пушка нова свали от полица, я положи пред Маркови очи. Пак засмя се Крали Марко силни, двори екнат, въздух цял трепери: — Ех, туй Марка може ли да жилне? Да ме сплашиш с туй ли ти намери? И подфърли Марко, юнак харен, тежка пушка, като перо лека… Озова се Филип, чер маджарин, хирът юнак, дошъл отдалеко. Се провикна Крали Марко смяшно: — Кажи, Филип, юнак сладкодумни, как се вика това нещо страшно, дето плаши жени плиткоумни? — Силний Марко, туй се вика пушка. — А туй зърно? — Куршум смъртоносни! — Стой, Филипе! Нима тая шушка? — Мъртъв пада, тя когото косне! Удиви се Крали Марко стари, слисаха го тия страшни думи, се навъси, чашата удари от такива Филипови глуми. Хитър Филип пушката наложи. — На кои деца играта взе ти? Дай да види Марко дали може бари кожата му да усети. Опря пушка в длан широка, стара, па опъна Крали Марко смело. Пушка пукна, мъжка длан прокара: побледня му високото чело. — Марковице! Тук за мен е тесно! Господ вече храбрите не люби, кога дете пеленаче лесно може първи юнак да погуби! Рече, в тъмна пещера отиде, легна, заспа на каменни плочи… Веч пет века: никой го не види — до ще време Марко пак да скочи. 1883 г. ,
Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
Набиране: Диа Ангелова, Мартин Митов, Живко Иванов и студенти от Пловдивския университет
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5225]
Последна редакция: 2008-01-29 23:40:00
