Благословена ти бъди1,жена, чаровнице омайна,че в силните ми вля гърдитревога сладостна и тайна.Благословена ти бъдиза радостите, що ми даде:за друг живот ме възродии нов човек от мен създаде!Чрез теб в атаките „на нож“крилат летя, другарко мила,че щастье дава чудна мощи Кралимарковата сила! II Гори, полета любях,в небето влюбен бях,в природата се губях,додето те видях.Полюбих те безгласно,а тям казах: прости!И днес те любя страстнос душа, сърце, мечти.Отечество, на тебекръвта съм обещал!Гальовнице, на тебесърцето съм отдал! III Помниш ли, кога дваминасе разхождахме в прехласиз омайната градинав късния вечерен час?Самотийте мълчаливи?Романтичний полумрак?Бляновете ни щастливипод надвисналий листак?Помниш ли ти наште думи?И аз помня ги сега,при шрапнелните крушумина Кара-су на брега. IV — Обичаш ли ме? — аз те питах.— Не, любя те! — каза ми ти.И в твойте очи аз прочитахдуша, любов и красоти…Треперя днес, Невено мила,при спомена за тез слова:той мъжество в борби, теглйла,той радост в скърби ми дава.Ах, тоз ме спомен не оставии в боя кървав онзи ден…Та може ли да се забравинезабравимото за мен? V На всеки миг смъртта ме дебне —нали в сражения съм аз?„Прости!“ на тоя свят вълшебнида кажа негли иде час.Ще кажа сбогом на небетона теб, която обичах,ще спре туптежа на сърцетои цял мир в мен ще стане прах.