непознати.
— Истинската стойност на гривната не може да се измери с парични знаци. Мисля, че и ти като мен вече знаеш това. Подарявам ви я с моята благословия и надежда, че и вие подобно на нас с Джордж, ще бъдете щастливи.
Райърсън здраво стисна Вирджиния.
— Всичко е наред — тихо рече той, — приемаме я. Наша е.
Вирджиния долови увереността в гласа му и знаеше, че има право. Тя обви пръсти около кутийката. Имаше усещането, че се докосва до топлината, извираща от вътре.
— Не знам как да ви благодаря, госпожо Грантуърт — прошепна тя.
Хенриета се засмя.
— Не ми благодари. Гривната има собствена воля. Ще ти кажа истината, скъпа. В мига, когато отворих кутийката и погледнах гривната, разбрах, че вече не ми принадлежи. Сега е ваша, сигурна съм. Далеч съм от мисълта да се намесвам в съдбата.
— Знаете ли — с лекота рече Джордж Грантуърт, докато се изправи, за да налее по чаша шери за гостите, — винаги съм мислел, че ще е интересно да се проследи още по-назад историята на тази гривна. Аз самият така и не стигнах дотам, но вие двамата може би ще пожелаете да задвижите нещата. Сигурно ще е интересно.
— С какво бихте започнал? — любопитно попита Райърсън, докато поемаше чашата.
— Разбира се с Франция — замислено отвърна Грантуърт. — Веднъж от любопитство проследих историята на това украшение. Фамилията Монклер има древна история във Франция. Очевидно някога е съществувал замък. Вероятно досега нищо не е останало от него, но човек никога не знае.
Седмица по-късно Вирджиния стовари куп туристически брошури върху леглото на Райърсън в къщата му и се изтегна до него. Беше облечена в скандалното червено боди, носеше гривната и обикновен златен пръстен.
— Замък — задъха се тя. — Истински замък. Все още си е там след всичките тези години. Идеално място за меден месец. Според брошурата, цитирам: „Известният замък Монклер е превърнат в първокласен луксозен хотел за всички, които търсят място за почивка и чудесен интериор във френския Прованс.“ Само си представи, Райърсън — френско вино, френска храна, френски дрехи.
Райърсън сключи ръце зад тила си.
— Не ми казвай, че ще прекараш медения ни месец в магазините за дрехи.
— Французите — информира го Вирджиния със сериозен тон и го погледна изпод мигли, — са известни с това, че са автори на най-секси бельото в света.
Райърсън се усмихна.
— Така ли?
— Имам доказателства от най-авторитетен източник.
— А, добре тогава — рече той и я привлече пред гърдите си, — можем да включим разходка из магазините във Франция. Създадена си да носиш секси бельо.
— А ти? — попита Вирджиния и леко се засмя.
— Аз ли? Аз съм създаден да те събличам, разбира се. — Той издърпа сатенените презрамки на червеното боди от раменете й. Спря се, докато тя се сгуши в него. — Джини?
— Хм? — тя си играеше с къдравите косъмчета по голите му гърди.
— Не съжаляваш, нали?
Тя знаеше, че я пита за обикновената сватбена церемония, която имаха същия следобед.
— Не съжалявам — прошепна тя убедено и вдигна ръка, за да докосне твърдото му лице. — Чаках те цял живот, Ей Си. Просто ми трябваше известно време, за да разбера какво търся.
Райърсън забеляза любовта и увереността в очите й и в собствения му поглед проблесна задоволство.
— Чакането свърши. И за двама ни. — Той се пресегна да изключи нощната лампа. После намери устните на Вирджиния и я дари със страстна целувка.
Гривната на Монклер блестеше в сенките и обещаваше един живот, изпълнен с любов и радост.
Информация за текста
© 1988 Джейн Ан Кренц
© 2003 Радостина Михалева, превод от английски
Jayne Ann Krentz
Joy, 1988
Сканиране: ???
Разпознаване и начална редакция: Xesiona, 2010
Редакция: maskara, 2010
Издание:
Джейн Ан Кренц. Радост
ИК „Коломбина“
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/16923]
Последна редакция: 2010-07-18 20:30:00
