хване насаме:
— Много ти благодаря за тази закрила, Джиф. Аз самият чувствам някакво задължение да покровителствам Алис. — Той поклати глава замислено. — Значи Гордън и пред теб не е споменал абсолютно нищо?
— Нищо, което да е пряко свързано със смъртта на Алън. Но ми каза например, че един от неговите пристанищни плъхове, както той ги нарича, му подшушнал, че Белмонд стоял зад онази злополука с Джеси — когато един тип се опитал да я прегази. Очевидно Белмонд е наел някакъв престъпник да свърши тази работа. Не мога да разбера защо, но явно е било така.
Джеймс се опули изумено към Джиф. За първи път чуваше за тази злополука.
— Какво било станало с Джеси? Някой насмалко не я бил прегазил? Никога не ми е споменавала нито дума за това, да я вземат мътните! — Той се извърна, откри с поглед веднага къде беше съпругата му, но този път изобщо не й се усмихна. Джеси премигна към него изненадано.
— Мислех си, че знаеш. По някакъв начин Гордън разбрал, че Алън бил наел човек за тази работа. Той ме попита дали мога да се сетя някаква причина, поради която Алън да желае смъртта на Джеси — вие вече бяхте заминали за Англия. Аз му отвърнах, че не мога да се сетя за нищо друго, освен за факта, че тя винаги го биеше на състезанията. Беше спасила и Суийт Сузи от онези крадци. Доколкото си спомням, той изглеждаше доста доволен от нея тогава, докато тя не го заплаши, че ще го заколи, след като той пък те беше заплашвал теб.
— Това са глупости, а аз ще й дам да разбере! — Джеймс прокара пръсти през косата си и рязко се обърна. — След малко пак ще си поговоря с теб, Джиф.
Защо, по дяволите, тя никога не му беше споменавала и думичка за това? Защо и никой друг не му беше казвал нищо? Той се спря на педя разстояние от своята съпруга, а тя го посрещна с широка усмивка и нежен поглед в изумруденозелените си очи.
— Джеси!
— Джеймс, искаш ли пак да танцуваш с мен? Ще ми бъде много приятно. Ти си толкова галантен и…
— Млъкни! Не искам да танцувам с теб. Иска ми се да те удуша. Ела с мен в градината.
— О, Господи… Да не би Мортимър Хаки да е тук? Този път не си нося пистолета, Джеймс. Съжалявам, но го забравих. Сигурен ли си, че искаш да отидем в градината?
Той скръцна със зъби, хвана я за ръката и я затегли през дългата тераса с остъклени врати, която извеждаше на балкон, чиито стълби се спускаха надолу в градината.
— Ще останем тук. Не зная какво ще вземеш да направиш, ако пак отидеш при онова дърво.
— Сигурно пак ще се скрия в клоните му, за да падна върху теб. С удоволствие бих го повторила пак. Защо се мръщиш? Какво, за Бога, става с тебе?
Той я хвана за раменете и я разтърси, но не прекалено силно, защото не му се искаше да й става зле и да повърне вечерята си.
— Защо, по дяволите, не си ми казала?
— За какво става дума, Джеймс? Видях те да говориш с Алис, с Комптън, с Джиф и с толкова още други хора. Какво имаш предвид?
— Джиф ми каза, че Гордън Дикенс, съдията…
— Много добре знам кой е Гордън. Един надут идиот, чийто баща успя да го уреди за областен съдия. Това си е направо за смях и…
— Оказва се обаче, че същият този „надут идиот“ разбрал от негов информатор, че Алън бил наел човек, който да те прегази. Да те прегази с какво? И кога изобщо някой се е опитвал да те прегазва?
— А, това ли било. — Тя сви небрежно рамене. — Истината е, че просто бях забравила за случая. А пък и не мога да твърдя със сигурност, че онзи човек е искал да ме убие. Навярно е бил пиян. Или пък може да е искал да прегази Комптън. Сега пък ти ми внушаваш, че зад цялата работа стоял Алън. Това определено не е за вярване.
— Какво точно се е случило, Джеси?
