— Да — каза той, но вече пак само я галеше, усещаше нейната прекрасна топлина, отпускането на плътта й, извивките на гърба й. Когато докосна корема й, а после потопи пръст в червените й къдрици, за да стигне до нея, тя насмалко не го събори пак от себе си.
— Ето, това е — каза той и се надигна към нея, за да я целуне. Дъхът й беше горещ, тя дишаше тежко и той не изчака нито миг повече. Смъкна бричовете си и бавно влезе в нея.
— Джеймс! Това е онази твоя работа, като на жребците!
— Стой мирно, Джеси. Само стой мирно и аз ще вляза наистина съвсем бавно. Точно така, просто се отпусни. Нали не боли?
Тя го гледаше втренчено, наблюдаваше напрегнатото изражение на красивите му очи. Пристегна глезените си зад гърба му и го притисна още по-навътре в себе си. Внезапно тя извика задъхано:
— О, Боже, Джеймс, спри! Вече не е приятно.
— Това е твоята девственост, Джеси. — Той се задъхваше, а гласът му прозвуча като скърцаща врата, която трябваше да се смаже. Ръцете му трепереха и той беше в нея, но все още не достатъчно навътре. — Имай ми доверие, Джеси. Всяка жена го има. Искам да кажа не доверието, а че има девствена ципа.
Той втренчено се наблюдаваше сам как влиза на бавни тласъци в нея. Знаеше, че няма да спре, не можеше да спре, иначе щеше да умре. А ако спреше, без да умре, тогава така или иначе щеше да се самоубие.
Той я погледна и й се усмихна, без да мърда, докато я усети, че се отпусна и също му се усмихна. Тогава тласна силно.
Тя нададе пронизителен писък. Той взе да се моли госпожа Катсдор да не започне да блъска на вратата. Молеше се и Джеси да не крещи повече. Беше тясна, беше й причинил болка, но свърши. Да, накрая свърши и не се чувстваше така, сякаш беше насилил сестра си. Не, тя беше негова съпруга и той се докосваше до утробата й.
— Не мърдам вече. Недей да ме блъскаш и моля те, недей да мърдаш. Аз съм мъж, а за мъжете тези неща са малко по-различни. Става ли, Джеси?
Той се приведе и я зацелува по устните, но гърлото, после по гърдите. Потърка зърното й с брадичка, потри бузата си в тялото й.
— Така по-добре ли е? Намалява ли болката?
— Съвсем малко. Дукесата не ми каза за никое от тези неща. Това ли е нормалният начин?
Дукесата й беше говорила нещо за секс? Тя помръдна в този момент и той усети, че и за него идва краят. Надигна се над нея и се остави облекчението да премине през цялото му тяло, което го накара целия да се разтресе като човек с жестока треска.
— О, Джеси — каза той и се отпусна върху нея. Тя обви гърба му с ръце и го притисна плътно към себе си. Косата й беше върху бузата му. Той усети как нейната горещина нахлува към него и потрепери от удоволствие. Не се помръдна, докато накрая не започна отново да диша нормално. Тя го стисна, а после го заудря с юмруци по гърба:
— Това ли беше всичко, Джеймс? О, Господи, трябва да бъдеш по-внимателен. Дясната ти ръка почти е влязла в телешкия мозък.
Телешки мозък? Той беше вътре в Джеси Уорфийлд, тази малка глупачка, която подслушваше и падаше през тавана на бащиния си кабинет. Той успя да се измъкне от нея и се изправи. Погледна надолу към себе си — беше станал част от нея, от тази толкова бяла плът, от порочните й червени къдрици. Погледна нагоре към тялото й, спря очи върху гърдите и чак тогава стигна до лицето й. Тя се беше вторачила в него с объркано изражение.
— Какво има?
— С това ли се свършва всичко? — попита тя, а после разтвори глезени. Краката й бяха изтръпнали, мускулите я боляха.
