Той я изгледа косо.
— Май си скептична.
— О, вярвам, че ще се опиташ — каза му с тънка усмивка тя.
— Но няма да успея?
— Струва ми се, че това е много важна част от теб. И че е затвърдена с времето.
— Това като че ли вече не те тревожи — отбеляза с интерес той. Изражението на куршуменосивите му очи омекна и Онър беше сигурна, че погледът му излъчваше облекчение и весело настроение.
— Предполагам, че в бъдеще от време на време ще имам задължението да ти посочвам къде грешиш. Ще бъде част от съпружеските ми задължения.
— Омъжиш ли се за мен, можеш да ми крещиш до Второ пришествие — увери я усърдно той. После спряха за малко пред бокса на Легаси. Жребецът протегна главата си и любопитно изгледа двете човешки същества.
— Утре ще победиш, нали? — попита Онър животното.
— Ще вложи в надбягването всичките си сили — каза спокойно Кон. — Ще даде всичко от себе си.
Докато галеше коня, Онър погледна Кон. Лицето му бе придобило острите твърде познати черти.
— Хубав кон — отбеляза колебливо тя.
— Но ще се надбягва, защото точно затова е роден и трениран. Инстинктът му го кара да води останалите. Това го прави победител. Но той не се надбягва и не печели, за да достави удоволствие на мен или на Хъмфри, нито пък на жокея на гърба си. Не го прави за никого от нас, а защото си е такъв.
Онър се поколеба, опитвайки се да разбере какво точно имаше предвид.
— Нещо се опитваш да ми кажеш ли. Кон?
Кон погледна от жребеца към лицето на Онър.
— Легаси не е много свързан с хората. Нашата компания му е приятна, но може да мине и без нас, когато има храна и коне около себе си.
Онър почувства, че изпуска нещо важно и не може да го задържи.
— Все пак е животно.
— Само едно животно — повтори тихо Кон.
— И действа според своята така да се каже логика. Разбирам. — Тя се усмихна. — Все пак, ако утре наистина победи, ще ми бъде приятно да си помисля, че с тази победа ни прави сватбен подарък.
Кон се отпусна и отново взе ръката й.
— Като стана дума за сватба, трябва да уредя една. Защо не се върнеш в дома си? Ще дойда там веднага след като направя резервациите.
— Добре.
Но Онър все още имаше чувството, че е пропуснала нещо много важно от това, което й каза Кон. Той я заведе мълчаливо до паркинга. Тя кимна към посоката на колата си и го поведе натам. Онър правеше усилие да намери начин да го попита дали не искаше да й каже нещо повече по въпроса за Легаси, когато двама стилно облечени мъже, които доста напомняха на Грейнджър, излязоха от един ред паркирани коли.
— По дяволите! — Кон рязко спря, като дръпна Онър до себе си. — Защо тъкмо когато си мисля, че вече всичко е наред и е изяснено, става нещо такова?
Въпросът явно бе реторичен и нито един от двамата мъже не изглеждаха склонни да му отговорят. На слънчевата светлина проблеснаха големи диамантени пръстени, когато един от мъжете направи извинителен жест.
— Идваме от името на господин Грейнджър — започна първият.
— Точно от това се опасявах — промърмори Кон.
Онър почувства у него напрежение, но то не бе като онова дебнещо и фатално, което бе усетила, когато се срещнаха първо с Тони и после с Итън Бейли. Този път Кон изглеждаше предпазлив, но не прекалено разтревожен. На Онър й се искаше да можеше тя да се държи така в присъствието на двама души, които открито заявяват, че работят за кредитор, но бе невъзможно. Това, че човек живее в Южна Калифорния, може да го накара да се перчи, но всичко си има граници.
