сякаш изобщо не го чуваше какво й говореше. — Ако нямаш нищо против, искам да кажа.
— Не, мисля, че не — отвърна доктор Хулахан и погледна към бебето, което точно тогава се разрева.
— Гласът му е точно като твоя, Джеймс — разнежи се Джеси.
— Аз пък си помислих, че току-що чух твоя глас, скъпа.
— Всъщност — каза доктор Хулахан, докато почистваше бебето и го увиваше в една мека хавлия — на мене поне ми се стори, че умее да врещи точно като майката на Джеймс.
Час по-късно Джеси вече беше изкъпана и облечена в чиста бяла нощница, а косата й беше сресана и прибрана на плитка. Бебето спеше в люлката до леглото. Тя гледаше как Джеймс наблюдава техния малък, скъпоценен син, а после се навежда и лекичко го целува по челото. След това той се обърна към нея с широка усмивка:
— Ти наистина го направи точно за двадесет минути! Както го гледах, още малко, и Данси щеше да се разплаче, но когато после го подсетих, че сигурно току-що е присъствал на нов рекорд, физиономията му светна. Помоли ме, когато си възвърнеш силите, да обмислиш по-внимателно неговата молба. Боя се, че намеренията му са съвсем сериозни. Той ще остане доволен, ако може да те представи пред колегите си. — Джеймс се смееше и клатеше глава. — Казах му да отиде да се напие по случай този негов успех. — Той се приведе и я целуна по устата. Седна до нея и взе ръката й между своите длани: — Исках да ти го кажа много по-рано, Джеси. Обичам те.
— Боли ме — каза тя, без да поглежда към него.
— Ще се оправиш. Ти не се разкъса, а това е добре. Толкова се гордея с теб! И наистина те обичам. Много те обичам. Усещам любовта си към теб още откакто Джипсъм ми каза, че Комптън Фийлдинг те е взел като заложница. Тогава всъщност осъзнах, че няма да го понеса, ако някога те загубя.
— Казваш ми го само защото ти родих син. Всеки мъж иска да има син, независимо дали говори обратното. Това е предизвикало някакви чувства на благодарност у тебе.
— Откъде ти дойдоха в главата тези глупави мъдрости?
Тя има благоприличието да се изчерви. Все още обаче не поглеждаше към него.
— От твоята майка.
Той се плесна по челото.
— Но аз по същия начин щях да обичам и една дъщеря. Откога, по дяволите, си започнала изобщо да вярваш на приказките на майка ми!
Тя го погледна замислено и прокара ръка по рамото му, по врата, по бузата, където накрая го погали с върха на пръстите си.
— Това ми е за първи и последен път. Кълна се.
— Гледай наистина да е така.
— Той е точно копие на баща си — заяви госпожа Уилхелмина Уиндам на всеослушание в гостната, като гледаше към своя едноседмичен внук. — Брадичката му е красива като тази на Аполон.
— Аз пък мисля, че прилича на моята малка Джеси — каза Поршия Уорфийлд. — Само погледнете тези зелени очи и тази сладка трапчинка. Джеси имаше точно такава трапчинка, но после й изчезна, когато беше някъде около петгодишна.
— Хич не си го измисляй това за трапчинката — пресече я Уилхелмина с нескрито презрение. — Тя никога не е имала трапчинка. Моят Джеймс е този, който действително има трапчинка. Що се отнася до очите, те винаги си сменят цвета, но това миличко детенце няма да си ги промени. То ще има зелени очи — точно като Джеймс, а тяхното зелено е много по-красиво и по-дълбоко, отколкото зеленото в очите на Джеси.
Джеймс гледаше ту майка си, ту тъща си и накрая каза:
— Аз пък мисля, че прилича най-вече на Белини, моя тригодишен жребец, когато току-що се беше родил. — Той избухна в буен и продължителен смях, когато двете баби се обърнаха към него. Гневно възмущение беше сковало всичко онова у тях, което все още не беше сковано от възрастта. — В края на краищата синчето ми също потреперваше така, беше мокро и почти плешиво, но пък имаше най-сладката устица, която непрекъснато отваряше, за да покаже ей такъв език, почти като дланта ми. Също като Белини, когато дойде на бял свят.
