понявга го буди мъничък скандал. Тъй, един от наште пресни офицери е направил всичко от страх да трепери. Той се практикува, де що срещне, бий! И врагът кат липсва, изпащаме ний: с пристъпи напада посреднощ къщята, бабичките души, смазва с бой децата, доктора изпсува, началника би четири джама с един мах сдроби! Посред мирно време войната ни гази (жално, че йощ няма лудници у нази). Друга една случка пред няколко дни всички сърца тихи скръбно развълни. Съвета ни градски, нищ по дух и каса, по сюрмах от мене, посред нощ обра са. А това ще има за прям резултат, да угаснат трите фенеря в тоз град, едничката роскош, коя в очи бие и показва, че сме във Европа ние. Тия дни имахме театро, ако щеш: но сполай, че адский, пушечен гърмеж, като се играйше Изгубена Станка, не допусна никак да ни хване дрямка. На конец, бедата, дето се свърши, направи ни слепи, от слух ни лиши. Не знам дали случай, ил някой злосторник пощата запали миналия вторник. Писма и газети, за да се спасът, къмто облаците фръкнаха в димът. Да ти бях изпратил в тоз ден писъмцето, днес го би прочитал Зевес на небето. И чака, без поща и без телеграф, градът ни е станал шут и въртоглав, и цар Четевайо, що става в София, по-скоро ще знае, отколкото ния. Йосифович, йоще, чрез своя скандал потопи градът ни до ушите в кал. ………………………………………………… ………………………………………………… ………………………………………………… Но това не стига. Градът и окръга водат война страшна, пуническа, длъга. В таз война, в която не се лее кръв, принципът е тоя: кой да бъде пръв? Според както слушам, някой умен даскал в таз борба едните против други тласкал. Най-подир плебейте одържаха връх. Котката надви я поленският плъх. И окръга весел в столицата прати хора с бели дрехи като депутати. И на тях начело стои человек, почтена останка от миналий век. Той се е оженил във първата чума, в живота си свършил е работи сума, ходил е на Стамбул, на гора Атон, сказвал житиета от самий амвон, по звездите гледа, адвокатство прави. И врачува зарад изгубени крави. Затова избраха, като депутат, в камарата първа, посред новий свят, тогоз старца честни, божи-человека, за да каже нещо от Мартин Зедека. Но да свърша, друже, моя дълг чъртеж, да не би най-после да ме назовеш празен ритмоплетец, бъбрица ил хулник (знам те аз какъв си страшен присмехулник), тъй като в писмо си, без да искам сам, по невинен начин боднах тук и там. Ноември 1879 г. ,
Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
Набиране: Преслав Марков
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8451]
Последна редакция: 2008-07-03 19:30:00
