Тайната на Валантайн

— Добро утро, мастър Джеймс — каза Зигмунд, като продължи да чопли предното ляво копито на Бертрам. — Тук има камъче. Ето, извадих го. Гадно нещо. Пипнал си го от тва твойто дълго пътуване, нали? Доброто ми старо момче, няма нищо, вече те оправихме.

— Добро утро, Джеси. Изглежда вече си се оправила след твоята невъздържаност.

Джеси беше умувала как точно ще го посрещне, когато той също се събуди. Джеймс й беше казал, че щом веднъж се приключи с всичко, те могат да възстановят нормалните си отношения. Така да бъде тогава! Тя му се ухили:

— Не изглежда ли Есмералда великолепно? Готова за езда, Джеймс. Искаш ли да дойдеш с мен? Да опитаме да направим един дует, какво ще кажеш?

— Не, Бертрам, ти стой настрана от Есмералда! — извика Зигмунд.

— Тя така безмилостно го дразнеше вчера — припомни си Джеймс.

— Днес обаче изобщо не й пука, тва е ясно — отвърна Зигмунд. — Минал й е мерако. Тя вече без друго ухапа горкичкия стар Бертрам, само задето се държеше малко по-приятелски с нея.

— Ами жени, какво искаш — отбеляза Джеймс и поклати глава. — Джеси, не мога да дойда на езда с теб. Очаквам тази сутрин да пристигне господин Де Уит и да доведе кобила за Минотавър.

Тя сви рамене, оседла Есмералда и излезе. Той се загледа след нея.

— Хич и не се притеснявайте, мастър Джеймс. Госпожа Джеймс си знае работата. Аз я разведох навсекъде и пак й показах сичко де що има. Тя им говори на секи поотделно, дава им захар, гали ги. Кълна се, че сичките я помнеха и се насъбраха около нея кат малки деца. Нивгаш преди не съм виждал жена да знае толкоз много за конете, а и тя е спокойна с тех, изобщо не ги нервира. Никой от конете не завъртя глава те така, както прават, когат немат доверие на некого.

— Трябва да я видиш как само се надбягва.

Зигмунд се изкикоти, като клатеше невярващо глава.

— Те тва вече е майтап. Надбегва се, значи, а? Тая малка женичка с червена коса и бела кожа може да се надбегва? Майтап си правите с мене, мастър Джеймс. Верно, че добре чисти конете, не се оплака изобщо, нито веднъж даже, ама да се надбегва? Тая малка сладка женичка?

— Ако знаеш само колко е малка… — промърмори Джеймс и потупа Зигмунд по мършавия му гръб, след което си тръгна, за да се погрижи за Минотавър.

— Имаме шест жребеца и три кобили за разплод — каза Джеймс и подаде на Джеси купичка с компот от цариградско грозде, един от специалитетите на госпожа Катсдор. Баджър, в момент на слабост, когато четиримата заговорници бяха дошли да принудят Джеймс да застане пред олтара, беше разкрил рецептата на госпожа Катсдор и сега четири дни наред тя гощаваше младоженците само с това. — Минотавър оплоди кобилата на Де Уит, една малка симпатична кобилка, чийто баща е Томикинс от конефермата на Крофт.

— Четох „Наръчника за расови коне“. Божичко, Джеймс, там нещата са толкова добре организирани и подредени.

— Всъщност не е нищо повече от подробно представяне на родословията на конете, но е необходим. Говорил съм с много мъже от надбягванията в Балтимор. Никой от тях не смята, че това е толкова важно. За повечето от тях е съвсем достатъчно нещата да се предават устно, от човек на човек.

— Защо не накараш Ослоу да записва всичко, което знае?

— Добра идея. Харесва ли ти компотът?

— Чудесен е. Когато Баджър го направи за първи път и ни го даде да го опитаме, всички изпаднахме в луд екстаз.

Джеймс само се ухили.

— Радвам се, че не умря, Джес. Ти си ми била добър приятел, а и добър повод за раздразнение толкова време, не е хубаво да хвърляш топа точно сега.

— Ти прекрасно си знаел, че няма да умра. Само ме остави да се направя за посмешище.

