Умната девойка (Даргинска народна приказка)

Гостите се спогледаха, но нищо не казаха, само попитаха къде да привържат конете си. Девойката им отговори:

— Където обичате. Може и в планината, може и в равнината.

Ханът и неговият везир се спогледаха повторно, защото нищо не разбраха от думите на домакинята, и си тръгнаха.

— Къде ще мъкнем конете си — на планината или в равнината — промърмориха те и отминаха.

На другия ден ханът изпрати човек да повика сиромаха и го попита:

— Какво искаше да каже дъщеря ти вчера с думите, че вашият дом е останал без уши, и защо ни изпрати да си завържем конете в планината или в равнината?

Сиромахът нищо не можа да разгадае, но когато вкъщи попита дъщеря си защо е посрещнала гостите с такива неясни думи, тя се усмихна и отвърна:

— Аз казах, че нашият дом е останал без уши. С тези думи исках да се извиня на гостите, че нямаме куче да лавне и да ме предупреди за идването на чужди хора. А думите ми, че могат да си вържат конете, където обичат — в равнината или в планината, — означават, че имаме навън до височината едно криво дърво, имаме и на равното място друго дърво. Там могат да си оставят конете!

Като узна какво е отговорила умната девойка, ханът се зарадва безкрайно и извика:

— Стягайте се за сватба, защото искам да се оженя час по-скоро за туй умно момиче!

Още на другия ден подир сватбата ханът направил своята млада жена първа съветничка и никакво решение не вземаше, докато не попита най-напред какво ще каже жена му. Тогава големците, които се въртяха в двореца, захванаха да клатят глави.

— Защо си въртите главите? — попита ги ханът.

— Навсякъде в страната хората приказват — отвърнаха големците, — че в твоята държава не си ти главата, а управлението държи твоята жена. Тази работа няма да доведе до нищо добро.

Като чу тези думи, ханът подскочи гневно и забрани на жена си да се меси в държавните работи. И тя млъкна, но случи се тъй, че веднъж жената наруши ханската забрана. Една сутрин пристигнаха при хана двама души да искат правосъдие. Те водеха подире си: единият — вол, а другият — кобила, и носеха едно току-що ожребено конче. Сложиха кончето пред владетеля и му разказаха, че туй добиче се е родило през нощта и го намерили в двора, където оставили вечерта вола и кобилата Единият вика:

— Кончето е мое, защото го е родила кобилата!

А другият го пресече:

— Кончето е родено през нощта от моя вол и затуй трябва да си го прибера аз!

Ханът се слиса и не знаеше как да им отговори, когато през отворения прозорец се обади жена му, която чу спора на двамата чужденци. Тя се провикна:

— Гледайте, гледайте, морето гори!

— Как може морето да гори? — прекъсна я стопанинът на вола.

— А ти, хитрецо, кого искаш да излъжеш, като казваш, че твоят вол се е ожребил през нощта и е родил конче?

Притиснатият до стената пътник си призна, че не е прав, наведе засрамено глава и си поведе вола.

Но ханът избухна гневно на жена си.

— Ти наруши моята заповед и се намеси в държавните работи без мое позволение. Затуй решавам да се разделя с тебе и да те върна пак при баща ти. Махай се от моя дворец! Избери си онова, което най-много ти се нрави, и да не те гледат очите ми. Утре в зори да те няма!

— Добре! — отвърна младата жена и дочака, додето ханът заспи, сетне тихо повика двама ратаи и им поръча да нарамят леглото, в което спеше нейният съпруг, и да го отнесат в къщата на баща й. Ханът хъркаше дълбоко и нищо не усети. Сутринта, като се пробуди, той си отвори очите и захвана да мига: що ще в тази сиромашка къща и каква е тази крава, която ходи по двора със счупения рог?

Но щом видя своята жена и нейния баща, скочи на крака и попита:

— Как съм дошъл тука и каква е тази шега?

— Стопанино — отвърна младата жена, — ти снощи ме изгони от двореца и заповяда да взема оттам онова, което ми е най-свидно. Аз размислих какво ми е най-свидно на този свят и реших, че нямам друго, което да ми е по-скъпо от моя мъж. Затуй поръчах да те пренесат тука заедно с леглото!

Тогава ханът разбра колко е мъдра тази сиромашка дъщеря и пак си я отведе в двореца. И през живота си двамата никога повече не се разделиха.

,

Информация за текста

© 1967 Ангел Каралийчев

Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2009 г.

Издание: Ангел Каралийчев. Приказки от цял свят. Издателство „Пан“, 1998

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13226]

Последна редакция: 2009-09-05 08:00:00