— И много добре постъпи. Какво друго можеше да направи? Да я изхвърли през прозореца? Или да я метне от някоя скала? — Маркъс се разсмя, изправи се и лениво се протегна. — Ще изляза малко да се поразходя с някой от конете на Джеймс. — Той целуна съпругата си и потупа Джеси по бузата. — Роднините понякога са истинска напаст — заяви той и излезе от гостната.
— Неговата майка — каза дукесата — също залага големи надежди на него. Тя направо го обожава. Все говори колко бил невинен, колко бил чист по душа. Тя обаче, за разлика от Уилхелмина, е решила, че ние двамата си подхождаме, което е огромно облекчение. Иначе безобразно глези момчетата.
Джеси дълбоко въздъхна:
— Можеш ли да си представиш госпожа Уиндам да гледа до безобразие някое от моите деца?
— Честно казано, не.
— Но какво можем да направим, дукесо? В края на краищата тя е негова майка.
— Горкичкият Джеймс…
ДВАДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА
Джеймс остана толкова изненадан, че се спъна в трикракото столче пред креслото, залитна и за малко не се просна на пода. Той размаха ръце, за да запази равновесие, после застана на място, като си търкаше пищяла, ругаеше столчето и гледаше втренчено към жена си. Джеси седеше по турски в средата на голямото легло и разресваше косите си, като разливаше водопад от червени къдрици почти до корема си.
Беше чисто гола.
Гъстата й коса закриваше бялото й тяло като голям шал. Когато тя вдигна ръка, той успя да зърне през косите й едно прекрасно пространство от бяла кожа точно над лявата й гръд.
Джеймс се разтрепери. Тези мимолетни появявания на бяла кожа, която зърваше само за миг тук или там, биха подлудили всеки мъж, и особено мъж, който бе станал съпруг само преди три месеца и който не беше докосвал жена си цели два дни от страх да не предизвика някой от онези кошмари с проклетия Том. На Джеймс му се прииска да скочи върху нея веднага, още в същия миг.
— Боже мой… — Той направи крачка напред.
— Здравей, Джеймс — отвърна Джеси с широка усмивка. — Каква приятна топла вечер, нали?
— Да, и съм много доволен от това. — Той направи още една крачка към леглото.
Тя отметна едно гъсто валмо коса назад от тялото си, за да може старателно да разреши накъдрените краища точно над пръстите си. Докато се занимаваше с това, тя попита:
— Джеймс, ще ме любиш ли, ако ти обещая, че няма да сънувам Стария Том?
— Ами — започна той бавно, — просто се питам дали не е голям риск отново да ти доставям удоволствие. Мисля, че са свързани — удоволствието и твоите кошмари. Макар че ти нямаше никакви лоши сънища първите два пъти, когато правихме любов. Не, не бива да рискувам. А пък и как можеш да ми обещаеш, че няма пак да сънуваш онзи ужасен сън? — Джеси не отговори. Джеймс направи още една крачка, после още една. Не можеше да свали очи от нея. — Мога ли аз да разреша косата ти?
— Щом искаш — отвърна тя и му подаде четката с дръжката напред, сякаш му подаваше шпага. — Желая те, Джеймс. Няма да сънувам онзи мъж. Аз също искам своя дял удоволствие.
Той седна до нея. Белите й бедра се притиснаха в неговите. Тя все още седеше по турски. Той можеше да плъзне ръце нагоре по бедрата й и да ги обвие около кичурите огнени къдрици. Нямаше нищо, което да му попречи да направи това, да я докосва нежно, да я подготвя за интимната им близост. Тя наклони глава към него. Той се загледа в цялото това море от лъскава коса и й предложи:
— Защо още сега не си я вържеш на кок?
Тя се засмя, обърна се към него и нежно докосна с пръсти лицето му:
— Седя тук вече цели петнадесет минути и се разресвам. Ръцете ми са уморени от държането на това проклето нещо. Наистина ли я искаш на кок, Джеймс?
— Да, искам да я прибереш от тялото си. Изобщо не съм си представял, че имаш толкова много коса. Тя покрива прекалено голяма част от теб. Вържи я високо отзад на главата си.
