— Хайде сега си изяж всичко, дето донесох, миличка. Така за нула време ще почнеш да усещаш главата си като здрава кръгличка стафидка.
— Кръгличка стафидка с плешиво петно — допълни Джеймс.
— Тебе трябва отново да те ремонтират, Джеймс. Съжалявам, Бес, но не съм много гладна.
— Щеше да имаш апетит, ако не беше тук господин Джеймс да те мъмри непрекъснато. Хайде, вън оттук и двамата!
Докато излизаше през вратата след Оливър Уорфийлд, Джеймс извика през рамо:
— Хапни си, Джеси, хапни си. Предпочитам да си дебела, отколкото да си слабовато мършаво хлапе, което притиска нос по прозорците.
— За какво говориш, Джеймс? — полюбопитства Оливър Уорфийлд.
Джеси стисна очи, като дробеше с пръстите си едно парче бекон.
Джеймс продължи:
— Всъщност имах предвид тавана на твоя кабинет във фермата, не някакъв прозорец. А също имах предвид ушите й, не носа.
— О, така ли? — замислено промърмори Оливър. — Много странно наистина, че го казваш по такъв заобиколен начин.
На следващия ден, когато госпожа Уорфийлд, Гленда и каретата се появиха, за да си приберат Джеси у дома, Джеймс беше решил да не е там. Той си беше поставил и предупредителна система на подходящо място: Джипсъм, помощникът на Ослоу, трябваше да свирне два пъти с уста, а Джеймс щеше да яхне Тинпин и да отлетят с него като вихър. Но нещата не станаха точно така, както ги беше планирал. Джеймс остана като закован върху стълбището, когато Томас отвори вратата и посрещна госпожа Уорфийлд и Гленда. Какво, по дяволите, се беше случило с Джипсъм и с техния план?
— Госпожо Уорфийлд — каза той, покланяйки се на двете, след като бързо се овладя. — За мен е удоволствие, мадам. Гленда. Тъкмо носех на Джеси малко чай. Къде е Оливър?
— Ние сме твоите спасители, Джеймс! — Гленда се спусна към него, а възхитителният й бюст се понесе далеч пред нея. — Дойдохме да те освободим от Джеси. Много ли се оплакваше? Тя има навика да го прави. Сигурна съм, че ти е било трудно.
— Не съм имал никакви проблеми. Днес Джеси се чувства много по-добре. Бихте ли искали да дойдете с мен или може би ще ме изчакате тук, във фоайето?
— О, ще дойдем… — Гленда тръгна напред, впила поглед в чатала му. Тя застана плътно до него на стълбите, а гърдите й леко докоснаха лакътя му. Госпожа Уорфийлд просто грейна, като ги видя един до друг.
— Да — каза тя, — нека да идем да видим скъпата Джеси.
Скъпата Джеси обаче се чувстваше много зле. Главата й се пръскаше от болки. Джеймс не й беше разрешил да чете „Федерал Газет“, като й бе обяснил, че от това само още повече ще я заболи главата. Беше й скучно. Искаше й се Джеймс да е там, за да могат да спорят, или пък просто да го гледа. Когато той внезапно се появи на прага, тя се почувства така, сякаш в този миг слънцето грейна през черни облаци. Широка усмивка се разля по лицето й. В следващия момент обаче видя, че Гленда и майка й се промъкват от двете му страни, за да се втурнат към леглото й, при което усмивката й се стопи.
— О, моя скъпа, ненагледна Джеси… — пропя госпожа Уорфийлд и се смръщи на дъщеря си.
— Слушай, сестричке, не мислиш ли, че изглеждаш отвратително с тази оръфана коса и с този глупав бинт около челото ти?
Джеймс притвори за миг очи.
— Здравейте, мамо, Гленда. Аз съм добре. Само видът ми е лош. Къде е татко?
— Твоят скъп баща нямаше време да дойде да те вземе. Ти си го разстроила извънредно много, Джеси, с този твой последен подвиг. Горкичкият, трябваше да спи в чуждо легло, само и само да онази неопетнена репутацията ти.
