нали?! Значи това е парадокса на космите:
падащите косми на настоящата ти приятелка, винаги са повече от неопадалите коси на бившите ти приятелки.
Е, проблемът не е нерешим. Човешки й предлагаш да си обръснете главите, но тя нещо не е навита и ти вика че се шегуваш. Когато ти леко развеселен бръкнеш в канала на банята и оттам извадиш животно като Джар Джар Бинкс, но много по-космато, тя се обижда и казва че ти миришат краката. Окей. Тя победи агейн.
Хак да ти е! Ако беше спал с нея само първия път, тя никога нямаше да разбере, че ти миришат краката. Сега обаче вече го знае и това я кара да бъде още по нагла — вече си изхвърля еври-дейчетата в тоалетната чиния. Тези еври-дейчета са с крилца. Обаче, трябва да им направят и опашки защото не щат да плуват. И ще запушат кенефа. Окей — ти ги вадиш. С пръсти или с единствената си вилица. При това положение, по добре е ти да миеш и приборите, нали?!
Ето, в това се превръщат мечтите.
фаза 4 — храна
Когато човек живее с една и съща жена — той пълнее. Ако всяка вечер си поръчва проститутки — отслабва. Просто и ясно като физика на пещеристите тела. Вече е късно, но все пак да ви предупредя: тя започва да готви. Или да носи храна. Тя се грижи, това е част от репетицията и това е добро. Настина вярвам в това добро, което прилича на добре обмислено убийство — да запушиш на един мъж сърдечните клапи с помоща на сметана, шоколад и тесто.Ако това продължава цял живот, окей : нека напълнеем заедно и умрем в един и същи ден.
Но пак ви казвам — това е репетиция, а храната е реквизит. Никой няма намерение да ви гледа като писано яйце. Съвременната жена чака да й дойде настроение — за да сготви, за да почисти, за да попере и прочие неща, които майките правят с неудоволствие, но редовно. Съвременната жена се поддава на настроения и това променя ВАШАТА схема на живот и ритъма на мозъчната ВИ дейност. Отваряш хладилника един ден и виждаш — красота: зареден е с тънки холандски сирена, дебели бански старци, бразилско родицио, патладжани пълнени с пъдпъдъци, желирани свински езици… Има даже шарена сол расла на връх Перелик и пресно обелен петрохански чесън! О, тя чудесно знае, че без чесън истинските мъже трудно могат да преглъщат коравия залък на камамбера и пълнозърнестия хляб потопен в соса на яхнията от чучулигови езици.
Колко е хубаво това да се случва! Обаче за мъжа това е играта наречена „пълнен хладилник“, която наподобява играта на червея пред останалия кожа и кости неженен дунавски толстолоб. Ако това е всеки ден — нека да бъда осъден на тази смърт! Но това е само два пъти в годината. През останалото време в хладилника ТИ има парче салам Камчия (нагризано от нея — по захапката се познава), миризлив плик с маслини, продупчен от нейните малки пръстета, парче атрофиращ лимон, много мръсни прибори и много джин. Тя обича джин.
Когато й намекнеш, самостоятелното ти съществуване по нищо не се различава от съвместното ви съществуване, тя ти напомня рязко един важен за тебе довод. Че тя те е измъкнала от лайната на ергенската ти самота и хладилна празнота. Тогава ти й разказваш приказката за умралото от студ птиче. Едно птиче умряло от студ и паднало на пътя. Минала една грозна крава и го посрала. От топлината на говното птичето се съживило и почнало да чурулика, че е живо. Чула го една котка и го извадила от говното. И го изяла.
Няма значение колко е стара тази история, важно е че: Не всеки, който се посере, ти прави лошо. Не всеки, който те вади от говното, ти прави добро. И още нещо имаше като поука: когато си до шията в говна, недей да чуруликаш много.
След тази история, твоята приятелка те гледа с погледа на майка ти и ти очакваш да чуеш от устата й най-честите майчини думи. Знаете, те са: „…от парче месо съм те отгледала“.
Вместо това тя те пита в какво се превръщат мечтите.
И ти не знаеш още, но това, в което те се превръщат, явно не мирише добре.