Той се усмихна и лекичко докосна с пръсти женската й плът — мека и набъбнала, и влажна от неговите семена.
— Не, но поне засега свърши. Преди да те оставя, Джеси, искам да разбера какво не ти била казала дукесата?
— Тя ми каза да я приемам като по-голяма сестра и да я питам всичко, което поискам, за секса. Аз й отвърнах, че знам всичко. Тоест всичко затова как става качването на мъжа. Тя само ми каза, че това съвсем не било всичко, но че все пак засега съм знаела достатъчно, а за останалите неща си щял да се погрижиш ти. Тя обаче скри от мене, че ще боли. Че ти ще се държиш така свободно с женските ми части.
— Нали вече не те боли толкова много?
Тя се замисли, преди да му отговори:
— Сега вече не толкова.
— Само си лежи спокойно и ме остави да те поизчистя малко.
Докато закопчаваше бричовете си, той изведнъж осъзна какво беше направил току-що. Беше отнел девствеността на жена си върху масата в трапезарията. За миг затвори очи. Без много ласки, без да й даде достатъчно време, за да се отпусне и наистина да стане готова да го приеме. Но тя насмалко не го събори от себе си, и то на два пъти. Значи сигурно е била готова. Той само поклати глава, намокри с вода една салфетка и я притисна към нея. Не беше и помислял дори, че салфетката може да бъде така мека и бяла като плътта й.
Докато я почистваше, той погледна към нея и видя, че очите й бяха плътно затворени, а лицето й — обърнато настрани.
— Горката Джеси — промърмори той. — Съжалявам, че бях такъв дръвник.
— Чудя се — отвърна тя, без да отваря очи — дали жребците изобщо някога се извиняват на кобилите.
— Да, правят го.
Тя бързо отвори очи.
— Лъжеш. Нищо не разбираш. О, Джеймс, би ли ми помогнал да стана, моля те. — Изглежда се беше усетила, че гърдите й са голи, и веднага започна да закопчава роклята си. Но тогава пък видя, че от кръста надолу също беше гола, и бързо заметна фустата и полата си.
— Дай да ти помогна. — Той се зае с непосилната задача да закопчава безкрайната редица копчета. — Не ми харесва тази рокля — каза той, след като беше закопчал едва две от тях. — Нека да закопчая само някои. Обещай ми, че ще се преоблечеш и после ще изхвърлиш тези ужасни дрехи на боклука.
Същия следобед Джеси се запозна с бащата на покойната съпруга на Джеймс, докато си плуваше гола в малкото езерце, което се намираше на около петдесетина метра от източната страна на къщата. Беше оградено с водни лилии, плачещи върби и избуяла трева.
— Коя пък, по дяволите, си ти?
Джеси се нагълта с вода при звука на този мъжки глас и рязко се потопи, с надеждата, че водата я скрива до шията, след което каза:
— Аз съм Джеси. А вие кой сте?
— Ти си новата съпруга на Джеймс?
Да. Ами вие, сър?
— Линдън Фротинджил, барон Хюс. Аз съм бащата на Алиша. Джеймс е мой зет.
— О — беше единственото, което успя да каже тя. Стъпалата й затъваха в калта и на нея й се искаше да излезе от езерцето. — Не бихте ли могъл да си тръгнете, сър? Бих искала да изляза и да се облека.
Той замълча, но само за миг.
— Ти си американка. Става ми ясно само като те слушам как говориш. Като някое неграмотно нищожество. И само се погледни. Никоя млада английска дама не би и помислила да се къпе в езеро, камо ли пък да е гола. Моята Алиша не можеше даже да плува. Ти приличаш на уличница с тая червена коса. Бременна си, нали? Затова ли Джеймс се ожени за тебе? Не е имал друг избор, разбира се, защото той е джентълмен.
Джеси се зачуди дали само от онзи единствен път в трапезарията можеше да е забременяла. Мъжът прие замисления й вид като доказателство за нейния грях. Направи още една крачка към брега на езерото и
