нея и я разтегна.
— Аах — простена тя, не успяла да сдържи вика. Внезапно я бе връхлетяла вълна от шокиращи усещания, а и лека болка, сякаш нещо в нея се разкъса.
Кейлъм застина.
— Можеш ли да го понесеш, сладката ми?
— Не бих понесла да спре — отвърна тя.
Той отново се раздвижи — бавно навлизаше дълбоко в нея, после се оттегляше почти напълно само за да се върне, всеки път все по-твърд и по-настойчив.
Пипа изви гръб, изви гърдите си към гърдите на Кейлъм, силни и покрити с груби косъмчета, и заби пръсти в стоманените мускули на врата му.
И тогава усещанията се взривиха като разбиваща се вълна. Все по-силно и по-неудържимо, трепетът се разливаше по тялото й, през плътта й, със сила, която я отнесе някъде далеч, където се чувстваше напълно безтелесна и слята в едно с мъжа върху нея.
Кейлъм коленичи до Пипа на леглото и натопи мека ленена кърпа в топлата вода — дискретно оставена в съседната стая неизвестно кога през денонощието, което двамата бяха прекарали заедно в спалнята.
Много съдове с вода бяха донасяни и изнасяни. Както и изкусителни храни и напитки. Но все пак Пипа и Кейлъм така и не видяха кой върши всичко това.
— Отново се стъмва — сънено промълви Пипа.
Кейлъм бавно изми лицето и шията й и притисна кърпата между гърдите й.
— Не сме решили къде ще прекараме медения си месец — каза той и се усмихна, когато гърбът й се изви под ласките му. Той не целуна гърдите й. Това щеше да ги отведе само към едно, а Кейлъм искаше да си наложи да чака малко по-дълго този път. — Какво ще кажеш? — попита той и докосна устните й.
— Те обикновено траят по няколко месеца, нали? — попита тя и изтръгна кърпата от ръцете му, преди той да успее да се възпротиви.
— Определено — каза Кейлъм и ахна сепнато, когато охладената влажна кърпа се притисна към рамото му. — Да, наистина няколко месеца ми се струват доста приемлив срок за меден месец.
— О, добре. Винаги съм смятала, че меденият месец трябва да е много запомнящ се. Няколко месеца, прекарани насаме с теб в тази стая, определено ще са паметно преживяване, благодаря.
— Пипа, говоря ти сериозно.
— И аз. Ще ти трябва доста време, за да свикнеш с изискванията, които новият ти живот ще ти постави.
Той й позволи да седне в леглото, да изплакне кърпата и да се заеме нежно да мие неговото тяло.
— Ще бъда напълно способен да се справя с проблемите около управлението на това имение, мадам съпруго — заяви той. — Наистина никога не съм бил изцяло отговорен за нещо толкова огромно като това, което получих сега, но пък имам значителен опит.
— Не говорех за имението, ваша светлост. Моите изисквания са тези, които доста ще ви затруднят.
Когато Кейлъм се смееше, заедно с него се усмихваше и целият свят.
— Радвам се, че те забавлявам толкова много — каза тя. — Също така се радвам, че ще заемеш по право полагащото ти се място. Но признавам, че въобще не ме е грижа какъв живот ни е отредила съдбата, стига само да ни бъде позволено да го изживеем заедно.
Кейлъм продължи да се усмихва, като същевременно успя да обсипе с мънички закачливи целувки всяко местенце, което можеше да достигне, без да събори и двама им от леглото.
— Какво е това? — Тя остави кърпата настрана и повдигна квадратното парче износена кожа, окачено на кожено ремъче около врата му.
— Имам го още от дете. Нашата дойка в Къркълди казваше, че било талисман, който ще ме направи благочестив.
— Ха! — Пипа го обърна, за да го огледа по-внимателно. — Явно въобще не ти е подействало.
— Държите се непочтително спрямо съпруга си, мадам!
Тя се пресегна към лампата и я приближи, та да може да разгледа избледнялата рисунка върху кожата.
— Сигурно много пъти си сменял каишката.
— Момчетата стават мъже. Много пъти.
— Но талисманът е все същият още от детството ти?
— Да, нали ти казах.
— Кейлъм, мисля, че медальонът на Жюстен има същата рисунка. Прилича на птица с разперени криле.
Той застина.
— Не съм разглеждал медальона на Жюстен. — Като изхлузи коженото ремъче от врата си, той сложи талисмана в ръцете на Пипа. — Някога линиите са били позлатени, струва ми се. Но златото отдавна се е изтъркало.
Тя обърна кожената висулка и огледа фините шевове, които съединяваха задната и предната част. Кейлъм беше този, който взе малък нож от подноса с плодове и внимателно разпори талисмана на две части.
В дланта му падна малко бледо нещо, изсушено и бяло като пергамент. Когато Пипа го докосна, откри, че гънките му са съвсем меки.
— Какво е това? — попита тя, а когато погледна лицето му, видя, че е направо онемял от изненада.
— Това е булото! — възкликна той. — Бил съм роден в това. През цялото време съм носел на врата си доказателството кой съм.
Той я погледна в очите.
— Ще ти обясня, но то е дълга история. Засега нека просто го наречем дар от майка ми, който е трябвало да се погрижи един ден да се върна у дома.
Кейлъм улови ръката й и я притисна към гърдите си.
— Какво усещаш?
— Ударите на сърцето ти — прошепна тя.
Той допря чело до нейното.
— Чуваш ли го? Чуваш ли това, което чувам аз, Пипа?
Затворила очи, тя се заслуша.
— Да… — Дишането й се учести. — Да! Някакъв тих глас, като морето?
— Като морето. Гласът на майка ми.
Вплели ръце, те се заслушаха.
Информация за текста
© 1995 Стела Камерън
© 2000 Деница Попова, превод от английски
Stella Cameron
Charmed, 1995
Сканиране и разпознаване: Маргарита Гатева
Начална редакция: Xesiona, 2009
Редакция: maskara, 2009
Издание:
Стела Камерън. Омагьосана
Редактор: Правда Панова