фаза 5 — сън
Когато спи, тя хърка. Ти мразиш това. Обичаш до полуда нейното детско хъркане, обаче мразиш тя да спи. Затова и онова, в което я обвиняваш всъщност е, че когато хърка — тя спи! Тя заспива върху всичко — върху канапе, стол, върху разтворена книга, върху теб пред телевизора. Заспива върху Набоков, пред „Годзила“, на „Първа кръв“ даже, въпреки че режисьора му ти е съученик от гимназията. Тя обича да спи. Ти заспиваш винаги към 03 часа, след като са минали по интересните сцени по порно канала. В такива моменти ти идва да я събудиш с крясъци и нежно да й посочиш какво правят случайно срещнати жени на далеч по отвратителни от теб мъже. Има го на филм документирано и го пускат всеки ден след 1.30. По това време обаче тя спи облегната на ръката ти и топлата й детска слюнка се бавно се изстудява върху кожата на лакътя ти. Вярно това е идилия и на теб ти харесва. Но тогава защо гледаш това гадно порно и не спреш да преглъщаш слюнката си. Поне се опитай и ти да правиш балончета от нея.
В тази фаза друго за разказване няма, просто защото едно разказът за едно спане е твърде авангардно начинание.
Проблемът си е само твой. Докато тя спи, а ти се пипаш тихо, на екрана едни непознати и интересни жени правят нежности на едни неприятни и безинтересни мъже. Никога не мастурбираш докрай, просто защото винаги те е страх, че от екрана лелката изведнъж ще се обърне към теб и на чист английски ще те попита:
— „Пич, в това ли се превръщат мечтите? А?!… Питам те — в това ли се превръщат мечтите?!!!…“
После ще се обърне и ще продължи както е по сценария.
фаза 6 — мъртвата истина
Тя винаги спори с теб. Тя обикновено е художничка, манекенка от умните или режисьорка в НАТФИЗ. Тя започва изреченията си с думите: „Един Шекспир… Един Булгаков… Един По (Едгар Алън б. а.)…“ Никога не говори за „Един Стоичков… Един карданен вал… Едно педерасче от казармата…“. Което е нормално. Обаче когато се стигне до сърдене, рев и викове заради проблема „естрада-чалга“, тогава разбираш че си сбъркал понятията „концепция“ и „контрацепция“. Никога вече не ти се иска да зачеваш спорове! Иска ти се да използваш концепция само при нейното забременяване, докато контрацепция да прилагаш само що се отнася към Фелини, Гротовски, театъра на пълния екшън и някой си Спазмалгон, за когото тя твърди че е гръцки лекар. Ти твърдиш, че е аналгетик, но явно си се объркал, защото тя твърди че е апологет… Какво нещо, човече — с нея вече не може и да се пие спокойно, примерно защото българското кино е в упадък. Не, това за нея не е повод за пиене, а било повод да се замислим!
Никога не ти дава сърце да я обвиниш, че нейното изкуство е просто очерупчено и самодостатъчно. То си е за нея и й пречи да се научи да готви. Няма да й го кажеш нали?! Наистина не го прави.
Тя е художничка просто. Всичко, което тя рисува у вас, самата тя нарича „репетата“. Малки художествени репетиции с молив, въглен и пръсти, които се въргалят по паркета като люспите на едно голямо Духовно Изразстване. Ако ти си честен човек и истински мъж, един ден ще събереш нейните „репетата“, ще ги дадеш на вторични суровини и ще й покажеш парите на длан.
Ти обаче си чувствителен като нея, като Песоа и като Гог едновременно. И никога няма да й кажеш колко ти струва всичко това.
За да не превърнеш нейните мечти в това, в което вече са се превърнали твойте мечти.
Със сигурност ще го направи някой друг. Ти недей.
фаза 7 — светът
Светът е просто поредната неприятна ситуация. Излизаш от себе си, влизаш в света и ти се ще да не си сам. Тя е с тебе, обаче рядко иска да има нещо общо с теб, така както е във филма „Американско сватбено одеало“. Ти се държиш прилично в заведението, тя те пита какво ти е. Тебе ти става гот и зачакаш сервитьорките, тя ти вика „кво ти става?!“. Ти сваляш нейни приятелки, тя вика че това е само твой проблем. Окей, какво още не сме правили?! Аха — не сме се сбили с охраната!
Окей, сбиваш се с охраната. И знаете ли какво прави тя?! Тя е на тяхна страна! Тя твърди че
