбергският конник — старинен германски паметник — Б.пр.
3
Свинемюнде — курортно градче на Балтийско море — Бел.ред.
4
