Удегейският ловец и неговият син (Удегейска народна приказка)

Избърсал си челото юначният Геентов син, влязъл вкъщи и чул как някъде под земята дрънка звънче.

— Това навярно е звънчето на баща ми! — извикал синът на Геента и се втурнал към скривалището. Там заварил един старец със зашита уста и звънче на носа — лежи и пъшка. Навел се над него и казал:

— Аз съм синът на Геента.

Старецът се разтреперал и прострял ръце към сина си. Той бил толкова отпаднал, че не можел да стъпи на нозете си. Тогава синът прегърнал своя баща, положил го в огромната си ловна чанта и го отнесъл вкъщи.

Няма да разказвам с каква радост майката посрещнала и двамата.

,

Информация за текста

© 1967 Ангел Каралийчев

Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2009 г.

Издание: Ангел Каралийчев. Приказки от цял свят. Издателство „Пан“, 1998

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13222]

Последна редакция: 2009-09-05 08:00:00