Джеси чу силно цвилене на кон, после мъжът, Били, изрева още по-силно. Тя чу влажно и глухо тупване. Конят му сигурно го беше хвърлил, за да се добере до кобилата.
Тя тихо цъкна на Бенджи да продължи напред, като същевременно го дърпаше встрани по затревения край на пътя. Стигна до един завой и веднага го накара да спре.
Там стоеше Суийт Сузи и хапеше един кон, чийто ездач седеше по средата на пътя, мокър и кален, и цветисто ругаеше. Конят — обикновеният кон, който принадлежеше на Били — услужливо се опитваше да й се качи.
Ако Джеси не беше разбрала, че тези мъже са откраднали Суийт Сузи от фермата на Джеймс и че навярно бяха много опасни, тя щеше да се изсмее при вида на Суийт Сузи и коня на Били, които се хапеха взаимно и въртяха очите си, а мокрите им гриви се развяваха, когато се вдигаха един срещу друг под проливния дъжд.
Другият мъж се опитваше да дръпне коня от Суийт Сузи, като в същото време крещеше на Били да си вдигне задника, за да му помогне. Но не му провървя много. Конят на Били изглеждаше непреклонен в намерението си да се качи върху Суийт Сузи. А и кобилката изглеждаше твърдо решена да постигне същата цел.
Джеси осъзна, че това беше нейният шанс. Повече никога нямаше да й се удаде подобна възможност. Тя нададе пронизителен писък, подкара Бенджи в бесен галоп и го насочи право между двата коня, като едва не отнесе Били, отчаяно мъчещ се да излази на четири крака встрани от пътя й. Конят на Били се откъсна от другия мъж, прескочи една канавка и се втурна през полето край пътя. Джеси грабна поводите на Суийт Сузи и забоде пети в хълбоците на Бенджи.
Той изпръхтя и се втурна напред. На Суийт Сузи това й хареса и тя сама изпръхтя, след което ритна нагоре със задните си крака и се впусна да догони Бенджи.
Джеси чу как мъжете зад нея се разкрещяха да им върне коня, нарекоха я „крадец“ и тя се разсмя на глас.
Сега единственото, което й оставаше да направи, беше да стигне до фермата на Джеймс, преди да са се опитали да я догонят. Не искаше и да си помисля какво щеше да й се случи, ако наистина я настигнат. Молеше се мъжът да не изостави своя съучастник. Били. Щеше да им отнеме известно време, докато хванат коня на Били, „доброто дърто момче“.
Тя беше само на около три мили от „Маратон“. Ако останеше обаче на пътя, можеха и да я хванат. Когато Бенджи сви зад един завой, го насочи встрани от пътя, към една брястова горичка, и с мъка затегли Суийт Сучи след него, защото пътечката беше много тясна. Накрая стигнаха до езерцето Гимпсъм, което сега преливаше над бреговете си от силния дъжд. Беше трудно и доста опасно, но тримата го прекосиха. От другата страна на езерцето имаше поле със сено, заобиколено от дъбови дървета. Суийт Сузи беше не само разгонена, но и гладна. Джеси не спираше да й обяснява, че Бенджи ще направи за нея всичко, което поиска, само ако продължи да тича след него, без да се спира, за да яде. Суийт Сузи помръдваше с опашка и тичаше.
Пушечният изстрел така стресна Джеси, че тя насмалко не падна от гърба на Бенджи. Извърна се назад и видя, на около петдесетина метра зад нея само единия мъж. Били го нямаше. Дявол да го вземе!
Преди да успее да се сниши над коня, се чу втори изстрел и за нейно най-голямо изумление я улучи. Момичето усети студена тръпка в едната страна на главата си, нищо повече. Щом не чувстваше нищо друго, тогава сигурно не беше сериозно. Добре поне, че тоя идиот улучи нея, а не Суийт Сузи. Тя извика:
— Бенджи, бягай, дявол такъв! Бягай!
Не трябваше да пада. Не трябваше да умира, иначе всичко щеше да бъде загубено.
Джеси се притискаше към гривата на Бенджи и държеше поводите на Суийт Сузи. Повече не се чуха изстрели. Тя предположи, че мъжът накрая се е усетил, че може да улучи Суийт Сузи, а това със сигурност щеше да провали плановете му за кобилата.
