Старогръцки митове (Всемирът, боговете, хората)

може би допуска една грешка. Там, на скалите, Андромеда не е на себе си от вълнение, опитва се да се съвземе към живота и надеждата. За да й даде кураж, за да има повече свобода в движенията си, Персей оставя главата на Медуза на пясъка, тъй че очите й мъничко се подават от ръба на торбата. Погледът на Медуза се плъзга по повърхността на морето; водораслите, които плуват там, гъвкави, подвижни и живи, се сковават, вкаменяват се, превръщат се в кървави корали. Ето защо в морето има вкаменени водорасли: погледът на Медуза ги е превърнал в камък сред вълните.

След това Персей отвежда Андромеда със себе си. Взема си добре затворената торба и пристига на Серифос, където го чака майка му. Диктис също го чака. Двамата са потърсили убежище в един храм, за да се спасят от Полидект. Тогава Персей решава да си отмъсти на злия цар. Известява го, че се е върнал и му носи обещания дар; ще му го връчи на един голям пир. Всички младежи и мъже на Серифос са събрани в голямата зала. Те пият, ядат, празнуват. Пристига Персей. Отваря вратата, поздравяват го, влиза, Полидект се чуди какво ще стане по-нататък.

Докато всички гости са седнали или възлегнали, Персей стои прав. Изважда от торбата главата на Медуза, издига я високо в ръка, като извръща поглед на другата страна, към вратата. Всички пируващи са вкаменени на място в позите, които са заели. Някои пият, други говорят и остават с отворени уста, с очи към влезлия Персей, Полидект е в поза на изненада. Така всички участници в пира са превърнати в картина, в скулптура. Те стават неми и слепи образи, отражения на това, което са представлявали като живи. Тогава Персей прибира главата с вкаменяващите очи в торбата си. В този момент можем да кажем, че донякъде той е приключил с историята с Медуза.

Остава дядото Акризий. Персей знае, че Акризий е постъпил спрямо него така, както е постъпил, защото е мислел, че внукът му ще го убие. Идва му на ум да се опита да се помири с дядо си. И така, той заминава с Андромеда, Даная и Диктис за Аргос, където Акризий, известен, че Персей е пораснал, извършил е подвизи и сега пътува за Аргос, ни жив, ни умрял от страх, заминава за един съседен град, където се провеждат игри.

Когато Персей пристига в Аргос, му съобщават, че Акризий е заминал на друго място, за да вземе участие в игри. В частност има състезание по хвърляне на диск. Поканват на него младия Персей, който е красив, строен и в разцвета на силите си. Той взема диска си и го хвърля. По случайност този диск пада върху крака на Акризий и го ранява смъртоносно. След смъртта на царя Персей се колебае дали да се възкачи на трона на Аргос, който му се пада по право. Да наследи царя, чиято смърт е причинил, му се струва нередно. Той намира някакво семейно помирение чрез замяна. Тъй като братът на покойния, Прет, царува в Тиринт, той му предлага да заеме престола в Аргос. А пък Персей се възцарява на негово място в Тиринт.

Преди това той връща инструментите на победата си над Медуза на онези, които са му ги поверили. На Хермес той връща крилатите сандали заедно с harpe, торбата, калпака на Хадес, за да се завърнат отвъд човешкия свят при законните си притежателки нимфите. А отсечената глава на чудовището поднася в дар на Атина, която я поставя в средата на бойното си въоръжение. Когато се покаже на бойното поле, Gorgoneion на богинята сковава врага на място, вледенен от ужас, и го изпраща под формата на призрак, двойник, eidolon, в страната на сенките, в Хадес.

След като отново става обикновен смъртен, героят, чийто подвиг го е направил задълго „господар на смъртта“, един ден също ще напусне живота, както всеки друг. Но за да възвеличи младежа, който е дръзнал да нападне Горгоната с вкаменяващия поглед, Зевс издига Персей на небето и го разполага там под вид на съзвездие, носещо името му, и което очертава с видими за всеки светли точки върху нощния свод фигурата му за вечни времена.

РЕЧНИК

Автолик — Син на Хермес. Лъжец, крадец, дядо на Одисей.

Автоноя — Една от дъщерите на Кадъм. Съпруга на Аристей, майка на Актеон, който бива разкъсан от собствените си кучета.

Агава — Дъщеря на Кадъм, майка на Пентей.

Агамемнон — Цар на Аргос. Ръководи гърците по време на Троянската война, после на свой ред е убит от жена си Клитемнестра.

Агенор — Цар на Тир или Сидон. Баща на Европа.

Аглая — Една от Харитите.

Адраст — Цар на Аргос, тъст на Полиник, един от синовете на Едип, изгонен от Тива от брат си. Води похода на Седемте срещу Тива.

Айтер — Или Етер (Ефир). Син на Нощта. Олицетворява чистата и неизменна небесна светлина.

Акризий — Баща на Даная, цар на Аргос. Убит от внука си Пер-сей, победителя на Медуза, след завръщането му.

Александър — Друго име на Парис, син на Приам, изкусил Елена.

Алкиной — Цар на феаките, съпруг на Арета, баща на Навзикая. Оказва гостоприемство на Одисей и го връща в Ита-ка с един от корабите си.

Амфиарай — Гадател на Аргос. Съпруг на Ерифила. Намесва се в започването на похода на Седемте срещу Тива, в който намира смъртта си.

Амфион — Син на Зевс и Антиопа. Брат на Зет. Убива Лик, който се е настанил на трона в Тива, и заема мястото му заедно с брат си.

Амфитрита — Нереида, съпруга на Посейдон.

Андромеда — Дъщеря на царя на етиопците Кефей, който, за да укроти гнева на Посейдон, я поднася на едно морско чудовище, прикована на една скала. Спасена от Персей.

Антигон — Дъщеря на Едип. Придружава слепия си баща в изгнание.

Антиной — Един от женихите на Пенелопа.

Анхиз — Троянец. Има връзка с Афродита на планината Ида. Баща на Еней.

Арг — Един от тримата циклопи, син на Уран и Гея.

Аргос — Име на кучето на Одисей, дадено му може би в чест на героя Аргос. Нищо не убягва от погледа му, то забелязва всичко.

Арес — Бог на войната, на смъртоносните битки.

Артемида — Дъщеря на Зевс и Лето (Латона), сестра на Аполон. Богиня ловджийка, която заедно с олимпийските богове се бори срещу титаните.

Атамант — Беотийски цар. Оженва се във втори брак за Ино, дъщерята на Кадъм.

Атина — Дъщеря на Зевс и Метида. Ражда се в пълно въоръжение от черепа на Зевс. Богиня на войната и интелигентността. Състезава се с Хера и Афродита пред съда на Парис.

Атлант — Син на Япет, брат на Прометей. Зевс го осъжда да крепи на гърба си небесния свод.

Афродита — Богиня на любовта, изкусяването и красотата, родена от морската пяна и семето на скопения Уран. Получава от Парис наградата за най-красивата от богините.

Ахил — Син на Тетида и Пелей. Най-великият герой на Троянската война. Предпочита нетленната слава на гибелта в разцвета на младостта пред дългия и спокоен, но безславен живот.

Балий — Един от конете на Ахил, безсмъртен и говорещ.

Белерофонт — Коринтски герой, победил Химерата с помощта на коня Пегас.

Биа (Сила) — Дъщеря на Стикс. Олицетворява грубата сила, която притежава владетелят.