— Прости ми, но ти беше така ужасно убедена, че ти е дошъл краят. Кълна ти се, че не съм се засмял нито веднъж.

— Ти си спал до мен, Джеймс.

— Ами да. Това е моето легло.

— Котката на графа, Езми, спа веднъж до мен. Аз съм се обърнала и без да искам, съм я затиснала. Тя изсъска в лицето ми, избяга от мен и повече не се върна.

— Езми обича да спи на гърдите на Маркъс и да си играе с косата му. И затова той винаги се буди с рев и ругатни.

Тя побутна няколко грахови зърна до чинията си, а после отново се зае с компота си.

— Какво ще правим сега?

Той повдигна едната си вежда:

— Днес следобед можеш да помагаш на мен и Зигмунд за конете.

— Разбира се, но не това имах предвид. Исках да кажа какво ще правим с, хм, с другото?

— Кое „друго“?

— Джеймс, няма да те оставя пак да се подиграваш с мен. Много добре знаеш за какво говоря. Аз нямам спомени да си ми се качвал. Когато се събудих тази сутрин, изобщо не ме болеше нищо. Нито пък се олюлявах на краката си така, както съм виждала да правят някои кобили, които току-що са били оплодени. Изобщо не изглеждах променена, когато се видях и в огледалото.

— А, това ли било? — Той съсредоточено взе да разглежда нокътя на палеца си. Имаше някакъв дебел мазол точно на пръста. Накрая вдигна глава и я погледна. В този момент тя много приличаше на новата Джеси и той усети прилив на силна страст. Когато обаче сутринта се беше върнала от езда, тя си беше хлапачката — косата, й се вееше на сплъстени кичури около лицето, шапката й за езда беше привързана за седлото, а тя самата не се кипреше върху елегантно дамско седло, ами беше яхнала по мъжки Есмералда. Говореше и се смееше едновременно, разказваше му за всичко, което беше видяла, за всяко умно нещо, което беше направи ла Есмералда… И докато се опитваше да се ориентира в този миш-маш от звуци, той съвсем сериозно си беше помислил, че ще му бъде невъзможно да се люби с момичето, което беше приемал като своя по-малка сестра вече толкова години. Но сега тя беше мълчалива като дукесата и имаше елегантен вид. Той не си спомняше някога да е изглеждала елегантно, преди да беше дошла в Англия. Прииска му се да свали от нея тази рокля.

— Всичко е наред, Джеймс — каза тя много тихичко. — Разбирам те. Ти си прекалено възпитан и мил, за да ми кажеш, че предпочиташ да стоя настрана от теб. — Тя внимателно сгъна своята салфетка и я притисна върху покривката до чинията си. После се изправи. — Отивам да прегледаме сметките за домакинството с госпожа Катсдор. Моля те, кажи на Зигмунд, че ще дойда да му помогна за конете малко по-късно.

Тя беше вече почти до вратата, когато чу гласа му точно зад гърба си:

— Не си тръгвай, Джеси.

Тя усети ръцете му върху раменете си, почувства топлината му, силата му. Отвори уста, за да каже нещо, но я затвори, защото усети, че той вече не просто държеше ръцете си върху раменете й. Пръстите му леко се впиваха в плътта й, нежно я масажираха и я караха да чувства нещо наистина много приятно.

— Обърни се.

Тя го послуша, като се чудеше какво ще направи той сега.

— Погледни ме.

Тя го погледна, а на лицето й открито беше изписано цялото любопитство, което усещаше в момента. Устните й леко се разтвориха. Той се приведе и я целуна — истинска, дълга целувка, защото сега пред него стоеше новата Джеси, а нея той изобщо не помнеше като сестра или хлапачка, или като постоянен дразнител в живота си.

„Всъщност, мислеше той, докато облизваше долната й устна, тя е моя съпруга. И това май е най-странното от всичко. А пък тя е убедена, че вече е приключила с консумацията на нашия брак. Докато е била в пиянско вцепенение.“ Насмалко не се разсмя на глас, но успя да се сдържи.

Тя вдигна ръце и ги допря до гърдите му. Усети как сърцето му биеше силно и бързо под дланите й, усети натиска на устните му. Просто беше прекрасно, тази негова уста… Усети и вкуса на компота от цариградско