— Ако ми подадеш фуркетите от тоалетката, ще го направя.
Той беше толкова близо до бялата й плът, толкова близо до нейните красиви устни, корем и бедра, че не му се искаше да помръдне. Но все пак го направи, донесе дървените фуркети и й ги подаде. После се съблече за отрицателно време, подскачайки нетърпеливо на един крак, за да се измъкне по-бързо от ботушите си.
Когато отново погледна към Джеси, нейните ръце бяха вдигнати над главата и придържаха огромната й коса, а тя беше съвсем, съвсем бяла и гола. Стори му се, че ще се изпразни само при тази гледка.
— Гърдите ти са станали по-големи — каза той и се приближи към леглото.
— Така е — отвърна тя гордо. — Знаеш ли, че винаги си уголемен, когато решиш сам да свалиш дрехите си? Само се погледни: толкова твърд и толкова огромен… Ако вече не знаех, че си добил форма специално за случая, щях направо да се уплаша.
Джеймс не можеше да се удържи повече. Той почти скочи върху Джеси. Виждаше меката плът между бедрата й, която беше разтворена, разтворена само за него — червените къдрици я покриваха и в същото време го подканяха.
— Нали нямаш нищо против, че съм такъв космат и толкова различен от теб?
Тя се подсмихна лукаво и започна да върти косата си около лявата ръка.
— Аз съм като козе мляко — дълги и широки равнини от козе мляко и гърди, които не представляваха нищо, преди да зачена от теб. Но твоето тяло, Джеймс, е с по-сложен пейзаж — толкова долини и била, и красиви валма от косми тук и там, а краката ти са здрави и силни. Виждам мускулите ти, когато се движиш с гъвкавата си походка. Аз нямам такива твърди коремни мускули като теб. Толкова обичам да докосвам тялото ти и особено стомаха ти, е, също и други места.
— Много други места — уточни той.
— Да, много други…
Той притвори очи. Значи тя обичаше да го докосва? Той потръпна отново. Опипа стомаха си с пръсти. Стори му се, че беше права за мускулите, макар че никога не се беше замислял за това. Тя харесваше да го докосва точно там. На него му се прииска да й даде целия си живот, за да го докосва навсякъде, където пожелае.
— Зърната на гърдите ти са потъмнели. Преди бяха бледорозови. Сега са с по-наситен цвят. Искам да ги усетя с устни, Джеси.
— О, не мислех, че си толкова наблюдателен.
Тя беше възбудена поне толкова, колкото беше и той. Колко време трябваше, за да се върже една коса на кок? Във всеки случай не толкова, за колкото го правеше тя, досети се той, докато беше опрял крака в страничната част на леглото.
— Джеси, ти просто ме измъчваш. Откога си го намислила всичко това?
— Още откакто стомахът ми се успокои преди вечеря. Тогава се досетих, че ти ме лишаваш от удоволствие само заради кошмарните ми сънища. Баджър ме погали по главата — беше доволен, че не изповръщах вкусните овнешки бъбреци, които беше приготвил.
— Не си връзвай косата на кок, Джеси. Просто я разпусни по гърба си, точно така. Хайде сега легни по гръб. Искам да те гледам.
Знаеше, че й отне властта над положението, но просто не можеше другояче. Така неудържимо я желаеше, че щеше да се пръсне, ако не влезе в нея колкото се можеше по-бързо. Но преди това трябваше да й достави друг вид удоволствие. Засега реши да прогони от съзнанието си призрака на Стария Том. Тя беше негова съпруга и го желаеше. Той нямаше да й откаже. Скоро, много скоро щяха да тръгнат за Окракоук. Усети се, че мислеше повече за това как да я отърве от онова привидение, отколкото за съкровището на Черната брада. Но беше необходимо да проникне до самото дъно на мистерията, която я тормозеше.
Той протегна ръка и нежно я положи върху корема й. После започна да я поглажда. Коремът й все още беше плосък, но тялото й бе толкова меко и той продължи да я гали, разтвори пръсти, за да докосне тазовите й кости и се наведе да целуне едно местенце, което беше оградил с пръсти. Плъзна ръце малко
