- 1
- 2
— Тука.
И двамата се озърнаха наоколо. Изведнъж Жельо се хвърли и я сграби. Сборичкаха се и паднаха задъхани в сеното. Каля разтвори широко очи, опъна здравите си гърди, протегна ръце да го блъсне. Жельо я обхвана през раменете и тя се отпусна. Чу се затаен шепот.
— Какво правиш, батьо ти оре зад върбичките?
— Нека.
— Луд ли си?
— Луд!
И той потъна в зеления шум на сеното, в зеления пламък на очите, които го гледаха замаяни.
Един зелен щурец затрака тихичко над тях. Големите ливади угаснаха. Двата сини орли ги нямаше на небето. Те бяха паднали в меката жълта ръж.
Информация за текста
© 1977 Ангел Каралийчев
Източник: [[http://liternet.bg|ЛитерНет]]
Публикация:
Ангел Каралийчев, „Разкази, очерци, приказки“, С., 1977.
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3745]
Последна редакция: 2007-10-30 15:22:33
- 1
- 2