1887, 1 януари — „Триптих“ в
Март — окончателен вариант на
12 август —
Октомври — фотолитографско издание на Поезия с фронтиспис от Фелисиен Ропс, издание на
Декември —
1888, януари — писмо до Верхарн, с призив „да се представи пред читателите […] и да покаже нещата си в отделна книга“.
Юли —
1889, 18 август — умира Вилие дьо Лил Адан; Маларме и Юисманс са определени за изпълнители на неговото завещание.
1890, февруари 1890 — изнася цикъл лекции върху Вилие в Белгия.
15 май —
20 октомври — първо писмо от Пол Валери.
15 ноември —
1891, 13 март — Умира Теодор дьо Банвил.
24 март — отговаря на въпросите от анкетата на Жюл Юре.
Май — издава
10 октомври — Посещава го за първи път Пол Валери, придружен от Пиер Луис.
1892, март — Започва да сътрудничи на
15 ноември —
1893, февруари — председателства седмата сбирка на
15 юли — второ издание на
4 ноември — Маларме се пенсионира.
1894, февруари-март — „Музиката и литературата“ — лекция, изнесена в Университетите в Оксфорд и Кеймбридж (публикувана през октомври от Перен).
17 юли — Умира Льоконт дьо Лил. Маларме е избран на негово място за председател на комитета за изграждане на паметник на Бодлер.
8 август — посочен е за свидетел от Феликс Фенеон по време на процеса срещу Тридесетте (свързан с атентатите на анархистите).
17 август — публикация върху „Литературния фонд“ във Фигаро.
12 ноември — изпраща на Дьоман макета за „Поезия“.
22 декември — първо изпълнение на
1895, 1 януари —
15 януари —
1 февруари — първите десет „Вариации по зададена тема“ в
3 август —
1896, 8 януари — умира Верлен. Маларме произнася надгробна реч.
27 януари — Маларме е избран за Принц на поетите.
15 май — „Артюр Рембо“, писмо до Харисън Роудс,
22 май — председател на комитета за издигане на паметник на Верлен.
1 септември — „Тайнството на словото“ в Ла Ревю бланш, в отговор на публикацията на Пруст „Против неяснотата“ в същото списание.
1897, 1 януари —
Май —
1898, 23 февруари — приятелско писмо до Зола след неговото осъждане.
16 април — Възпоменателен албум, съдържащ сонета за Вашку да Гама (