Но баща й беше обещал, че ще дойде лично да я прибере, след което й беше намигнал, и тя разбра, че той просто ще й спести посещението на майка й. Явно не беше успял. Джеси въздъхна и се загледа с копнеж в каничката с чай, която Джеймс носеше, след което каза:
— Мамо, мисля, че на татко му хареса престоят тук миналата нощ. Той обясняваше на Джеймс най- различни неща, които той трябва да свърши, за да пооправи къщата си.
— Точно така, госпожо Уорфийлд. Вашият съпруг съвсем не е от стеснителните и времето, прекарано тук, му достави истинско удоволствие. — „Както и моето бренди“, допълни Джеймс наум.
Гленда просто се разхождаше из малката спалня, с реещ се поглед. Джеймс така и не проумяваше какво точно прави. Накрая му проблесна мисълта, че тя му се показваше — от всички страни. Не беше лоша гледка.
В следващия момент Гленда се обърна и мило му се усмихна:
— Защо двамата да не слезем долу, Джеймс, и да оставим мама да помогне на Джеси в обличането?
— О, Боже! — възкликна госпожа Уорфийлд. — Ами аз забравих да взема дрехи, Джеси. Е, нищо, тогава ще трябва да облечеш роклята, с която си била снощи, скъпа.
Джеси се сети за своите панталони и пребледня. Джеймс внимателно остави подноса на масата и взе отношение по въпроса:
— Съжалявам, госпожо Уорфийлд, но роклята на Джеси се съсипа от снощния дъжд. Старата Бес се опита да я пооправи, но беше невъзможно.
— Баща ти така и не ми обясни, Джеси, защо си била навън и си яздела в това отвратително време. Казвала съм ти вече, и то хиляди пъти съм ти казвала, че трябва да престанеш да се държиш така странно. Е, какво ще правим сега?
— Ако Джеймс ме остави с тази пижама и ми даде един халат, бих могла и така да се прибера у дома.
— Имаш пижамата ми — Джеймс лекичко й се поклони.
— Ще слезем ли долу, Джеймс? — попита Гленда и застана съвсем близо до него. Той усети парфюма й от рози и му се прииска да кихне.
— Не мисля, че е необходимо, Гленда. Госпожо Уорфийлд, позволете ми аз да занеса Джеси до долу. А, да, нека първо да й намеря едно наметало. Джеси, не ставай. Ей сега се връщам.
Гленда се загледа замечтано в Джеймс, докато той излизаше от спалнята. Тя се обърна към Джеси и въздъхна:
— Джеймс е толкова красив… Пита ли те нещо за мен?
— Не си спомням такова нещо — отвърна й Джеси.
— Не може да не го е направил, след като аз танцувах с него на бала в Попълтън. Той ме покани, преди изобщо да го бях забелязала. Не можеше да свали очи от мене. Призна ми, че танцувам невероятно грациозно.
Джеси с досада поклати, глава.
Гленда гнусливо се отмести от едно мокро петно на стената.
— Познавам те, Джеси. Ти си го принудила да ти обръща внимание, така ли беше? Престорила си се, че се чувстваш зле, и той се е почувствал длъжен да те остави да преспиш тук. Обзалагам се, че дори си правила сцени, за да не се отделя от тебе. Държал ти е и ръката, нали? В действителност не го е искал, Джеси. Той дори не мисли за теб като за жена — знаеш много добре това.
— Достатъчно, Гленда — каза госпожа Уорфийлд и погледна нервно през рамото си.
— А ето че сега го принуждаваш и да те занесе до долу на ръце. На ръце! Това е срамота, Джеси. Обзалагам се, че нарочно си съсипала онази твоя рокля.
— Стига, Гленда! — натърти отново госпожа Уорфийлд, като видя, че Джеси беше придобила обезпокоително блед вид. — Може би сестра ти действително не е добре. Остави я на мира. Точно така, иди да погледаш през прозореца, миличка. А, Джеймс, ето те отново и теб.
Без да се замисля, той отиде до леглото и тъкмо щеше да сложи Джеси в халата, когато госпожа Уорфийлд ахна:
— О, не, Джеймс, колко неприлично! Не, мило момче, изведи за момент Гленда навън, а аз ще се
