егоист

патронажа на първооткривателите на проблема — японеца-зоофил Който Го и индийския-феминист Дзила. Там бе поискано от учените годзилози Фикенберг и Карбовски да постулират понятието „жена“, което използват толкова често в научните си разработки.

Двамата се справиха блестящо и всички делегати станаха на крака в признание на немската рационална мисъл и нашата скромна непопулярна българска годзилогия.

Постулат на Карбовски — Фикенберг: „Мастната тъкан около вагината се нарича «жена».“ Добавка към постулата на Дзила и Който Го:

„Годзила е нейно проявление, външно или вътрешно, в негативен за мъжа смисъл.“

Всички учени и гости на конгреса, от лирическата годзилена школа в Годз (Полша), от професорите — вагиналисти от заводите ЗИЛ (Русия), представителите на УНГ — Уоман & Бед, лично чехът Иржи Плиска и остаряващия К.У.Ртропович в инвалидната си количка поздравиха учените за решението на проблема. А патроните Който Го и Дзила заявиха:

„Така формулираната теза спомага за отпадането на ред проблеми в годзилогията, като част от общата сексология и войната между половете. Но пък поставя други проблеми. Един от тях са камъните и развалените яйца, с който ни замерят в момента ултра-левите феминистки от обединението «Годзила днес»! Така че нека да извикаме полиция…“

заключение

Всеки от нас е преживял в живота си много срещи от този вид — срещата с Годзила като ученик, като войник, като студент и като много пиян човек. Годзилата е предизвикателство на природата към човека, без което той не може и от което той няма да се откаже.

Сещам се за думите на най-стария потомствен годзилар в родната ми страна. Неговото име е Дядо Глиг — народен мъдрец, мислител и философ. Дядо Глиг може да ви разказва надълго и нашироко за местните годзили, за секса със тях, за това че обичат да гнездят в големите градове, че има годзили с амбиции в изкуството, пресата, най-вече в телевизията и радиото. Завършвам с думите му, като послание към всички мъже, които ще приемат Годзила като своя съдба: „И баба знае да чука хубави жени, ама я да ви видя когато са адски грозни…“

16. Скандинавия (групата)

легендата е жива

Има една страна, в която хората никога не се потят, кожите и косите им са гладки и руси, и те никога не спят по двама. Там красиви мъже и жени обменят мисли, нежности и телесни течности заедно, вместе, zusamen, together. И винаги на групи от трима-четирима, че и повече.

Казват за тази страна, че е една малка сексуална асамблея „Знаме на мира“. Едно малко мирно съвместно сексуално съществуване, в което хората се събират, разголват се и се чукат с невинността на невменяемите. Правят го без да познават половата частна собственост и споровете между притежатели на тази или онази вагина. Официалната външна политика на тази страна е Пълноценния Взаимен Оргазъм, а най-често срещаната религия е къпането в смесени къпални на синя светлина.

Там — в смесените къпални — никой не страда за каквото и да било, а когато красивата сервитьорка дойде и донесе шампанското, тя винаги е гола и носи чаша и за себе си.

къде сме ние?

Ние сме много зле по брой на регистрирани свободомислещи хора, които си позволяват да сменят партньорите си през минута и то пред очите на предишния си партньор. Повечето от мъжете и жените в тази страна са роби на времето — фалшивият им морал задължително изисква между двама партньори да има стоене на сухо поне седмица. Те не знаят, че времето във физическия си смисъл е равно на нула, а в човешкия смисъл между едното проникване и другото (с друг) не е нужно да се чака повече време отколкото отнема един женски душ.

Ако оставим настрана инцидентните тройки, четворки и сексуалните пиянски истории с повече от двама ще видим, че „скандинавската идея“ е една тиха културна революция на сексуалния фронт. Все повече хора допускат във връзката и семейството си онова скандинавско и ескимоско разнообразие, което кара пуританите да се одървят, пазителите на морала да се тресат, а католиците да пръскат слюнки. Сексът с постоянен семеен приятел, сексът с трети (четвърти човек), сексът с приятна непозната и собствената ви жена, сексът между добри приятели (понякога и роднини) добива огромно значение. Защото той винаги е бил и ще бъде цивилизованият начин да ти се случват колкото се може повече чудесни неща в този живот.

великата илюзия

Тя е проста като света — илюзорната сексуална собственост. В свят на тотална свобода все още съществуват хора, които си мислят че верноста е нещо като ритуал, в който надупването в една и съща посока всеки ден носи семейно щастие.

Ако проследите нишката на сексуалните връзки примерно на работното място, във вашата среда и най- вече у вас — вие ще видите, че това е една неразплетима кукувича прежда. Прежда, в която играта се води по системата от професионалната футболна лига —

„системата всеки срещу всеки“

Всички ние просто живеем в малката страна на засекретените баджанаци. Всеки се крие от другите, когато изневерява, любовниците изневеряват с други любовници, те от своя страна спят с още по-чужди мъже, който пък се женят накрая като в бразилски сериал за истинската си любов — примерно за майка си или друг неясен обект на желанието. Някъде там във всеобщата сексуална гмеж и безотговорна тайнственост може би за първи път се е зародила скандинавската идея: да не се притежаваме по генитален път, а заедно всички да освободят съзнанието си за нещо ново — онова, което никога не омръзва и онова, което винаги сме искали само за себе си — свобода.

свободата да избереш най-доброто

Всички мъки и нещастия в нашия свят са подчинени на една Превелика Несправедливост — либерталната недостатъчност или липсата на обикновена свобода. Тази липса идва от досегашната дефиниция на понятието „интимен свят“. Интимния свят на повечето хора е стар килер пълен с мръсно бельо и разчекнати кукли „Барби“, но въпреки това повечето хора ревниво пазят вратата на килера заключена и пускат там само жена си (респ. мъжа си). И непрекъснато се притесняват някой да не счупи нещо в интимния им свят. В интимния свят на повечето хора се влиза трудно, случват ти се само ужасии, а на излизане винаги си чупиш главата в горния праг. На вратите на повечето жалки интимни светове има надпис като в кенефа на Централна гара: „Влизайте само по един! Иначе ще се разправяме с милиция!“

Да спиш с Някой Друг, освен постоянния ти партньор, означава да пуснеш трети в твоя интимен свят. Ако си несигурен, ако комплексите скърцат под прашното дюшеме, ако пазиш вътре порцелановите фигурки на баба си, ако обичаш препарирания си пудел обесен над портрета ти с маслени бои — вътре никой няма да бъде поканен и няма да се чувства нормално. Пък и кой по дяволите ще влезе в твоя интимен свят да прави тройка, когато всички знаят че препарираният пудел е любимото ти животно и реално погледнато — ако ще има групов секс — без него не може!

Да спиш с Някой Друг, освен постоянния ти партньор, е нещо от което никой не се лишава. И се нарича с неприятната дума „изневяра“. Но да спите двамата с Някой Друг — това решава хилядите сложни морални и квазиобществени казуси, от които три са най-важните. И дори звучат като добри новини:

1. Не изневеряваш

2. Не лъжеш

3. Не си сам

След първите стъпки и плахи експерименти в скандинавията, на модерните хора започва да им харесва. Харесва им и го правят често, със жар и с убеждение. С възрастта, разбира се, както повечето приятни