офъкала косата на кичури и се движеше с патерици. Несъвършеното ми съзнание, понеже съм човек който се подиграва и на патерици даже, се опита незлобливо да й обърне внимание. Глупавата ми глава нистина си мисли, че едни патерици могат да бъдат тема на разговор. Тя обаче, беше учудващо некомуникабилна, нелогична и приятно-тъжно налудничава.
Хората ми разказаха след това за нея една история. Пазарджишка история. Същото момиче преди да започне да изглежда така се разхождало в Пазарджик на центъра. С дълга коса, сигурно с басмена рокля, може би малко глупаво изглеждаща. Точно толкова глупава, колкото изглежда всяко момиче на 18 години.
На пазара до нея спряла кола с четири момчета, които се опитали да я вкарат вътре. Момичето се разпищяло, хората се намесили. Едно от момчетата обаче изпсувало, че момичето му е жена. За тъпите пазарджикци на пазара това било достатъчно, за да позволят момичето да бъде вкарано в колата. Семейна работа. Абсолютно непознатите момчета със шеги и закачки завели момичето в непознат панелен блок, въпреки че в Пазарджик панелните блокове не са много.
Четиримата на куп и се нахвърлили и докато трима я държали последният се задоволявал с нея. Тя се опитвала да крещи и да се съпротивлява наистина. После момчетата се въртяли така няколко пъти. Станало тъмно, а те с шеги и закачки свършвали в нея по няколко пъти. След наколко часа полова игра те й казали, че може да си ходи. Единият дори се опитал да й каже добра дума, да я утеши. Може би точно това й е дошло повече. Разказаха ми, че съвсем спокойно станала, обула си колкото могла дрехите и скочила от терасата. Четвърти етаж, вече по тъмно. Потрошила се цялата. Влачила се стотици метри само и само да избяга от онова място. Докато я намерили хора.
Докторите я ремонтирали, сложили й железа в коленните стави, направили й три сложни операции и с патериците успели да я вдигнат на крака. Имала многобройни срещи с психолози и психиатри. Това е историята. Надявам се, че не очаквахте друг финал.
Пазарджишката мълва твърди, че това са били момчета от полицейската школа в града. Не е възможно никой да не знае кой са били. Оттогава е минало време и си мисля, че каквито и да са тези момчета, каквото и да правят сега — примерно бизнес, семейство или кариера, ми се ще да им кажа — не е хубаво това, момчета.
Не е хубаво, че сте живи.
един ден
Един ден истината ще ни удари по главата и ще ни помогне да мислим по-лесно за тези неща. Засега онова, което е ясно е, че female има още много да учи, за да избягва собственото си унижение и насилие. В много от случаите изнасилването е просто продължение на войната между половете с други средства. Докато за male нещата са още по-прости. Той трябва да си зададе два въпроса:
1. Толкова ли няма какво да чукам тази вечер?
2. Точно на мен ли ми се налага да пребия една жена, само и само за да се изпразня по най-сложния начин?!
Един ден, всички ние се надяваме (както и за всичко останало) жените да престанат да бъдат глупави, а мъжете — лоши. Дотогава се пазете, независимо от образование, вероизповедание и пол.
19. Нетърпимост
?обслужването?
ше ги застрелям наистина, мамка им!
Цялата тази паплач от хора, които са временно на работа в магазинчета, ресторантчета, подлези, гаражи, скъпи и прескъпи заведения, клубове и пазари, ремонтни работилници и частни ВиК фирми! Нещо- продавачи със скунксови физиономии и Неуспели Проститутки в ролята на сервитьорки — всички те са под ужасната угроза някой ден, на някого, наистина да му писне и да започне да ги избива по нетрадиционен начин. Така че да накара полицията да търси помощ.
Едно време във в. „Стършел“ имаше чудесна рубрика „Помощ, обслужват ни!“ Днес, когато вече ще празнуваме десетата годишнина от победата на капитализма у нас, трябва да признаем, че частната собственост не направи никого по-добър стопанин, да не говорим пък за по-добър човек.
Едно време Стършел съветваше хората да пишат оплаквания в това хипер-чудо наречено „Книга за оплаквания“. Днес единственото, което бих посъветвал себе си и всички, които поне малко се чувстват клиенти е:
— да им крещите от ярост
— да ги пръскате със слюнка и храчки
— да ги хапете
— да им скубете косите
— или просто ги убийте тъпите копелета и разпарцаливени курви с презрение и пренебрежение и — най-важното — некупуване!
— И никога не забравяйте: това са хората, които не ви обслужиха добре. Бъдете злопаметни!
епохата на НЕП-а
Това е епохата на „НЕщо-Продавачите“. Тези хора искат да вземат Вашите изкарани с гъз и пот кинти по един изключително обиден и най-незаслужен начин. Този начин се доближава до това вие случайно да харесате една стока толкова много, че да я купите без тяхната помощ. Нещо повече, това е аксиомата на
Bulgaria Natoinal Trade (BNT):
Продавачът винаги ти пречи да купиш нещо.
Знаем, че и в други страни е така. Но смея да твърдя, че всъщност нас само едно нещо ни различава от Модерния Свят. Това са Продавачите. Техният паметник представлява задник дъвчещ дъвка и пускащ балончета срещу мъничък клиент с размахани банкноти в ръка.
Освен че е мърляв, мързелив и че не може да говори, Продавачът обикновено е поставен от Собственика явно с една единствена цел — да те обижда. Да обижда КЛИЕНТА, че иска пробва стоката, че не е осведомен за качествата й, че е тъп да си даде парите точно на този човек и на това място.
Тези хора обикновено са или млади, (които са там на принципа, че „това не е работа за мене“). Това ме вбесява най-много: самосъзнанието че тъпото копеле е създадено за велики дела и е Продавач по някакво нещастно стечение на обстоятелствата, държавата му е виновна и пр… Ами стани шеф на „Газпром“, датибамайката, що си станал продавач!
Или продавачите са дърти изкуфелници, (за които ти става жал, че не просят, а се опитват да правят бизнес). Тези хора нямат професия — те са Решавачи на кръстословици. Тези хора имат в главата си един от най-страшните атавизми на народопсихологията ни — че клиентът обикновено е турчин, поробител, човек с пари, които ако остави някой лев — добре. Ако си тръгне бързо — още по добре.
Това е епохата на НЕП-а. На НЕуспялата Проститутка, станала сервитьорка. Тя има морал да не се чука на Лъвов мост, обаче ви плюе в супата, когато й кажете, че вилицата е мръсна. Мечтаех си в тази страна никога повече да не се говори за обслужване. Мечтаех си, че ще станем туристически рай. И че тук с усмивка ще ти предлагат и питие, и курва, и сас. Няма да стане — просто защото НЕуспялата Проститутка никога няма да стане камериерка, гейша или добра масажистка — тя просто ще си остане нервна курва, която не иска да ви обслужи добре. Защото „да обслужва“ на нея никога няма да й бъде призвание — през перхидролената й тиква дори и не пробягва мисълта, че може да печели от любезността си. Такава жена просто чака някой минаващ КЛИЕНТ да й направи неприлично предложение, което тя да превърне в неуспешен брак.
какви КЛИЕНТИ сте вие, бе?!
За десет години унгарските, чешките и сръбските магазини (даже!) се превърнаха от потребителска кошница в потребителския рай на Земята. За тези десет години месарницата на ъгъла на Графа и Шишман не мръдна. Нейните прозорци не са чистени от Деветия конгрес, нейните месари продължават да