— Беше миналата зима, Джеймс… или по-точно, миналият март. Вървях надолу по Прат Стрийт и не обръщах внимание на нищо, защото току-що бях видяла Кони Максуел, а знаех, че тя ти беше любовница… е, това всъщност няма значение. Влязох в книжарницата на Комптън Фийлдинг и си купих някаква книга. После той ме изпрати до тротоара и тогава върху мен връхлетя един фургон, теглен от два коня. Ако не беше Комптън Фийлдинг, боя се, че онзи човек сигурно щеше да ми види сметката.
— Какво е направил Комптън?
— Сграбчи ме, без изобщо да се замисля, и ме захвърли обратно към вратата на магазина си. Колата премина на косъм от входа на книжарницата. Според Фийлдинг това едва ли е било по случайност. Човекът шибна конете и след секунди изчезна. Тогава най-вече побеснях от яд, че онзи тип се отнасяше така ужасно с конете. Нито аз, нито господин Фийлдинг разпознахме човека или конете. Всъщност той изобщо не разбира от коне — според него те всички изглеждат еднакво, — но аз мога и въпреки това не ги разпознах. Поне десетина човека видяха случилото се, но никой от тях не успя да си спомни нищо конкретно.
— Защо, по дяволите, Комптън никога не ми е споменавал за това?
— Но откъде изобщо би се досетил, че това може да те интересува?
— Много добре е трябвало да знае, че подобно нещо сигурно ме интересува. Трябваше да ми го каже, да го вземат мътните дано! Все пак онзи с колата не ти ли се стопи поне малко познат?
— Не. Татко изпрати един от слугите ни да доведе Гордън във фермата. Отнасяше се с мен като с пълен идиот. Добре че господин Фийлдинг и онези другите хора бяха там, иначе сигурно щеше да си помисли, че си съчинявам цялата история. Каза на баща ми, че може би става дума за човек, когото съм победила в надбягвания, и адски се е озлобил от това.
— Джеси, кажи ми нещо повече за онзи проклет човек, който е карал фургона.
— Носеше кърпа върху половината от лицето си. Очите му бяха тъмни и имаше рунтави черни вежди, спомням си това. Носеше стара черна шапка, смъкната точно до веждите му. Беше с работни дрехи. Нищо повече, всъщност.
— Каза ли всичко това на Гордън?
Тя кимна.
— Значи Алън Белмонд е искал да ме очисти? Това е невъзможно. Няма никаква причина. Пък и не съм сигурна, че онзи действително искаше мен да убие. Може да е преследвал Комптън, вече ти казах. Джеймс, хайде да се поразходим из градината.
— Какво? О, не, Джеси. Трябва непременно да говоря с Комптън.
— Значи не искаш и да танцуваш с мен?
— Не. Танцувай с Джиф или Маркъс. Била ли си обект на някакви други нападения, или това е единственото?
Тя поклати отрицателно глава.
Джеймс подпря лакти върху каменния парапет, който ограждаше балкона.
— В това все пак има някаква логика, нали? Ако Алън е стоял зад цялата работа, тогава всякакви опити за покушения върху теб трябва да приключат с неговата смърт. Помисли малко, Джеси. Защо Алън Белмонд е могъл да иска твоята смърт?
— С Алис бяхме много добри приятелки. Може това да не му е харесвало, но пък достатъчна причина ли е да го подтикне към убийство?
— Белмонд винаги си е бил мръсен долен глупак!
— Така е. Що се отнася до това, че съм го биела на конните надбягвания, та аз пет години наред все това съм правила, така че би трябвало да е свикнал.
— Проклятие! Ти все пак трябва да си направила нещо, за да поиска да те убие. Иначе просто няма логика.
— Може би информаторът на Гордън е сбъркал. Това ми се вижда най-правдоподобно като обяснение.
— Възможно е. Хайде сега да влезем вътре. Искам пак да поговоря с Комптън. Ти можеш да танцуваш с безброй мъже тази вечер, защото сега си доста апетитна, с този твой бюст, който се подава така снежнобял като пресен сняг… или пък с тези твои висулки, които направо изкушават човек да си ги навива и навива на
