Паметниците на България

Обичам те, защото си
нещастна и света,
защото по челото си
опръскана с калта.

Защото си обидена
от злобната съдба,
от всички ненавидена,
със всичките в борба.

Защото свойте грешки ти
стократно изплати,
и в мъките най-тежките
велика стана ти.

Защото ти в неравната
борба биде юнак,
и имаш Шипка славната
и кървавий Батак.

Те днес са Пантеона ти
и твоя Колизей,
светила в небосклона ти
и вечни мавзолей.

На вековете бремето,
ни ударите зли,
ни бурите, ни времето
не могат ги свали.

Те нови са създания
на твоите деца,
дела от кръв, страдания,
от сили и сърца.

Недей тъжи, Българио,
не гледай наназад,
пред теб стои, Българио,
нов кръгозор и свят.

Недей жали умрялото:
прахът е прах, немей,
пред теб стои началото
и бъдещето грей.

Гради във него лепости,
създавай, работи,
но не стени и крепости
с грамадни висоти

от тухли и от камъци —
да траят векове,
а сгради, кули, замъци
от честни трудове,

от жъртви и усилия
за работи свети,
що плесенът изгнилия
не смей да посети.

Юли 1883

,

Информация за текста

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Набиране: Диа Ангелова, Мартин Митов, Живко Иванов и студенти от Пловдивския университет

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5201]

Последна редакция: 2008-01-29 23:40:00