тротоара. Остро парче стъкло я поряза по челото, но иначе бе невредима, защото повечето парчета се приземиха на тротоара между нея и сградата.
От счупените витрини забълва отвратителна, тъмна маса.
Лайза залитна назад и едва не падна на бордюра.
Гнойната, пихтиеста плът изглежда изпълваше цялото здание, от което излизаше.
Нещо се нави около глезена на Лайза.
От решетката на отточния канал зад нея бяха изпълзели навън филизи от аморфна тъкан и бяха хванали момичето.
Лайза изпищя и се опита да се освободи — и откри, че го стори учудващо лесно. Тънките, приличащи на червеи пипала я пуснаха. По тях избиха рани; разцепиха се и за секунди се превърнаха в безжизнена тиня.
Противната маса, която набъбваше от решетката, също умираше от бактерията. Парчета пенеща се тъкан линееха и оплискваха тротоара. И все пак то продължаваше да извира, да образува пипала, които се размахваха във въздуха и търсеха Лайза, но слепешката, като нещо болно и невиждащо.
Тал видя експлозията на витрините на „Тауни Бар енд Грил“ от другата страна на улицата, но преди да успее да направи и една крачка, за да помогне на Лайза, витрините зад него също се разбиха, витрините на фоайето и ресторанта на хотел Хилтоп, и той изненадано се обърна. Вратите на хотела се отвориха и от вратите и витрините едновременно потекоха тонове протоплазма, която пулсираше (О, Господи, колко ли голямо е проклетото нещо? Колкото целия град? Колкото планината, от която дойде? Безкрайно ли е?) и се гърчеше, прераствайки с десетки плющящи пипала при придвижването си напред, белязана от болестта, ала забележимо по-енергична от онази своя част, която бе изпратена да преследва Брайс в ямата, и преди Тал да успее да вдигне струйника на пръскачката си и да натисне лостчето, студените пипала го откриха, стиснаха го с невероятна сила и го издърпаха през тротоара към хотела, към сълзящата стена от тиня, която все така се изливаше през счупените витрини, и пипалата започнаха да разяждат дрехите му, той усети, че кожата му изгаря, че става на мехури, изрева, киселините разяждаха плътта му, почувства парлива болка по ръцете си, усети огнен камшик по лявото си бедро, спомни си как пипалото бе обезглавило Франк Отри като бързо прояде врата на човека, помисли си за леля Беки…
Джени избегна едно пипало, което замахна към нея.
Запръска Тал и трите змиевидни израстъци, които го бяха стиснали.
От пипалата капеше разпадаща се тъкан, но те не се бяха изродили напълно.
Дори там, където не беше пръскала, плътта на съществото се разпукваше в нови рани. Целият звяр бе заразен; разяждаха го отвътре. Нямаше да издържи още дълго. Може би само колкото да убие Тал Уитмън.
Той крещеше и се мяташе.
Обезумяла, Джени пусна пръскачката и се приближи до Тал. Сграбчи едното от пипалата и се опита да го откъсне от Тал.
Друго пипало се захвана за нея.
Тя се освободи от несръчната му хватка и осъзна, че щом може да му се изплъзне толкова лесно, значи то е на път да загуби битката с бактерията.
В ръцете й останаха парчета от пипалото, части мъртва тъкан, която смърдеше отвратително.
Макар и да й се повдигаше, Джени задърпа още по-силно и най-сетне пипалото падна встрани от Тал, след което същото се случи с останалите две, а полицаят рухна на тротоара, задъхан и кървящ.
Слепите опипващи пипала не докоснаха Лайза. Оттеглиха се в изригналата маса пред „Тауни Бар енд Грил“. Сега този мятащ се урод се гърчеше и откъсваше от себе си пенещи се, заразени късове плът.
— То умира — каза високо Лайза, въпреки че наблизо нямаше кой да я чуе. — Дяволът умира.
Брайс пролази по корем последните, почти вертикални сантиметри от стената на ямата. Стигна най- накрая до ръба и се измъкна навън.
Погледна надолу към мястото, откъдето бе дошъл. То не го бе настигнало. На дъното на ямата лежеше невероятно дълго, пихтиесто езеро от аморфна тъкан, което бе заляло всички отломки и което бе практически неподвижно. Няколко човешки и животински форми все още се опитваха да се надигнат, но древният враг губеше дарбата си за мимикрия. Фантомите бяха несъвършени и мудни. Древният враг бавно изчезваше под пласта от собствената си мъртва и разпадаща се плът.
Джени приклекна до Тал.
Ръцете и гърдите му бяха белязани със синкави рани. По дължината на бедрото му имаше кървяща рана.
— Боли ли? — попита тя.
— Когато ме държеше, да, много силно. Но сега не толкова — отвърна той, въпреки че изражението на лицето му не оставяше никакво съмнение, че все още страда.
Огромната маса слуз, която бе изригнала от хотел Хилтоп, сега започна да се оттегля, завръщайки се в канала, от който бе излязла и оставяйки зад себе си изпаряващия се остатък от своята разлагаща се плът.
Мефистофелско отстъпление. Обратно в пъкъла. Обратно от другата страна на Ада.
Доволна, че не представляват непосредствена опасност, Джени прегледа по-внимателно раните на Тал.
— Лоши ли са? — попита той.
— Не чак толкова, колкото си мислех. — Тя го накара да легне по гръб. — Кожата е разядена на места. И малко от подкожната мастна тъкан.
— Вените? Артериите?
— Не. Когато те нападна, то беше слабо, твърде слабо, за да те изгори по-дълбоко. Имаш доста повредени капиляри в повърхностната тъкан. Това е причината за кървенето. Но кръвта е по-малко отколкото можеше да се очаква. Ще си взема чантата веднага щом стане безопасно да се влиза вътре и ще взема мерки срещу евентуална инфекция. Мисля, че ще се наложи да постоиш няколко дни в болницата, за наблюдение, просто за да сме сигурни, че няма забавена алергична реакция спрямо киселината или някакви токсини. Наистина мисля, че ще се оправиш.
— Знаеш ли какво? — каза той.
— Какво?
— Говориш така, сякаш всичко е свършило.
Джени премигна.
Вдигна поглед към хотела. През разбитите витрини се виждаше трапезарията. Нямаше никакви следи от древния враг.
Обърна се и погледна през улицата. Лайза и Брайс заобикаляха, за да дойдат от тукашната страна на ямата.
— Така мисля — каза тя на Тал. — Мисля, че всичко свърши.
43
АПОСТОЛИ
Флетчър Кейл вече не се страхуваше. Седна до Джитър и гледаше как сатанинската плът се превръща във все по-чудати форми.
Постепенно усети, че прасецът на десния му крак го сърби. Зачеса го несъзнателно, докато наблюдаваше свръхестествените трансформации на демоничния гост.
Заточен в пещерите от неделя, Джитър не знаеше нищо за случилото се в Сноуфилд. Кейл му преразказа малкото, което знаеше, и Джитър се възбуди:
— Загряваш ли какво е това, това е знак. Извършеното в Сноуфилд е като известие за света, че е настанало Неговото време. Царството му ще настъпи скоро. Той ще властва на земята хиляда години. Библията го казва, човече — хиляда години Ад на земята. Всички ще страдат — освен ти и аз и други като нас. Щото ние сме избраните, човече. Ние сме Неговите апостоли. Ние ще властваме над света с Луцифер,
