- 1
- 2
Марни седеше в плевнята и галеше едно от сивите котенца, отлагайки работата, която майка й беше заръчала да свърши. Във въздуха се носеше силният аромат на сено. Слама покриваше пода и скърцаше под стъпките. В далечния ъгъл на помещението кравите мучаха — две от тях бяха порязали краката си на бодлива тел и сега раните им зарастваха. Котенцето измяука и размаха лапичка към брадичката й.
— Къде е Марни? — гласът на баща й прогърмя някъде откъм двора.
Тъкмо се канеше да отговори, когато чу майка си да се обажда от къщата:
— Изпратих я при Браун за рецептата на Хелън. Ще се върне до двайсет минути.
— Значи имам достатъчно време — отвърна баща й.
Марни усещаше, че нещо не е наред. Нещо ставаше, но тя не разбираше точно какво. Бързо върна котето в кутията и се скри зад купчина слама. Оттук можеше да вижда всичко, което става в помещението.
Баща й влезе в плевнята, напълни една кофа с вода от чешмата и я сложи пред котенцата. Пинки изсъска и изви гръбнак. Той я сграбчи и я напъха в празен сандък за овес, където тя започна да се мята и да мяука като обезумяла. Пронизителните звуци, които издаваше, отекваха във вътрешността му и подхождаха повече за африканската савана, отколкото за една американска ферма. Марни понечи да се засмее, но страхът от баща й я накара да сподави кикота си.
Той се обърна към кутията с котенцата. Внимателно извади едно, държейки го за врата. Погали го, след което рязко го потопи в кофата с вода. От вътрешността на съда се чу неистово дращене, а във въздуха се разхвърчаха пръски. Баща й се намръщи и потопи цялото животинче във водата. Скоро драскането престана. Марни осъзна, че впива пръсти в циментовия под, наранявайки кожата си и изпочупвайки ноктите си.
Защо? Защо, защо, защо?
Баща й извади отпуснатото телце от кофата. Нещо розово и кърваво се подаваше от устата на котенцето. Момичето не можеше да каже дали това беше езикът му, или пък скъпото й създание бе изплюло вътрешностите си в последен и отчаян опит да се избави от ужасяващата смърт на удавянето.
Скоро и шестте котенца бяха мъртви. Скоро шестте безмълвни пухкави топки бяха хвърлени в чувал. Баща й усука здраво горната му част, завърза я и едва тогава извади Пинки от сандъка. Треперещата котка го последва навън от плевнята, като започваше да съска и да мяука злобно всеки път, когато той се обърнеше към нея.
Марни стоя неподвижно доста дълго време, като съзнанието й бе обсебено единствено от мисълта за случилото се и тя отчаяно се опитваше да го проумее. Дали Господ бе изпратил баща й да убие котенцата? Той ли му беше наредил да направи това с тях — да ги отнеме от нея? Ако отговорът бе положителен, тя не виждаше как би могла да застане отново пред олтара и да вземе причастие. Момичето се изправи и тръгна към къщи, а от разранените му пръсти капеше кръв.
— Взе ли рецептата? — попита я майка й, когато тя влезе в кухнята.
— Госпожа Браун не можа да я намери. Ще ти я прати утре. — Не можеше да повярва, че лъже толкова убедително. — Господ ли взе моите котенца? — изтърси изведнъж.
Майка й я погледна смутено.
— Да — беше единственото, което можа да промълви.
— Ще му кажа аз на Господ! Той не може да прави така! Не може! — извика тя и побягна към стълбите.
Майка й я изгледа, но не я спря.
Марни Коуфийлд се заизкачва бавно, а ръката й се плъзгаше по гладкия полиран парапет.
По обяд, когато Уолтър Коуфийлд се върна от полето, чу издрънчаването на порцелан и трошенето на стъкло. Втурна се в дневната и завари съпругата си да лежи на пода в подножието на стълбите за втория етаж. Новата масичка бе преобърната, а статуетките бяха на парчета.
— Мери, Мери! Добре ли си? Удари ли се? — Той приклекна до нея.
Тя вдигна поглед към него.
— Уолт! Мили Боже, Уолт… Нашите скъпи ангелчета. Ваната… Милите ни ангелчета!
Информация за текста
© 1965 Дийн Кунц
© 2003 Адриан Лазаровски, превод от английски
Dean Koontz
The Kittens, 1965
Сканиране, разпознаване и редакция: nqgolova, 2007
Публикация:
ИК „Плеяда“, София, 2003
STRANGE HIGHWAYS
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3576]
Последна редакция: 2007-09-27 08:00:00
- 1
- 2