— Господин Грейнджър би искал да знаете, че много съжалява за неприятностите, които сте преживели заради някаква личност на име Тони — каза много учтиво втория мъж. — Господин Грейнджър не се занимава с това. И му е неприятно, когато някой твърди, че той му плаща, когато не е вярно. Нареди ни да следим споменатия мъж на хиподрума. За всеки случай. Най-внимателно го наблюдавахме. Според мен Тони щеше да се насочи към границата, а Джо предположи, че просто ще опита да се скрие. Изглежда той пак се оказа прав.
Мъжът, наречен Джо, изсумтя, но нищо не каза.
— Господин Ландри? — обади се първият мъж с тържествено любезен вид. — Господин Грейнджър поиска да ви предадем, че много съжалява за всичко това. Той ще поеме отговорността за последствията. Каза, че с него имате сделка и не иска да останете с впечатлението, че се е отметнал от думата си.
Кон продължаваше да държи ръката на Онър.
— Предайте на господин Грейнджър, че съм му благодарен за почтеността. Вече трудно се срещат почтени бизнесмени.
— Господин Грейнджър държи на репутацията си — отбеляза Джо с известна гордост. Той очевидно ценеше това, че работи при бизнесмен с добро име.
— Знам, че може да се разчита на думата на господин Грейнджър — заяви хладно Кон.
— Добре — кимна другият мъж. — Ще му бъде приятно да го чуе. Няма смисъл да ви задържаме повече. Просто искахме да знаете, че господин Грейнджър ще се погрижи за всичко.
— Това означава ли, че сте хванали Тони? — попита тихо Кон.
— Хванахме го, когато се опита да се промъкне в конюшните — каза Джо с явно задоволство. — Господин Грейнджър бе много доволен. Заловихме го преди един час.
— Заловили сте го? — намеси се изплашена Онър. — Хванали сте Тони?
— Да, госпожице. Вече няма защо да се безпокоите.
— Но какво ще правите с него? — попита задъхано тя, без да обръща внимание на това, че Кон стисна ръката й.
— Искаме да се уверим, че Тони няма да се излага в бъдеще — й бе отговорено много любезно.
— Ако… ако може да предложа… — започна внимателно Онър.
— Онър, млъкни — изсъска тихо Кон.
Тя облиза устни, когато първият мъж и Джо обърнаха към нея любезни изпитателни погледи.
— Само… само нещо, което си мисля — успя тихо да изрече.
— Какво е то, госпожице?
Кон изпъшка зад нея и впи пръсти в ръката й. Онър знаеше, че той може да я дръпне към себе си и да й запуши устата, ако тя каже нещо опасно.
— Полицията вече търси Тони. Иска да го прибере заради един инцидент на крайбрежието. Вие казвате, че вашият господин Грейнджър не прави удари?
— Ние ще се справим с Тони — обясни й Джо като на бавноразвиваща се.
— Онър, тези господа знаят какво правят — обади се категорично Кон.
— Само исках да им предложа да го предадат на ченгетата. Тогава нито господин Грейнджър, нито ние ще се тревожим за него. Шефът ви ще бъде чист — добави услужливо към мъжа, наречен Джо. — Няма да се налага да си цапа ръцете, за да защити репутацията си. Може да остави полицията да свърши това вместо него. Според вас дали ще одобри идеята?
За всеобщо изумление, Джо намери предложението за интересно.
— Ще предам идеята ви на шефа — заяви накрая, като кимна. — Може да му хареса. Нищо чудно. Ще допадне на чувството му за хумор. Карл, да вървим при господин Грейнджър.
Двамата мъже изчезнаха между паркираните коли.
Онър трепереше в прегръдките на Кон. Тя обърна изумен поглед и видя киселото му изражение.
— Според теб ще го убият ли? — попита притеснено тя.
— Онър, много си наивна — въздъхна той. — Прекалено наивна.
— Не съм! Аз съм от Южна Калифорния. Тук никой не е наивен! — избухна тя.
— Кротко, скъпа — успокои я той. — Ще се грижа за теб.
