глупаво.
— Никога не съм предполагал, че един конгресмен ще плаща на банда биячи.
— Че на кого другиго да плаща?
— Май съм попаднал някъде другаде и вече не съм в Канзас.
— По дяволите, Дороти, тук, където си дошъл, стрелят по кучета като твоя Тото само за забавление2 И момиченца като теб ги стъпкваме, ако ни се пречкат на пътя.
— Бащите основатели на страната щяха да се гордеят много с вас.
Очите на непознатия, които до този момент бяха празни като на социопат, го изгледаха подозрително.
— Кой си ти, бе, някакъв политически хахо ли? Мислех си, че си просто жалък дръвник, който припечелва по малко, като надниква в спалните на хората.
— В момента ми трябват малко повече. Колко струва вашият джип линкълн навигейтър? — попита Ноа.
— Ти не би могъл да си го позволиш.
— Имам възможности за добри кредити.
Пацифистът се изсмя. Когато сервитьорката се доближи, той й махна да се разкара. После извади малък плик и го сложи на масата.
Ноа продължи да отпива от бирата.
Като стискаше и отпускаше пръстите на дясната си ръка, сякаш имаше проблем със ставите след дълги часове на юмручни удари, пацифистът каза:
— Конгресменът е разумен човек. Като си взел жена му за клиент, ти си се обявил за негов враг. Но той е толкова добър човек, че иска да станете приятели.
— Какъв благороден християнин.
— Хайде да не се обиждаме. — Всеки път, когато биячът на политика стискаше юмрука си, зъбатата паст на татуираната змия сякаш са разтваряше. — Поне погледни това мирно предложение.
Пликът беше сгънат и запечатан. Ноа го разлепи и извади пачка стодоларови банкноти.
— Това тук е най-малко три пъти повече, отколкото струва твоята таратайка. Плюс цената на фотоапарата, който остави на предната седалка.
— И все пак не е цената на навигейтъра.
— Ние няма да се пазарим с теб, Шерлок.
— Не виждам за какво.
— От теб се иска само едно. Изчакваш няколко дни, после казваш на съпругата, че си проследил конгресмена и не си го изпускал от очи, но той си е вадил оная работа от панталоните само когато е трябвало да отиде по нужда.
— Ами това, че е лъгал страната си?
— Не говориш като човек, с когото можеш да се сприятелиш.
— Никога не ми е вървяло с приятелството… но имам желание да опитам.
— Радвам се да го чуя. В интерес на истината, се бях притеснил за тебе. Във филмите частните детективи са толкова честни и неподкупни, че по-скоро биха се оставили да им избият зъбите, отколкото да предадат клиента си.
— Не ходя на кино.
Пацифистът посочи към плика, докато Ноа прибираше в него парите, и каза:
— Не разбираш ли какво е това?
— Отплата.
— Имам предвид плика. Това е плик от самолет, за повръщане. — Усмивката на здравеняка помръкна. — Какво… не си ли виждал такъв преди?
— Никога не пътувам със самолет.
— Конгресменът има добро чувство за хумор.
— Истеричен е.
— Той казва, че парите за него са като повръщано.
— Голям философ е.
— Знаеш ли какво е това, което той притежава и е по-добро от парите?
— Със сигурност не е умът му.
— Властта. Ако разполагаш с достатъчно власт, можеш да накараш дори и най-богатия човек да ти падне на колене.
— Кой е авторът на тази оригинална мисъл? Томас Джеферсън? Ейб Линкълн?
Мъжът погледна отвисоко Ноа и посочи с пръст към него.
— Ти май имаш проблем с гнева си.
— Абсолютно. Проблемът е, че вече не ми остана.
— Това, което ти трябва, е да станеш част от „Приятелския кръг“.
— Звучи ми като фенклуб на някакъв отбор.
— Това е организация, която е основана от конгресмена. В нея той си е изградил име още преди да влезе в политиката, като е помагал на младежи с проблеми и е променял коренно живота им.
— Аз съм на трийсет и три — уточни Ноа.
— Кръгът в момента действа с хора от всички възрасти. И наистина има успех. Разбираш, че сигурно животът поставя милиони въпроси, но отговорът е само един…
— Който ти рекламираш. — Ноа посочи към надписа „ЛЮБОВТА Е ОТГОВОРЪТ“ на тениската на събеседника си.
— Обичай себе си, обичай братята и сестрите си, обичай природата.
— Тия неща винаги започват с „обичай себе си“.
— Така и трябва. Не можеш да обичаш другите, без да си обикнал себе си. Бях на шестнайсет, когато се присъединих към кръга. Едно адски объркано хлапе. Продавах наркотици, употребявах наркотици, прибягвах към насилие само заради тръпката, ходех с една банда без бъдеше. Но се промених.
— Сега си в банда с бъдеще.
Докато татуираната змия се зъбеше още по-широко върху набития юмрук, нейният притежател се засмя.
— Харесваш ми, Фаръл.
— На всички се харесвам.
— Може и да не одобряваш методите на конгресмена, но той има идея как да ни събере всички заедно.
— Целта оправдава средствата, а?
— Ето виждаш ли, отново този твой гняв.
Ноа изпи бирата си.
— Хора като теб и конгресмена обикновено имат навика да се крият зад Христос. А сега и тази психология и напомпване на самоувереността.
— Програмите, базирани на вярата в Исус Христос, не получават достатъчно държавни средства, за да могат фалшивите божества да се утвърдят. — Мъжът се изправи. — Нали няма да постъпиш глупаво, като вземеш парите и не удържиш на обещанието си? Наистина ли ще метнеш жена му?
Ножа сви рамене.
— И без това никога не съм я харесвал.
— Тя е една съсухрена кучка, нали?
— Като един сухар.
— Но определено дава на един мъж усещане за престиж и уважение. Сега си върви и постъпи правилно, нали ще го направиш?
Ноа повдигна вежди.
— Какво? Искаш… да взема плика с парите, да го занеса на ченгетата и те да повдигнат обвинение срещу конгресмена?
Този път пацифистът не се усмихна.
— Май трябваше да кажа „постъпи разумно“.
