Старогръцки митове (Всемирът, боговете, хората)

роднини и да доведат до възмездие, колкото и дълго време да им трябва за това. Те са божества на отмъщението за престъпления между роднини. Ериниите представляват ненавистта, спомена за простъпката и изискването за отплата.

Заедно с Ериниите от кръвта на Уран се раждат гигантите и Мелиите, нимфите на голямото дърво ясен. Гигантите са преди всичко воини, персонифициращи воинското насилие: не познаващи нито детство, нито старост, цял живот зрели мъже в разцвета на силите, посветени на воюването, привързани към смъртоносните битки. Нимфите на ясена, Мелиадите, също са войнствени, също имат вкус към кланетата, тъй като дръжките на копията, които воините използват по време на боя, са именно от обитаваните от тях дървета. И така, капките кръв на Уран пораждат три вида същества, въплъщаващи насилието, възмездието, битката, войната, клането. В представите на гърците едно име обхваща цялото това насилие — Ерида, конфликт от всякакъв характер и форма, или раздор в рамките на един и същи род, когато става дума за Ериниите.

Раздор и любов

Какво става с мъжкия член, който Кронос хвърля в морето, в Понт? Той не потъва сред вълните, а плува, носи се, и пяната на спермата се смесва с морската пяна. От тази пенлива смес около члена, който се рее по вълните, се създава великолепно същество: Афродита, богинята, родена от морето и пяната. Тя се носи известно време по морето, а после стъпва на своя остров, на Кипър. Тя върви по пясъка и под нейните стъпки се раждат най-уханните и най-прекрасните цветя. По следите на Афродита вървят Ерос и Химер, Любов и Копнеж. Този Ерос не е първичният Ерос, а един Ерос, който иска отсега нататък да има мъжко и женско. Понякога ще казват, че е син на Афродита. Следователно този Ерос си е променил ролята. Той вече няма за задача, както в самото начало на космоса, да извлича на светлина онова, което се съдържа в недрата на първичните сили. Сега вече ролята му е да съединява две съвсем индивидуализирани същества от различен пол в еротична игра, която предполага цяла една любовна стратегия, включваща всякакви съблазнявания, съгласия, ревности. Ерос обединява две различни същества, за да се роди от тях трето, което не е тъждествено на нито един от създателите си, но продължава и двамата. И така, вече има сътворяване, което се различава от творенето в изначалните времена. Иначе казано, прерязвайки члена на баща си, Кронос учредява две сили, които според гърците се допълват — едната се казва Ерида, Раздор, а другата Ерос, Любов.

Ерида е раздорът в сърцето на едно семейство или в сърцето на едно човечество, спорът, конфликтът в сърцето на това, което е било единно. Напротив, Ерос е съгласие и обединение на неща толкова различни, колкото са женското и мъжкото. Ерида и Ерос са и двамата продукт на един и същи основополагащ акт, който отваря пространството, дава ход на времето, дава възможност на последователни поколения да се сменят на сцената на света, която сега е отворена.

Сега всички божествени същества, с Ерида от едната страна и Ерос от другата, ще се сблъскват и воюват. Защо ще се бият? Не толкова за да установят света, чиито основи вече са положени, колкото за да определят господаря на този свят. Кой ще царува? Вместо космогоничен разказ, който поставя въпросите „Какво е началото на света? Защо първо има Бездна? Как се е създало всичко, което се намира във вселената?“, възникват други въпроси и други, много по-драматични разкази се опитват да им дадат отговор. Как боговете, които са били създадени и на свой ред създават потомство, ще се бият и разкъсват? Как ще се разберат помежду си? Как титаните ще платят за простъпката си по отношение на баща им Уран, как ще бъдат наказани? Кой ще обезпечи стабилността на този свят, построен от едно нищо, което е било всичко, от мрак, от който е произлязла самата светлина, от празнота, от която се раждат пълнотата и твърдостта? Как светът ще стане устойчив, подреден, с индивидуални същества? Уран, отдалечавайки се, дава път на непрекъснатата смяна на поколения. Но ако при всяка смяна божествата се сражават, светът няма да има никаква устойчивост. Войната на боговете трябва да има край, за да се установи окончателно световният ред. Завесата се вдига и ни разкрива битките за божествено господство.