Дъждовни капки потекоха по едната й буза и влязоха в устата й. Тя ги облиза и усети, че това не беше дъжд. Беше нещо сладко и лепкаво, със странен метален вкус. Беше кръв, нейната кръв. Започна да й се гади й да й се завива свят. В същия този момент, в който прие, че е била застреляна, и то не на шега, Джеси усети как тъпа болка прорязва главата й. О, не… Трябваше да бъде добре — достатъчно добре, за да стигне до „Маратон“.
След малко видя тучните пасища на конефермата точно и ред себе си. Гъсти купчини от брястови дървета бяха пръснати из полето. Виковете на мъжа се приближиха още повече. И тогава Джеси разбра, че ще успее само ако може да издържи докрай. Тя откара Бенджи право пред входната врата на Джеймс, разпръсквайки пред себе си поне дузина мъже. Когато най-после видя Джеймс, втурнал се надолу по широките стълби, дръпна юздите на Бенджи.
— Какво, по дяволите, правиш ти тук, Джеси?
— Здравей, Джеймс. Доведох ти Суийт Сузи.
Тя се олюля на седлото.
— Мътните да те вземат, какво става с теб?
В този момент той вече стоеше до Бенджи. Погледна нагоре към ездачката му и издърпа юздите на коня от стиснатата й в юмрук ръка, за да ги подаде на един от помощниците в конюшните му.
— Ослоу, ти вземи Суийт Сузи и провери дали всичко с нея е наред. Ей, хлапе, какво ти има?
Томас донесе запален фенер, който разпръсна призрачна жълта светлина в дъжда.
— Боже мили, какво е това на лицето ви, госпожице? — извика Томас, като завираше фенера в гърдите на Бенджи. Раздразнен, конят рязко се измести встрани, отметна силно глава назад и Джеси полетя от гърба му.
Джеймс я улови в последния миг. Тя се отпусна тежко в ръцете му.
— Донеси лампата, Томас.
— Господи, какво е станало с малкото й наперено личице?
— Защо моята Суийт Сузи е в ръцете на Джеси Уорфийлд? — изкрещя Алън Белмонд, тичайки от къщата. — Не ме интересува, че е момиче, ще я пратя в затвора. Тя непрекъснато пълни главата на Алис с разни идеи, които изобщо не подхождат на жена, а вижте я пък сега какво е направила. Тя е просто един крадец. Ако проклетият й баща си мисли, че може да праща дъщеря си да му върши мръсната работа, тогава той е…
— Замълчи, Алън — каза много кротко Джеймс, с тон, който рядко използваше. Това беше едновременно рязък и тих, сърдит и много спокоен тон. Изумен, Белмонд млъкна. Джеймс притисна момичето по-близо до себе си. Все още беше в съзнание, но то бавно гаснеше. Той се обърна към Алън Белмонд и добави: — Мисля, че са стреляли по нея.
Не можеше да повярва, че гласът му звучеше толкова спокойно.
— Тя е ранена! Нека да влезем вътре й да видим какво й е състоянието. Без съмнение тя ще ни каже как е станало така, че Суийт Сузи е в нейни ръце.
Той я вдигна на ръце и я притисна към гърдите си, за да я предпази от дъжда колкото се може по-добре. Старата шапка падна от главата й. Преди да влезе в гостната, изобщо не беше усетил, че дванадесет души разтревожено се притискаха зад гърба му.
Старата Бес извика:
— Господин Джеймс, само погледнете клетото й личице! С цялата тая кръв… Горкото детенце. Какво ли се е случило?
Джеймс се вторачи в косата над слепоочието й, сплъстена от дъжд и кръв, и в кървавите струйки, които се стичаха надолу но бузата и по рамото й.
— Томас, моля те, незабавно намери и доведи доктор Хулахан! Кажи му, че Джеси е ранена от куршум. А ти, Бес, ми дай одеяло. Тя е подгизнала до кости.
Джеймс просто стоеше там, в средата на своята гостна, и държеше Джеси Уорфийлд в ръцете си. Не такъв си беше представял завършека на тази вечер. Разбира се, това, че намери Алън Белмонд тук да пищи за откраднатия си кон, също не влизаше в сметките му. Какво правеше, все пак, Суийт Сузи при Джеси? Той се премести, за да застане пред камината.
— Мога да си стоя на краката, Джеймс.
— Млък! Макар да тежиш повече, отколкото е необходимо за една жена, мога да издържа поне още няколко минути.
