О, Боже, ти прониза ме с любов и още тръпне мойта тежка рана, о, Боже, ти прониза ме с любов. О, Боже, твоят удар ме срази и в мен все още тътне след пожара, о, Боже, твоят удар ме срази. Разбрах, о, Боже, мръсен е светът, но в мен всели се вече твойта слава, разбрах, о, Боже, мръсен е светът. Животът ми пред теб да бъде Хляб, душата ми хвърли ти в свойто Вино, животът ми пред теб да бъде Хляб. Ето кръвта ми — капка не пролях, ето плътта за мъки недостойна, ето кръвта ми — капка не пролях. И ето челото ми — в огън пак, стъпало за нозете ти свещени, и ето челото ми — в огън пак. Ето ръцете ми — без труд, без плод, за твоите въглени и фимиама, ето ръцете ми — без труд, без плод. Ето сърцето — всуе то тупти, да чака тръните на Мъченика, ето сърцето — всуе то тупти. Ето нозете — скитници без цел, да тичат към гласа на твойта милост, ето нозете — скитници без цел. Ето гласът ми — празен дрезгав шум, за Покаяние — измамен укор, ето гласът ми — празен дрезгав шум. Ето очите — грешни светлини да гаснат от молитвените сълзи, ето очите — грешни светлини. Уви, мой Боже, щедър, милостив, без край е моята неблагодарност, уви, мой Боже, щедър, милостив. О, Боже свят, ти Бог на страшна мъст, пред мен престъпност зее — черна бездна, о, Боже свят, ти Бог на страшна мъст. О, Боже, сеещ радости и мир сред моите мъки, мойта безпросветност, о, Боже, сеещ радости и мир. Ти знаеш всичко, всичко знаеш сам, тъй беден съм, че повече не може, ти знаеш всичко, всичко знаеш сам, каквото имам — давам ти го, Боже. ,
© 1994 Кирил Кадийски, превод от френски
Paul Verlaine
1880
Сканиране и разпознаване: sir_Ivanhoe
Редакция: NomaD
Издание:
Пол Верлен. Поезия
Второ преработено и допълнено издание.
Издателство „Нов Златорог“, 1994 г.
Подбор, превод от френски и предговор: Кирил Кадийски.