ВОЙНА НА БОГОВЕТЕ, ГОСПОДСТВО НА ЗЕВС

И така, декорът е разположен в театъра на света. Пространството е отворено, времето тече, поколенията се следват. Долу има подземен свят, има просторна земя, море, потокът Океан, който опасва всичко, и най-горе неподвижно небе. Така, както земята е стабилна опора за хората, животните, високо горе небето на етера е обиталище за божествата. Титаните, които са първите богове в истинския смисъл на думата, децата на Небето, са господари на този свят. Те се настаняват на най-високото, на земните планини, където се установява и обиталището на второстепенните божества — наядите, горските нимфи, планинските нимфи. Всеки заема мястото, където може да действа.

Най-горе в небето се намират боговете титани, които се наричат Ураниди, деца на Уран, момчета и момичета. Начело стои най-малкият от боговете, който е хитро, коварно, жестоко божество. Именно той, Кронос, не се поколебава да отсече гениталиите на баща си. Осмелявайки се на това действие, той разблокира вселената, създава пространството, слага начало на един диференциран, подреден свят. Това положително действие има и своята мрачна страна, то е същевременно престъпление, което ще трябва да бъде платено. Защото в момента, когато се оттегля към окончателното си местоположение, Небето не пропуска да отправи срещу децата си, първите индивидуализирани божества, проклятие, което ще се осъществи и за което ще се погрижат родените от осакатяването Еринии. Един ден Кронос ще трябва да плати дълга си на Ериниите — отмъстителки за баща му.

И така, най-младият, но и най-дързък между синовете му, този, който осъществява хитрината на Гея, за да откъсне и отдалечи Небето от нея, Кронос, ще бъде цар на боговете и на света. С него, около него са боговете титани, подчинени, но единни с него. Кронос ги е освободил, те са негови подопечни. Съществуват още две тройки същества, родени от прегръдките на Уран и Гея, които отначало са затворени в лоното на Земята, както и братята им титаните — а именно тримата циклопи и тримата хекатонхейри. Какво става с тях? По всичко изглежда, че този ревнив, зъл и вечно мнителен и дебнещ бог Кронос, от страх да не му кроят някаква клопка, ги оковава във вериги. Той омотава тримата циклопи и тримата хекатонхейри и ги праща в подземния свят. Напротив, титаните и титанидите, братя и сестри, се събират; в частност Кронос заживява с една от тях, Рея. Тя се явява нещо като двойничка на Гея. Рея и Гея са две близки първични сили. Обаче нещо ги различава: Гея носи име, понятно за всеки грък, Гея се казва Земя и е земята; а пък Рея има собствено, индивидуално име, което не включва в себе си никаква природна стихия. Рея има по- антропоморфен, по-човешки, по-специфичен облик от Гея. Но в последна сметка Гея и Рея са като майка и дъщеря, те са много близки и си приличат.

В бащиния корем

Кронос се съвкупява с Рея и, следователно, също ще има деца, които от своя страна ще породят други деца. Те ще образуват ново поколение божества, второто поколение на индивидуализирани богове, със свои имена, отношения и сфери на влияние. Но мнителният и ревнив Кронос, загрижен за властта си, няма доверие на децата си. Още повече, че Гея го е предупредила. Тъй като е майка на всички първични божества, тя знае тайните на времето и улавя онова, което е скътано в гънките му и малко по малко се показва наяве. Тя знае бъдещето предварително. Гея предупреждава сина си, че рискува сам да стане жертва на едно от децата си. Един от синовете му, по-силен от него, ще го свали от престола. Следователно господството на Кронос е временно. Затова той, изпълнен с тревога, ще вземе предпазни мерки. Щом като му се роди дете, той го глътва, прибира го в стомаха си. Така всички деца на Кронос и Рея са погълнати в бащиния корем.

Разбира се, Рея е също тъй недоволна от това поведение, както е била и Гея от държанието на Уран, който пречел на децата си да излязат на светло. Уран и Кронос по някакъв начин хвърлят потомството си в мрака на пред-раждането. Те не искат то да разцъфти под светлината, както дървото пробива почвата и