— Джеймс, това е пълна глупост! — заяви неговата маминка. — Ще престанеш повече с подобни сравнения.
— Да, Джеймс, моят внук определено е красив. Просто няма съмнение, че е съвършен.
— Вие само почакайте да се разпищи. Тогава ще излезете от стаята със запушени уши — усмихна се Джеси на спорещите. — Всъщност — каза тя замислено, — струва ми се, че вече му е време да си даде сметка, че е страшно гладен.
Всички се загледаха в белия вързоп в ръцете на Джеймс.
Само след миг Тейлър Джеймс Уиндам нададе такъв рев, че кристалните чаши на полицата потрепераха.
Декември, 1825 Йорк, Англия
Денят, в който Джеси Уиндам победи всички
Само след минута Джеси осъзна, че всички жокеи около нея я пазеха от неколцината жокеи от други конюшни. Отпърво й се прииска да им се разкрещи, да ги наругае с всички мръсни думи, които беше научила още като дете в конюшните. После обаче се разсмя. Е, добре, нека тогава да я настигнат. Тя ритна Дорсет по охранените му хълбоци и полетя напред. Вятърът развяваше косите й, въздухът жулеше лицето й и тя усещаше как близо половинтонният кон под нея с все сила блъска копита по пистата. Обожаваше този момент. Господи, толкова й бяха липсвали надбягванията! Тя бързо задмина целия шпалир от жокеи около себе си. Тогава забеляза един от тях с крайчеца на окото си. Знаеше, че никой самоуважаващ се жокей нямаше да я остави така лесно да спечели състезанието. Но тя го победи без усилия и се засмя, когато Дорсет прелетя задъхан през финалната линия. Останалите коне се струпаха в кръг около нея, а жокеите започнаха да мятат шапките си във въздуха и да я приветстват с възторжени викове. Джеймс единствен се приближи към жена си с ядосано изражение.
О, Господи, да не би да беше сляп? Нямаше нищо опасно, освен, може би, ако някой от нейните пазители случайно се беше блъснал в задната част на Дорсет. Тя обаче нямаше да позволи да се случи подобно нещо. Просто защото беше несравнимо по-добър жокей от всички тях.
— Какво, по дяволите, си въобразяваш, че правиш? — Той я прихвана през кръста и я смъкна от коня. — Само се погледни! Косата ти стърчи на всички страни. И тая ужасна шапка — приличаш на някой просяк. Изобщо не знам какво ще правя с тебе, да те вземат мътните!
— Няма ли все пак да поздравиш победителя, Джеймс?
Той изведнъж млъкна, издърпа една от висулките иззад врата й и отстъпи крачка назад.
— Милостиви Боже, дари ме с повече търпение — промърмори той, после свали шапката на Маркъс от главата си, хвърли я във въздуха и извика високо: — Дано нашият син да е такъв чудесен ездач като майка си!
— Я виж, я виж — обади се насърчително дукесата. — Много добре, Джеймс.
— Ще те удуша, само да останем насаме, Джеси. Ти задмина твоите пазители. Остави ги назад да ти гълтат прахта и пет пари не даваш за собствената си безопасност. Ти… — Той се вторачи в нея с влюбен поглед. — Ти, Джеси Уиндам, си великолепна! — После грабна сина си от ръцете на Спиърс. — А ти какво мислиш? — попита той момченцето и го погъделичка по вратлето. — Според тебе дали трябва да удуша майка ти?
Тригодишният Тейлър произнесе с ясен и висок глас:
— Мама ми е казвала, че е най-добрият жокей на света. Дядо ми обясни, че е истина. Тя каза още, че ти също си добър жокей, татко, но си прекалено голям. Мама се надява аз да не ставам толкова голям като тебе.
Джеймс само изпъшка и прегърна Джеси.
— Явно нямам никакъв шанс.
